Паричните стратези на Федералния резерв (ФЕД) оставиха непроменени лихвените проценти и посочиха подобрения в американската икономика, изпращайки сигнал за по-предпазлив подход към потенциални бъдещи корекции. Банковият паричен комитет гласува на 28 януари с 10 гласа „за“ и 2 „против“ за запазване на основния лихвен процент по федералните фондове в диапазона от 3.5% до 3.75 процента. Двамата дисиденти са членовете на управителния борд Кристъфър Уолър и Стивън Миран, които поискаха лихвена редукция с 25 базови пункта. Преди срещата Уолър – един от финалистите на президента Тръмп за следващия председател на Федералния резерв – посочи продължаващите опасения за състоянието на пазара на труда.
В официалното си изявление след двудневното съвещание паричните стратези заявиха, че „ръстът на работните места остава нисък, а нивото на безработица показва известни признаци на стабилизиране“. Банкерите се отказаха от формулировки, сочещи към увеличени рискове за заетостта, които присъстваха в изявленията и от трите предишни заседания на паричния комитет.
По-добрата оценка на пазара на труда вероятно ще потуши очакванията за понижение на лихвите в краткосрочен план, въпреки ескалиращия натиск на администрацията на президента Доналд Тръмп. В навечерието на срещата инвеститорите смятаха, че нова редукция е малко вероятна поне до юни.
Решението от 28 януари беше широко очаквано, след като американските централни банкери намалиха лихвените проценти на три последователни срещи през последните месеци на 2025 година. Въз основа на лихвените прогнози, публикувани през декември 2025-а, повечето парични стратези предвиждат, че Федералният резерв ще понижи лихвите по-късно тази година. Но предвид опасенията от все още високата инфлация и признаците на стабилност на пазара на труда, няколко банкери посочиха в последните дни, че не виждат непосредствена нужда от допълнителни редукции.
В официалното си изявление паричните стратези посочват по-добрите икономически перспективи, описвайки темпа на растеж като „солиден“, след като от октомври те казваха неотменно, че стопанството нараства с „умерени темпове“. Промяната се основава на силните данни за БВП през третото тримесечие и очакванията за също толкова солидно четвърто. Те все още смятат инфлацията за „донякъде повишена“. И заявиха, че „комитетът подхожда с внимание към рисковете и за двете страни на двойния си мандат“.
Банкерите повториха, че „при разглеждането на обхвата и времето на допълнителни корекции на целевия диапазон за лихвения процент по федералните фондове, ще оценят внимателно постъпващите данни, развиващите се перспективи и баланса на рисковете“. Докладът за заетостта от миналия месец показа, че ръстът на заплатите остава слаб, въпреки че нивото на безработица спадна до 4.4%, след като се повиши през ноември 2025-а Федералният резерв понижи лихвите на три поредни заседания миналата година в опит да смекчи слабите данни за заетостта.
В същото време, последните доклади показват, че инфлацията все още е заседнала над целевите 2% годишно на Федералния резерв. Базовият индекс на потребителските цени за декември, от който са изключени силно колебливите цени на храните и енергията, е 2.6%, задържайки се на същото ниво, наблюдавано от септември до ноември. Предпочитаният от американските централни банкери инфлационен индикатор – „базовият“ индекс на личните потребителски разходи – сочи по-висока инфлация от 2.8% за ноември. Тези данни бяха забавени заради последиците от спирането на работата на правителството от миналата есен.
Решението за запазване на лихвените проценти идва в доста деликатен момент, когато Тръмп продължава да призовава за по-ниски лихвени проценти, а напрежението между Белия дом и Федералния резерв достигна нови висоти. Банковият шеф Джеръм Пауъл разкри по-рано този месец, че администрацията е започнала наказателно разследване на показанията, които е дал миналото лято за ремонта на централата на Федералния резерв във Вашингтон.
Също през януари Върховният съд изслуша аргументи по делото около опита на Тръмп да уволни члена на управителния борд на централната банка Лиса Кук. Пауъл е присъствал лично на устните пледоарии – решение, възприето като необичайна стъпка за председател на Федералния резерв.
„Ще ви кажа защо присъствах“, каза Пауъл в отговор на въпрос на репортер. „Бих казал, че това дело е може би най-важното съдебно дело в 113-годишната история на Федералния резерв“. И допълни: „Освен това, Пол Волкър присъства на известно дело във Върховния съд, предполагам през 1985 г. или около това време, така че има прецедент, и аз реших, че е уместно и го направих“.
На пресконференцията след края на заседанието на паричния комитет Пауъл предложи силна защита на независимостта на централната банка, твърдейки, че тя е крайъгълен камък на съвременните демокрации и предпазна мярка срещу политизирането на паричната политика.
„Целта на независимостта не е да се защитават политиците или нещо подобно. Просто всяка развита икономика, демокрация в света е приела тази обща практика. Това е просто институционална уредба, която е служила добре на хората, а именно да има разделение и да няма пряк контрол на избран след избори политик върху определянето на паричната политика“, отбеляза банкерът.
Пауъл посочи, че Федералният резерв може да „разхлаби политиката си“, след като цените паднат. Той иска да види „ефектите от митата, преминаващи през цените на стоките, да достигнат пик и след това да започнат да намаляват, ако не започнат нови големи увеличения на митническите ставки“. И ако това се случи през тази година, „това би ни казало, че можем да разхлабим политиката си“, добави Пауъл.
Източник: Banker.bg
