Новата геополитическа реалност принуди европейските институции да преосмислят търговската си политика. Съединените щати обвиняват Европа в прекомерна регулация и бюрокрация. Мнозина европейски анализатори пък отчитат, че за разлика от простите и разбираеми американски правила, директивите и регламентите на ЕС са тромави, често трудно разбираеми и вместо облекчение за бизнеса, прибавят нова тежест.
Освен това, в момента световната търговия е белязана от протекционизъм, индустриални субсидии и разделяне на блокове, като по време на Студената война. Затова Брюксел осъзнава, че не може да разчита единствено на външни партньорства, а трябва да положи усилия, ако иска да си задържи главата над водата.
Преди броени дни ЕС взе смело решение, като замрази ратификацията на търговската си сделка със Съединените щати, докато президентът Доналд Тръмп не внесе яснота в променените си планове за мита. Друго добро решение е промяната на фокуса навътре, а именно към укрепване на собствената икономическа тъкан, чийто гръбнак са малките и средните предприятия.
По време на първия си мандат Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен заложи на зеления преход, а при втория постави конкурентоспособността в центъра на дневния ред. Сега целта й е да осигури необходимите законови мерки.
Европейският парламент одобри на 26 февруари проект за облекчаване на работата на малките и средни фирми. Сред предложенията е и въвеждането на нова категория предприятия, като целта е да се улесни растежът им.
Логиката е ясна. Ако 99% от всички компании в Евросъюза са малки и средни и броят им надхвърля 32 милиона, то всяка амбиция за успешна търговия неизбежно минава през тях. Те осигуряват огромна част от заетостта, създават иновации и поддържат регионалната икономическа стабилност. В същото време обаче именно те са най-уязвими от прекомерни регулации, затегнати финансови условия и забавени плащания.
Нов модел на европейската подкрепа
Традиционната дефиниция на малките и средните предприятия в ЕС се основава на три критерия: брой служители, оборот и балансова стойност на активите. Средните предприятия имат до 250 служители, оборот до 50 милиона евро или стойност на активите до 43 милиона евро. Малките предприятия са с до 50 служители и оборот или активи до 10 милиона евро, а микропредприятията – с до 10 служители и оборот или стойност на активите до 2 милиона евро. Тази класификация дълго време служеше като основа за достъп до облекчени режими, финансиране и административни улеснения.
Проблемът възниква, когато една компания надхвърли праговете. Вместо плавен преход към нов статус, тя често се сблъсква с рязко нарастване на регулаторните изисквания. Именно, за да се избегне този „регулаторен шок“, Европейският парламент предложи въвеждането на категорията „малки предприятия със средна капитализация“. Според позицията на евродепутатите, тя следва да обхваща дружества с по-малко от 1000 служители и с оборот до 200 милиона евро или общи активи до 172 милиона евро.
Идеята е не просто да се създаде нова статистическа категория, а да се разшири достъпът до облекчения, които досега бяха запазени за малките фирми. В същото време Европарламентът настоява подкрепата да не се „разводнява“ и да се запази принципът „мисли първо за малките“, като праговете се преразглеждат на всеки пет години.
Регулаторното облекчение обхваща и чувствителната сфера на защитата на личните данни. С измененията в прилагането на Общия регламент за защитата на данните се предвижда разширяване на освобождаванията от задължения за водене на записи за предприятията от новата категория, когато обработват данни, които не са високорискови.
Строгата защита при обработване на чувствителни данни като биометрични, здравни или данни за етнически произход и политически убеждения ще бъде запазена, но ще се намали бюрократичната тежест там, където рискът е ограничен.
Във финансовата сфера промените в рамката на Директивата за пазарите на финансови инструменти целят да улеснят достъпа до капиталовите пазари. Чрез по-опростени изисквания за оповестяване и по-лесен достъп до пазарите, предприятията ще могат по-ефективно да набират средства. Тази мярка може да намали зависимостта на европейските компании от банково кредитиране.
Паралелно с това се предвиждат мерки за опростяване в области като регламента за батериите и този за флуорираните газове. Предлага се удължаване на сроковете за преглед и актуализация на политиките за надлежна проверка, както и ограничаване на регистрационните изисквания за вносители и износители на продукти с F-газове. Тук отново водещ е принципът на пропорционалност – екологичните цели остават, но административната тежест се определя спрямо реалния риск и мащаб.
Финансиране, ликвидност и умения
Намаляването на административната тежест обаче само по себе си не е достатъчно, ако предприятията нямат достъп до капитал и ликвидност. Затова Брюксел предвижда общата подкрепа за малките и средни предприятия по линия на европейските програми да надхвърли 200 милиарда евро до 2027 година.
Сред инструментите са програмите за конкурентоспособност и иновации, както и новата платформа за стратегически технологии за Европа (STEP), създадена в рамките на междинното преразглеждане на дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021–2027 година. Чрез нея се цели насочване на инвестиции към критични технологии, свързани със зеления и цифровия преход.
Държавите членки се насърчават да използват и инструменти като програмата InvestEU, за да мобилизират допълнителни ресурси за своите национални икономики. В български контекст това се вписва в Националната стратегия за малките и средни предприятия 2021–2027 г., която поставя акцент върху дигитализацията и повишаването на конкурентоспособността.
Особено болезнен проблем остава забавеното плащане на фактури. Всеки четвърти фалит в ЕС се дължи на неплатени навреме задължения. За малките фирми, които разчитат на предвидими парични потоци и имат ограничен достъп до ликвидност, това често означава принудително теглене на краткосрочни заеми и нарастващи разходи за финансиране. Затова предложението на Еврокомисията за преразглеждане на директивата за забавените плащания може да има значение.
Дигиталната трансформация е другия акцент в променящите се европейски мерки. Новите правила от декември 2024 г. за разширяване на използването на цифрови инструменти в дружественото право имат за цел да позволят на компаниите да извършват административни процедури в рамките на единния пазар без повторно подаване на документи. Това не е просто технологично удобство, а структурна реформа, която да намали транзакционните разходи.
Накрая, но не по значение, стои въпросът за човешкия капитал. Недостигът на умения възпрепятства дейността на 63% от малките и средни предприятия, а почти половината от тях посочват, че липсата на квалифицирани кадри спъва усилията им за цифровизация.
ЕС реагира чрез инициативи като Европейската програма за умения и Европейския пакт за уменията. Планираният резерв на ЕС от таланти – онлайн платформа за работодатели и кандидати от трети държави, е опит да се отговори на огромния недостиг на работна ръка, без да налага на държавите членки да приемат чужди работници, тъй като участието остава доброволно.
Очевидно е, че европейските институции работят и се опитват да подобрят условията. Истинското предизвикателство обаче е дали ще успеят да превърнат множеството законодателни инициативи в реални резултати.
Източник: Banker.bg
