Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи дългоочакваното предложение за новия дългосрочен бюджет на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. с общ размер от 2 трлн. евро. Това е сериозно увеличение спрямо одобрения от лидерите през 2020 г. бюджет от 1.21 трлн. евро, предава Euronews.
Това е бюджет за нова ера, който отговаря на амбицията на Европа“, заяви фон дер Лайен в сряда следобед. „Той отговаря на предизвикателствата пред Европа и укрепва нашата независимост.“
Новата финансова рамка преструктурира бюджета около три основни стълба:
- 865 млрд. евро за земеделие, рибарство, кохезионна и социална политика;
- 410 млрд. евро за конкурентоспособност, включително научни изследвания и иновации;
- 200 млрд. евро за външна политика, от които 100 млрд. евро ще бъдат отделени за възстановяването на Украйна.
По-голямата част от бюджета ще бъде финансирана чрез преки вноски от държавите членки. Комисията обаче предлага въвеждането на нови общоевропейски данъци – върху електронни отпадъци, тютюневи изделия и корпоративни печалби – за да може ЕС самостоятелно да набира допълнителни приходи.
Всички пера на бюджета ще бъдат обвързани с условие за спазване на върховенството на правото – ключова промяна, породена от опасенията за отстъпление от демократичните стандарти в страни като Унгария.
Върховенството на правото е задължително“, подчерта фон дер Лайен. „Ще гарантираме отговорно разходване и пълна отчетност.“
Фон: криза след криза
Предложението идва в края на първия мандат на фон дер Лайен начело на Европейската комисия – период, белязан от поредица от кризи. От пандемията от COVID-19 и договорите за ваксини, през пълномащабната война в Украйна, енергийната и инфлационна криза, до нарастващата конкуренция от Китай и търговските ограничения от страна на САЩ – всички тези събития поставиха под огромно напрежение бюджета на ЕС.
В отговор, новият план предвижда по-голяма гъвкавост, за да може Европейската комисия да реагира по-бързо на непредвидени обстоятелства в и извън Съюза.
Бюджетът е стратегически, по-гъвкав и по-прозрачен“, каза фон дер Лайен, определяйки го като най-амбициозния, предлаган някога от Комисията.
Нова структура: три стълба и спорни реформи
Една от най-съществените промени е обединяването на два от досегашните най-големи компонента на бюджета – Общата селскостопанска политика и кохезионните фондове – в единен стълб под името „Национални и регионални партньорства“ на стойност 865 млрд. евро.
И двете направления обаче са съществено съкратени спрямо сегашния бюджет, където съставляват над 60% от общите средства. Това се очаква да предизвика остри спорове – особено от южните страни, притеснени за земеделския сектор, и източноевропейските държави, зависими от кохезионната политика.
Същевременно намалението вероятно ще бъде приветствано от западните и северните страни, които отдавна настояват за насочване на повече ресурси към съвременни приоритети – климат, отбрана, сигурност, технологии и иновации.
Именно в отговор на този натиск, Комисията предлага създаването на Фонд за европейска конкурентоспособност на стойност 410 млрд. евро. Целта е публичните средства да бъдат използвани като лост за привличане на частни инвестиции, които често се оказват недостатъчни.100 милиарда евро за Украйна
Третият стълб на бюджета обединява всички инструменти на външната политика в рамките на „Глобална Европа“ с общ обем от 200 млрд. евро. Най-значимата част от тях – 100 млрд. евро – са предвидени за възстановяването и реконструкцията на Украйна.
Фондът надгражда върху вече създадената през 2024 г. „Украинска рамка“ на стойност 50 млрд. евро, която гарантира предвидимост на помощта и я предпазва от вътрешни конфликти и вето от отделни държави членки. Сега фон дер Лайен иска да разшири този модел, за да гарантира дългосрочна подкрепа за Украйна, особено в контекста на все по-резервирания ангажимент от страна на САЩ и блокирания процес на присъединяване към ЕС заради унгарското вето.
Финансиране и дълг от пандемията
Освен трите основни стълба, проектобюджетът предвижда още 292 млрд. евро за други разходи. Сред тях особено внимание заслужава годишното обслужване на дълга от пандемията, което ще възлиза на около 24 млрд. евро годишно – тежест, която не съществуваше в предишната финансова рамка.
Комисията настоява този дълг да бъде покрит чрез така наречените „собствени ресурси“ – включително Схемата за търговия с емисии (ETS), мита и новите предложени европейски данъци. Очакваните приходи са около 58 млрд. евро годишно.
Въвеждането на нови собствени ресурси обаче среща твърда съпротива от страна на някои държави членки и е традиционно трудно за постигане съгласие.
Източник: Economic.bg
