В рамките на тазгодишното издание на фестивала На зелено: Бедечка фест, организиран в парк ,,Бедечка“ в Стара Загора от Творчески колектив ,,На улицата“. в събота, 20 юни от 17:00 часа при свободен вход за първи път пред широка публика ще бъде показан късометражен документален филм, посветен на арх. Елена Варакаджиева-Скордева (1902–1978). Заедно със съпруга си – арх. Генчо Скордев, тя проектира и участва в строителния надзор при изграждането на Старозагорските хали – сградата, където понастоящем се помещава Художествена галерия Стара Загора.
Арх. Елена Варакаджиева-Скордева и арх. Генчо Скордев позират във вътрешността на новоизградените хали в Стара Загора.
Памет
Филмът е част от дългогодишната програма ,,Госпожо архитект,“ на фондация ,,Български архитектурен модернизъм“, свързана с разширяването на паметта за жените-архитекти в българската история между двете световни войни. Заснети и монтирани от Елисавета Станчева, кадрите запечатват ценните спомени на арх. Михайлина Скордева, дъщеря на Елена и Генчо Скордеви. Докато разгръща семейните албуми и прелиства любопитни архивни документи, в разговор с Теодор Караколев тя разказва забележителната история на своето семейство.
Елена Варакаджиева със състуденти в Дрезден, Германия
,,От 1926–та година работя като архитект на свободна практика като сама съм проектирала и построила самостоятелно отначало, а после с моя мъж, също архитект, много частни къщи и вили, много планински хижи, заслони, обществени постройки, училища, пощенски палати, общински хали, фабрични постройки и други. По-голямата част от обществените постройки са възложени чрез конкурс и една част от тях са публикувани в списание ,,Архитект“ споделя арх. Елена Варакаджиева-Скордева в едно свое интервю от 1936 г., а информация за част от тези проекти е представена на страницата на фондацията, под чиято шапка се разпространява филмът.
Халите в Стара Загора в процес на завършване.
Спомени за хижа „Белмекен“
Сред най-впечатляващите моменти във филма са спомените на арх. Михайлина Скордева за работата на нейните родители по високопланински обекти хижа „Белмекен“ и наблюдателницата на връх Мусала. По думите ѝ по онова време архитектът присъства постоянно на строителната площадка, а авторският надзор изисква многократни посещения на място – често по няколко пъти месечно.
Без лифтове и съвременни транспортни връзки майка ѝ и баща ѝ преодоляват пеш дълги планински маршрути, за да следят изпълнението на своите проекти. Така, във връзка с изпълнението на тези проекти, неведнъж арх. Генчо Скордев тръгва от Боровец към Мусала, а арх. Елена Варакаджиева-Скордева се изкачва откъм Костенец към Белмекен. След като проверяват строителните работи и дават указания на място, двамата се срещат в долината на Марица и се прибират заедно в София. В семейната памет преходи като тези остават като част от една напълно обичайна служебна задача.
Човешкото измерение
Така разказани, истории като тази насочват вниманието към човешкото измерение на професията на архитекта – към усилията, които често остават скрити зад завършената сграда, и към отговорността, с която един проект се съпровожда от първоначалната идея до неговото реализиране. В този смисъл думите на Елена Варакаджиева от 1936 г. звучат като своеобразен ключ към нейната житейска и професионална философия: „Чрез възпитанието, а не чрез подражанието, духът трябва да се освободи и да се издигне.“
Линк към събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/1017741813943091
Снимки: семеен архив и архив на фондация “Български архитектурен модернизъм”
Източник: Актуално
