Фискалният резерв към края на март е 5.86 млрд. евро, в т. ч. 5.4 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 455.9 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Това отбелязват от Министерството на финансите.
Приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма към март са в размер на 10.04 млрд. евро. Постъпленията нарастват с 1.43 млрд. евро спрямо същия период на 2025 г., като данъчно-осигурителните приходи са номинално с 1.03 млрд. евро по-високи, неданъчните приходи са близки по размер, а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 429.2 млн. евро.
Данъчните постъпления (включително приходите от осигурителни вноски) са в размер на 7.99 млрд. евро и формират 79.6 % от общите постъпления по КФП за периода.
Неданъчните приходи са 1.23 млрд. евро и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 812.1 млн. евро.
Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към март възлизат на 11.57 млрд. евро.
За сравнение, разходите по КФП към март на 2025 г. бяха в размер на 9.59 млрд. евро или има ръст към март тази година от 1.97 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите са, от една страна, базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 1 юли 2025 г. с 8.6 на сто. От друга страна, Законът за държавния бюджет за 2025 г. бе обнародван в „Държавен вестник“ в края на март 2025 г., като политиката по доходите, заложена в него, не се е прилагала до влизането му в сила. След приемането на закона, заложеното увеличение на възнагражденията бе приложено след април, считано от януари 2025 г., поради което за месеците януари-март 2025 г. възнагражденията са по-ниски от определените им размери по действащото към началото на 2026 г. законодателство. Върху разходите за персонал влияние оказват и увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026-а.
Не на последно място
капиталовите разходи също отчитат значителен ръст,
което се дължи на разплатените средства по Общинската инвестиционна програма и изпълнението на инвестициите и проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Нелихвените разходи са в размер на 11.08 млрд. евро, което представлява ръст от 1.96 млрд. евро спрямо отчетените към март 2025-а. Текущите нелихвени разходи са за 10.02 млрд. евро. Капиталовите разходи (включително нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1.05 млрд. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 11.6 млн. евро. Лихвените плащания са 226.3 млн. евро (ръст от 16.1 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.).
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към март 2026 г. е отрицателно в размер на 1.53 млрд. евро (1.2 % от прогнозния БВП).
Източник: Banker.bg
