Фискалният съвет излезе с оста критика относно изпълнението на държавния бюджет за 2025 г. В своята позиция консултативният орган, с председател Симеон Дянков, обяснява, че заложените приходи са били твърде оптимистични и нереалистични, а разходите – прекомерни, избутвайки инфлацията нагоре с продължаващия ръст на заплатите в публичния сектор.
В своя анализ от Съвета посочват, че тези „фискални иновации“ на финансовия министър в оставка Теменужка Петкова вредят дългосрочно и ще доведат до проблеми през следващите години.
Силно надценени прогнози
От Съвета критикуват Министерството на финансите (МФ) за силно надценените прогнози по отношение на приходите. Както Economic.bg писа, МФ бе обект на подобни критики от икономисти, финансисти и анализатори през цялата минала година, като многократно валяха предупреждения, че заложеният ръст от 34% при постъпленията от ДДС няма да се изпълни.
Това се потвърждава в анализа на Фискалния съвет, в който се посочва, че неизпълнението на данъчните приходи е близо 3% от БВП, като то се дължи основно на несъбрани ДДС приходи (-2% от БВП по-малко събрани) и от акцизи (-0.3% от БВП).
Така се оказва, че степента на грешка между планирано и изпълнено „значително надвишава допустимата грешка при прогнозиране“. От ФС посочват, че противно на мантрата, повтаряна от Министерството на финансите в последните месеци на 2025 г., че постъпленията по Плана за възстановяване ще помогнат да бъде „закърпено“ положението, те всъщност нямат „съществена бюджетна стойност от гледна точка на управление на дефицита“, защото не поправят структурните проблеми.
Независимо от процедурата на съгласуване с ЕК, съществуваше значителен риск за превеждане на този транш, което би поставило бюджета в изключително неблагоприятна позиция“, казват от съвета.
Прекалена гъвкавост
Постигнатият дефицит на касова основа се дължи на значително неизпълнение на планираните разходи в размер на около 3.8 млрд. лв.“, посочва още Фискалният съвет.
В свой анализ от Economic.bg също проследихме, че една от причините за „връзването“ – макар и с отклонение – на бюджетния дефицит всъщност стана със значително орязване на капиталовата програма и други счетоводни трикове.
От Фискалния съвет посочват, че общо разходите, вкл. вноската в ЕС, са на ниво 41.2% от БВП, като намалението от планираните 44.9% от БВП е покрито с нереализираните разходи и по-високото очаквано изпълнение на БВП спрямо прогнозното.
Спрямо 2024 г., когато разходите са били 38.2% от БВП, има 3 пр. пункта увеличение.
Това представлява огромен скок на консолидираните разходи. Той не може да бъде оправдан с увеличение на разходите, свързани с еврофондовете, които са в размер около 1.2 млрд. лв. повече спрямо 2024 г. (0.5% от БВП)“, посочват от там.
Общо капиталовите разходи са се увеличили с 1.8% от БВП спрямо предходната година, а ръстът на разходите за персонал е с допълнителни около 0.9% от БВП, или 20% номинално увеличение спрямо 2024 г.
Основен виновник за цените
Всъщност една от големите теми в бюджета е точно за разходите за персонал.
Политиката на реални ръстове на доходите в публичния сектор, съчетана с отказ от по-широка антиинфлационна политика, има основен принос за ръста на цените“, смятат от ФС.
Според тях, разходите за персонал за поредна година надвишават планираните с около 1.536 млрд. лв., а това „отново поставя въпроса за фискалния мениджмънт“. Общо размерът на средствата е бил около 24.3 млрд. лв., или около 10.8% от БВП.
Прогнози за икономиката
Фискалният съвет разработи прогноза за растежа на БВП за 2025 г. в оптимистичен и песимистичен сценарий.
Препоръките
От Фискалния съвет отново призовават за „спазване духа на Закона за публичните финанси“.
Фискалните иновации, които бяха предприети през 2025 г., създават дългосрочни проблеми. Изтеглянето на авансов данък от банките, изземването на 100% дивидент от държавните дружества и капитализирането на някои от тях чрез заеми, са решения, създаващи големи проблеми през следващите години“, предупреждават от там.
Финансистите отново съветват, че са необходими структурни реформи – ограничаване на текущи разходи, административна реформа за справяне с натиска от отбрана, пенсии, здравеопазване и демография, иначе съществува риск от риск от по-високи данъци или дълг.
Източник: Economic.bg
