Амбицията на Урсула фон дер Лайен за следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз за периода 2028-2034 г. бе да е гъвкав, да подхранва стратегическа автономия и да гарантира готовност за „черни дни“, като например война, пандемия или икономически шок.
Вместо да се превърне в инструмент за справяне с бъдещи кризи, този финансов буфер обаче вероятно ще се използва като разменна монета в политическата сделка за успокояване на европейските фермери. Фон дер Лайен е решена на всяка цена да спаси дългоочакваното търговско споразумение между ЕС и страните от Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай, Боливия, с асоциирани членки Чили, Колумбия, Еквадор и Перу).. Сделката се подготвя от 25 години и се очакваше да бъде подписана на 12 януари в Парагвай. Тя определя квоти за безмитен внос и износ между ЕС и държавите от Меркосур.
Подписването обаче бе поставено под въпрос заради масови протести в Белгия, Франция, Испания, Полша и Гърция. В Брюксел фермери блокираха пътища с трактори, хвърляха яйца и картофи и запалиха символичен „ковчег на земеделието“. Имаше сблъсъци с полицията, която използва сълзотворен газ. Гръцки фермери пък от края на ноември блокират границата с България заради забавянето на изплащането на земеделските субсидии след корупционен скандал в гръцката агенция за земеделски плащания.
Европейската комисия предложи освобождаване на 45 милиарда евро за разходи по Общата селскостопанска политика години по-рано от планираното. Тази огромна сума не са нови пари, а средства, изтеглени от кризисния фонд, заложен в проектобюджета на ЕС, който трябва да влезе в сила през 2028 година.
Този фонд бе замислен като пари за непредвидени извънредни ситуации при междинния преглед на бюджета около 2030 г., с цел да се намали хроничната липса на гъвкавост на европейските финанси. Това решение бе посрещнато с ентусиазъм от редица европейски лидери. Правителствата на Франция, Италия и някои държави от Меркосур побързаха да представят решението като своя дипломатическа победа, извоювана в защита на националните фермери.
Зад кулисите обаче бюджетни анализатори и дипломати определиха хода като сериозно отстъпление от първоначалната идея на Комисията за по-гъвкав и стабилен европейски бюджет. Тази отстъпка не е изолирана. Тя е част от опит да се направи търговското споразумение между ЕС и Меркосур политически приемливо, въпреки силната съпротива от земеделските производители в Европа.
Фермерите се опасяват, че либерализирането на търговията ще доведе до масов внос на по-евтини селскостопански продукти от Латинска Америка, произведени при по-ниски екологични и социални стандарти, което ще подбие цените и ще застраши поминъка им. Поради тази причина министрите на земеделието на държавите членки се събраха на извънредна среща в Брюксел на 7 януари.
Разговорите между тях следваха добре познат сценарий – признание за значението на земеделския сектор, уверения, че фермерите са били чути, и обещания за предпазни механизми и подкрепа в бъдещия бюджет. Но првоначалните реакции от земеделските организации бяха по-скоро скептични. Ирландската асоциация на фермерите определи предложението на Фон дер Лайен като акт на отчаяние, а не като устойчиво решение. Според нея прехвърлянето на вече съществуващи средства не представлява реална допълнителна подкрепа.
За да осигури подкрепата на Франция и Италия за споразумението с Меркосур, Комисията предложи тези средства да бъдат мобилизирани незабавно в полза на земеделските производители. Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович нарече това част от по-широки усилия за спасяване на „най-голямото споразумение за свободна търговия“, договаряно от ЕС, и подчерта, че Брюксел е стигнал по-далеч от всякога в предлагането на защитни мерки за селското стопанство.
Еврокомисарят по земеделието Кристоф Хансен също настоя, че опасенията на фермерите са взети под внимание и че средствата могат да бъдат мобилизирани веднага щом започне новият бюджетен период. Френският президент Еманюел Макрон представи решението като резултат от постоянния си ангажимент към фермерите, а гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че то доказва по-силния глас на Гърция в Европа.
Италианският министър на земеделието Франческо Лолобриджида също приветства „добрите новини“ като доказателство за ефективната работа на Рим. Критиците обаче предупреждават, че това ще остави ЕС без сериозен резерв за бъдещи кризи. Испанският министър Луис Планас бе скептичен. Той определи предложението като важна стъпка, но изтъкна, че дебатът за бъдещето на Общата селскостопанска политика тепърва предстои.
Земеделските лобисти, включително Farm Europe, също изразиха резерви, тъй като предложението не задължава държавите членки реално да насочат средствата към фермерите, което може да доведе до неравномерно прилагане и допълнително отслабване на Общата селскостопанска политика.
Отлагането на подписването на споразумението с Меркосур с „няколко седмици“ през декември бе временен компромис, който купува време, но не решава проблемите. Поддръжниците на сделката я разглеждат като ключов геополитически ход в контекста на засиленото влияние на Китай в Латинска Америка и търговското напрежение със Съединените щати. Но критиците се опасяват, че ЕС рискува да подкопае собствените си екологични стандарти и да пожертва един от най-чувствителните си сектори. Въпреки това усилията на Фон дер Лайен са отчасти оправдани, защото бъдещата сделка между ЕС и Меркосур ще създаде интегриран пазар от 780 милиона потребители.
Предвижда се постепенно премахване на митата върху стоки, включително автомобили, което ще даде на Европа по-лесен достъп до огромната селскостопанска индустрия на страните от Меркосур. В крайна сметка изглежда, че използването на кризисния бюджет за краткосрочно политическо успокояване ще донесе временна победа, но цената може да се окаже висока, когато следващата истинска криза почука на вратата на Европа.
Източник: Banker.bg
