„Пас към миналото“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
Едва ли има по-подходящ момент от първия ден на Уимбълдън, в който да си припомним най-великия мач, игран някога на „свещената трева“. Няма мярка за величието, няма прост стандарт или скала. За да бъде определен един мач като най-добрия, трябва да претеглим повече от 100 години на кой, какво, как, къде и кога е направил, за да запише името си в историята на тениса. За да стигнем дори до най-добрия финал на Уимбълдън в съвременната история, трябва да разделим няколко велики момента.
Най-великият мач в иторията на тениса
Горан Иванишевич срещу Пат Рафтър от Винъс Уилямс срещу Линдзи Дейвънпорт, да разделим, тайбрека 16:18 на Бьорн Борг срещу Джон Макенроу от седемте мачбола на Маргарет Корт срещу Били Джийн Кинг. И тогава стигаме до онзи финал между Рафаел Надал и Роджър Федерер през 2008 година… и изведнъж всичко става просто. Дори Макенроу и Борг няма да се противопоставят на това решение. Макенроу, който бе коментатор на срещата го определи като „най-великия мач, който някога е гледал“, а Борг, който беше кралската ложа на Централния корт заяви: „Това е най-добрият тенис мач, който съм виждал в живота си. Бях просто щастлив да бъда там, да бъда част от този финал. Не може да се види по-добър тенис мач.“
Надал и Федерер имаха нещо за доказване – на себе си и един на друг
Финалът от 2008 година беше последният от трилогията. Федерер и Надал се бяха срещнали на финала през последните две години, а швейцарецът си тръгна като победител и в двата случая. Оттогава двамата не са играли един срещу друг на Уимбълдън. Това беше и първият път, в който Федерер не беше фаворит за короната си. През зимата той беше болен от мононуклеоза и умората се прояви в първите месеци на сезона. Той загуби от Новак Джокович на 1/2-финалите на Australian Open, от Анди Мъри в Дубай, от Марди Фиш в Индиън Уелс и от Анди Родик в Маями. Загубата, която най-много нарани Федерер, обаче беше от Надал на финала на Ролан Гарос с 6:1, 6:3, 6:0.
Надал, от другата страна, също се бореше със своите колебания. Федерер го беше победил в предишните два финала на Уимбълдън. Втората загуба, както пише в автобиографията си, го оставила „напълно унищожен“. По-лошото беше, че не играта му беше виновна за провала. „Аз се разочаровах от себе си и мразех това. Бях се предал психически.“ И двамата тенисисти чувстваха, че имат нещо да доказват – на себе си и един на друг. Сега бяха отново в същата съблекалня, стиснаха ръцете си и се приготвиха да излязат на корта.
6-часовата среща, която промени тениса
Стартът се забави заради дъжд, който после щеше многократно да прекъсне срещата. Федерер сервира пръв. Отне 14 удара, за да се реши първата точка. Първа точка като тази даде известна увереност на Надал, който беше решен да покаже на „Маестрото“, че ще трябва да прекара часове, напрегнат до краен предел. Сервисът на Федерер беше пробит само два пъти през цялата две седмици. Надал го направи при втория си опит. Федерер повиши нивото на играта си. Той не само проби 22-годишния испанец във втория сет, но и го разби… но и това не беше достатъчно. Първите два сета завършиха 6:4, 6:4 за Рафа. Срещата отново бе прекъсната заради дъжд. Тогава всичко се промени. Федерер смята, че причината за това е била паузата заради дъжда. Кралят на Уимбълдън излезе на корта, решен да вземе своята корона.
Страх от победата
От другата страна на мрежата Надал усещаше, че победата е толкова близо, че започна да се стреми към нея. Той пропусна четири точки за пробив и в крайна сметка даде третия сет на швейцареца след тайбрек. Този страх се върна отново в четвъртия сет. Не страх от загуба, а страх от победа. Когато стигнаха до тайбрек, Надал сякаш беше в пропастта, в която беше паднал последните две години. Испанецът спечели два мачбола, но така и не успя да ги реализира, тъй като Федерер беше твърде добър. Това беше една от перфектните точки в цялата му кариера. Бекхенд по линията. „Не беше самият удар, а значението, което имаше в мача“, спомня си той, „тъй като ми позволи да оцелея до петия сет. Точно тази точка, този удар, придаде на мача митичен характер.“
Ако първата пауза заради дъжда помогна на Федерер, втората изглежда помогна на Надал. Когато се върнаха на корта, беше толкова тъмно, че системата „ястребово око“ спря да работи, защото не можеше да улови топката. Кортът бе осветен от последните лъчи светлина, но двамата бяха решени, че спорът ще бъде решен този ден. Не и съдията на стола. При 7:7 в петия сет Андрю Джарет, реши, че ще играят още два гейма, а след това ще прекратят мача за тази вечер поради лошото осветление. И тогава Надал проби сервиса на Федерер за последен път. Сервирайки за шампионата, Надал реши да направи най-смелия си ход досега.
За първи път през последните четири часа и 45 минути игра той реши да прави сервис-воле. После при равенство той отново промени тактиката и сервира на форхенда на Федерер. Това му донесе мачбол. А Федерер удари мрежата. Гейм, сет и мач за Рафаел Надал. Надал лиши Федерер от най-ценното му притежание, от титлата, която го определяше – короната му на Уимбълдън. Кралят падна, Матадорът се издигна.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Пас към миналото“: Първият български шампион с голям шлем в щангите, който доказваше на Иван Абаджиев, че може и без хапчета
Източник: Актуално
