Намаляването на ядрения енергиен сектор на Европа е било „стратегическа грешка“, заяви във вторник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Изказването ѝ идва на фона на енергийната криза, предизвикана от войната на САЩ и Израел срещу Иран и последвалите трусове в богатия на петрол и газ Персийски залив.
Европа е произвеждала около една трета от електроенергията си от ядрени реактори през 1990 г., но този дял е спаднал до 15%, каза тя на събитие на върха в Париж. Това е оставило континента зависим от внос на петрол и газ, чиито цени рязко се повишиха през последните дни.
Да бъдеш „напълно зависим от скъп и нестабилен внос“ на изкопаеми горива поставя Европа в по-неблагоприятна позиция спрямо други региони, заяви Фон дер Лайен в своята реч.
Това намаляване на дела на ядрената енергия беше избор. Смятам, че беше стратегическа грешка Европа да обърне гръб на надежден, достъпен източник на електроенергия с ниски емисии.“
Родната страна на Фон дер Лайен – Германия – взе политическо решение по времето на тогавашния канцлер Ангела Меркел постепенно да се откаже от ядрените електроцентрали заради общественото противопоставяне и опасенията за безопасността след аварията във Фукушима през 2011 г. Фон дер Лайен беше министър в правителството на Меркел, когато това решение беше взето.
Министърът на околната среда на Германия Карстен Шнайдер във вторник разкритикува „обърнатата към миналото стратегия“ на Фон дер Лайен по отношение на ядрената енергия.
По-чистата и по-безопасна електроенергия от вятър и слънце е по-евтина, отдавна движи енергийния преход и не произвежда радиоактивни отпадъци“, написа тя в официално изявление.
Европейският съюз бързо разширява възобновяемата енергия, но газовите електроцентрали все още представляват важна част от енергийния микс, а изкопаемите горива продължават да доминират потреблението на енергия в сектори като транспорта и отоплението.
Продължаващата силна зависимост от внос на петрол и газ изложи европейските държави на рязко покачване на цените на енергията през 2022 г., когато Русия намали доставките на газ след нахлуването в Украйна.
Ядрен ренесанс?
Бюджетът на Европейския съюз не финансира директно проекти за ядрена енергия, защото те не се подкрепят единодушно от всичките 27 държави членки.
Като знак за нарастващото приемане на тази технология в ЕС, Фон дер Лайен заяви, че Европейската комисия ще предложи гаранция от 200 милиона евро за частни инвестиции в иновативни ядрени технологии.
Тя уточни, че средствата ще дойдат от въглеродния пазар на ЕС.
Някои държави от ЕС, които преди се противопоставяха на ядрената енергия – като Дания и Нидерландия – напоследък смекчиха позицията си, търсейки начини да осигурят големи количества стабилна, нисковъглеродна електроенергия за тежката индустрия.
Други, включително Австрия и Люксембург, остават против.
Франция – най-големият производител на ядрена енергия в Европа – твърди, че стабилната електроенергия с ниски емисии от ядрените централи е ключова за индустриалната конкурентоспособност.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Европейският съюз – където производителите на ядрена енергия все още са внасяли 15% от урана си от Русия през 2024 г. – трябва да се насочи към други доставчици.
Трябва да си сътрудничим на международно ниво, за да постигнем напредък по този въпрос и да диверсифицираме източниците си на доставки“, каза той на събитието в Париж.
Като добави, че Франция планира да увеличи собствения си капацитет за обогатяване.
Страната е внесла 39% от обогатения си уран от Русия през 2025 г., показват митнически данни.
Макрон също предложи стандартизиране на проектите за реактори в Европа. Това би могло да бъде от полза за френския държавен ядрен гигант EDF, който се затруднява да печели последните търгове за нови проекти.
През 2024 г. южнокорейската компания KHNP спечели търг на стойност поне 18 милиарда долара за изграждането на нова ядрена електроцентрала в Чешката република – решение, което загубилият кандидат EDF се опита да блокира в съда.
Източник: Economic.bg
