От 17 до 24 септември Варна отново ще бъде столица на българското кино. Наред с конкурсните програми за пълнометражни и късометражни игрални филми и сериали, 44-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ ще предложи богата съпътстваща програма, която среща поколения, връща към знакови филми и личности и отваря разговор за миналото, настоящето и бъдещето на българското кино. Фестивалът ще бъде открит с филма „Нина Роза“, който преди дни бе посочен като официалното предложение за номинация за международен „Оскар“ от Канада.
И съвсем естествено следва мотото на тазгодишното издание – „Завръщания“.
Сред специалните събития ще бъде In memoriam прожекция, посветена на Йосиф Сърчаджиев – един от големите актьори на българското кино и театър. Фестивалът ще отдаде почит към неговото творчество и забележителното му присъствие на екрана.
Още едно завръщане ще ни отведе към киното на Николай Волев, който тази година щеше да навърши 80 години. Публиката във Варна ще има възможност отново да види на голям екран един от емблематичните му филми – „Маргарит и Маргарита“ – история, която десетилетия след създаването си продължава да говори болезнено актуално за свободата, бунта и цената на отказа да се подчиниш.
„Златна роза“ ще отбележи и 30 години София Филм Фест със специална прожекция на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на режисьора Стефан Командарев – филм, превърнал се в едно от знаковите международни заглавия на съвременното българско кино.
Киното обаче живее не само върху екрана. То се пази в спомените, изследва се, описва се и продължава живота си между страниците. Затова част от съпътстващата програма ще бъдат и представяния на книги, посветени на киното, които ще срещнат във Варна техните автори, професионалната общност и публиката.
Един от важните акценти ще бъде кръглата маса „България в Европа. Кръговрат на филмови идеи: минало и настояще“, посветена на 20 години от присъединяването на България към Европейския съюз. Разговорът ще постави във фокус движението на идеи, хора и филмови истории между България и Европа, промените в българската филмова среда и мястото на националното ни кино в европейския културен контекст.
Международни имена ще оценяват конкурсните програми
Силен международен състав ще оценява пълнометражните игрални филми в тазгодишната конкурсна програма.
В журито влиза Матайс Ваутер Кнол – главен изпълнителен директор на Европейската филмова академия от 2021 г. и една от разпознаваемите фигури в европейската филмова индустрия. В професионалната му биография са 12 години в ръководния екип на Берлинале, където последователно оглавява Berlinale Talents и European Film Market.
Към него се присъединява Самуел Финци – актьор с утвърдена кариера в европейското кино и театър, който от началото на 90-те години работи основно в Германия и има роли в множество германски и международни продукции.
Част от журито е и българският режисьор и сценарист Димитър Димитров, автор на „Събирач на трупове“ и режисьор на „Гунди – Легенда за любовта“, превърнал се в най-гледания български филм в киносалоните за последните 30 години.
В международния състав влиза и Мая Вукич, заместник-директор на Хърватския аудиовизуален център (HAVC) и национален представител на Хърватия в Eurimages, с над 20 години професионален опит във филмовото и телевизионното производство, копродукциите и аудиовизуалната политика.
Петият член на журито е Есра Демиркиран, координатор „Фестивали“ в TRT Sinema и координатор на 12 Punto – водеща турска платформа за развитие на сценарии и международни копродукции.
Отделно международно жури ще оценява късометражните игрални филми и сериалите. В него участват Гого Ванев, носител на „Златна роза“ за най-добър късометражен филм през 2025 г. за „Гадже“; Сашко Потър Мицевски, филмов монтажист, режисьор и звуков дизайнер и изпълнителен директор на Филмовата агенция на Северна Македония от 2025 г.; и базираната в Берлин българска сценаристка и режисьорка Лили Кос, чийто късометражен филм „Eraserhead в плетена торба за пазар“ има премиера в Седмицата на критиката в Кан и печели редица международни и български отличия.
Присъствието във Варна на представители на водещи европейски филмови институции, режисьори, актьори и професионалисти от различни области на киното превръща международните журита не само в арбитри на конкурсните програми, но и в още една възможност новото българско кино да бъде видяно, обсъждано и поставено в по-широк европейски контекст.
Специални награди за младите автори и творческата смелост
Към официалните отличия на 44-тото издание на „Златна роза“ ще се присъединят и две специални награди. Традиционно ФИЛМАУТОР ще връчи своята награда, с която фестивалът насърчава младите автори и новите гласове в българското кино.
Тази година на фестивала ще бъде връчена и Награда за творческа смелост. Отличието ще постави акцент върху автори и творби, които поемат художествен риск, търсят нови изразни средства и отстояват смел и разпознаваем творчески почерк.
Така в осем фестивални дни „Златна роза“ ще събере не само най-новите български филми и техните създатели, но и паметта за онези, които са писали историята на киното ни – знакови произведения, книги, идеи и разговори за пътя напред.
Защото понякога, за да разберем накъде вървим, трябва да се върнем към филмите, хората и историите, които са ни довели дотук.
Източник: Актуално
