Политическите сътресения след оставката на кабинета „Желязков“ няма да попречат на страната да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г. Те обаче ще възпрепятстват необходимите структурни реформи, включително фискалната консолидация, което неминуемо ще се отрази на икономическия растеж. Това се посочва в последния макроикономически анализ на Fitch Ratings за България.
Министър-председателят Росен Желязков подаде оставка на 11 декември след мащабни антиправителствени протести, започнали в отговор на проектобюджета за 2026 г. Двете най-големи парламентарни партии, включително ГЕРБ на Желязков, поискаха предсрочни избори и след проведените консултации при президента Румен Радев е почти сигурно, че такива ще има през месец март.
Не очакваме последната политическа криза в България да окаже влияние върху приемането на еврото, което, по наши очаквания, ще се осъществи по план. Европейската комисия заяви, че независимо от политическата ситуация „необходимите решения са взети и остават в сила“, пише в анализа.
През юли Агенцията повиши рейтинга на България до „BBB+“ със „стабилна“ перспектива, след като Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (Ecofin) одобри заявлението ѝ за присъединяване към еврозоната. Това отразява директния положителен ефект върху изхода от Суверенния рейтингов модел (SRM) на Fitch за България, основно чрез по-голямата гъвкавост, свързана с резервна валута.
Суверенният рейтинг на България включва и корекция от -1 степен чрез Качествено припокриване (Qualitative Overlay), която отразява институционални ограничения, по-нисък капацитет спрямо сходни държави и скорошна история на нестабилни коалиционни управления, които според Fitch не са напълно отчетени в показателите за управление, използвани в SRM.
Коалицията зад кабинета „Желязков“ беше на власт по-малко от 11 месеца и базовият сценарий на Агенцията е, че ще бъдат проведени предсрочни избори, най-вероятно през пролетта на 2026 г. Това биха били осмите предсрочни избори в България от 2021 г. насам.
Протестите, които в крайна сметка доведоха до оставката на правителството, вече бяха довели до оттегляне на бюджетния план за 2026 г. по-рано през декември. Бюджетът срещна обществена съпротива заради рязкото увеличаване на данъчно-осигурителната тежест за покриване на непрестанно раздуващите се разходи.
Оттеглящото се правителство внесе в парламента, а той го прие набързо, предложение за удължаване на бюджета за 2025 г. – нещо, което стана традиция последните години, когато също нямаше приети нови бюджети навреме. Удължаването ще гарантира изплащането на заплати, пенсии, социални помощи и други ключови държавни разходи на нивата от 2025 г., както и запазване на планираните приходи без промяна.
Според Fitch, основната фискална позиция на България се е влошила през последните години заради увеличени социални разходи, значителни повишения на заплатите в публичния сектор и забавяния в прилагането на реформи, макар че публичният дълг остава много нисък – под 30% от БВП през 2025 г. Постоянните смени на правителства могат да отслабят капацитета за средносрочна фискална консолидация с цел овладяване на разширяващите се дефицити.
Очакваме фискалният дефицит да нарасне до 3.2% през 2026 г. и 4.3% през 2027 г., спрямо 3% през 2025 г. Това се сравнява с предишната ни прогноза, според която дефицитът щеше да остане без промяна догодина и да се повиши до 3.1% през 2027 г.
Ревизиите отразяват неспособността на оттеглящото се правителство да реализира планираните мерки за приходи през тази година, както и за 2027 г. – ефекта от доставките на военно оборудване на стойност 1.2% от БВП.
В по-широк план институционалните ограничения и политическата нестабилност са забавили напредъка по структурните реформи спрямо сходни държави, въпреки успешното приключване на процеса по присъединяване към еврозоната. България изостава в усвояването на средства от ЕС по Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), както и по редовните кохезионни фондове. Това може да създаде предизвикателства пред плащанията по RRF, предвид крайния срок за изпълнение в края на август 2026 г.
Икономическото представяне през тази година беше подкрепено от силен номинален ръст на заплатите, изпреварващо потребление преди влизането в еврозоната и силна инвестиционна активност.
Повишихме прогнозата си за реалния ръст на БВП през 2025 г. до 3.3% от 3.1%, за да отразим по-доброто от очакваното представяне през първите девет месеца на 2025 г. Вероятно по-бавното изпълнение на финансирани от ЕС проекти и подновената политическа несигурност обаче ще натежат върху растежа през следващата година, компенсирайки по-силния ефект на преноса“, пише Fitch.
От там леко понижават прогнозите си за растежа през 2026 и 2027 г. – до 2.7% от 2.8%, заложени в септемврийския ни Суверенен сравнителен набор от данни.
Източник: Economic.bg
