Френското правителство е готово да замрази ключовата пенсионна реформа на президента Еманюел Макрон, която костваше на страната истински парламентарен разрив и месеци улични вълнения. Тя е отложена „до следващия президент“, което вероятно означава завинаги.
Вечерта на 14 октомври два пъти назначеният премиер Себастиан Льокорню произнесе кратка реч пред Народното събрание, целяща да определи както програмата, така и съдбата на неговото правителство. Декларацията му за непосредствените политически цели, произнесена от трибуната на Народното събрание, продължи само половин час. Без излишни уводни речи, без реторични акценти и с бързината, изисквана от политическата необходимост, Льокорню очерта пред депутатите плана за действие на кабинета си.
Речта по същество се превърна в първия му тест за оцеляване.
След седмици на политическа парализа, Льокорню трябваше да демонстрира способността си да обединява парламента, поне за срока на бюджета. Той избра пътя на отстъпките – предпазливи, но значими.
Най-важният от тях беше спирането на пенсионната реформа – първият и най-болезнен проект от втория мандат на Еманюел Макрон. Приета през 2023 г. и отместваща пенсионната възраст до 64 години, тя предизвика масови протести и дълбоко социално разногласие. Сега Льокорню обяви, че правителството ще предложи на парламента „да спре реформата през есента до президентските избори“. „Тази пауза трябва да възстанови доверието“, обясни премиерът.
„Чувствам, че реформата предизвика напрежение, безпокойство и умора.“
Очевидно е, че отлагането на пенсионната реформа до президентските избори на практика би означавало отлагането ѝ завинаги.
Малко вероятно е кандидат за президент да е толкова луд, че да включи в платформата си размразяването на реформа, толкова непопулярна в обществото, че трябваше да бъде приета чрез член 10. Член 49.3 от Конституцията предвижда задължителното одобряване на закон без гласуване. Нито гражданите, нито парламентът са забравили това. Ситуацията с „жълтите жилетки“ се повтаря, когато едно просто покачване на цените на бензина раздвижи масите: покачването беше отменено, но духът на възмущение остава. Така е и тук – те са готови да замразят реформата, но тя вече фундаментално е антагонизирала правителството и неговите сънародници.
Политиците реагираха незабавно.
Крайно левите и крайно десните изразиха възмущение,
засилено от страха, че по този начин Льокорню ще раздели единния фронт на поддръжниците на вота на недоверие. Социалистите, които отдавна бяха предпазливи, аплодираха премиера за първи път този ден. Льокорню обаче не стигна дотам, че да говори за отмяна на закона. Той подчерта, че повишаването на пенсионната възраст „няма да се случи до януари 2028 г.“, като същевременно подчерта и високата цена за Франция – 400 милиона евро през 2026 г. и 1.8 милиарда евро през 2027 година.
След това премиерът се спря на въпроса за данъчното облагане на големи богатства, което, според него, изисква „коригиране на очевидни аномалии“.
Той обеща да внесе в бюджета за следващата година
предложение за „временен депозит“ за най-богатите французи,
приходите от който да бъдат използвани за „инвестиции в бъдещето – инфраструктура, екологичен преход и отбрана“.
Ръководството на десните републиканци (LR) сметна това за почти предателство. Президентът на партията Бруно Ретаило обвини Себастиан Льокорню, че „се е превърнал в заложник на социалистите“ поради „спирането на пенсионната реформа и мълчанието на премиера относно имиграцията“. „Левицата не е в правителството, но тя го управлява“, оплака се бившият министър на вътрешните работи. Въпреки това ръководителят на парламентарната група на републиканците Лоран Вокиез заяви, че членовете му „няма да гласуват за вот на недоверие“, отбелязвайки, че „най-важното сега е да се приеме бюджетът“.
Премиерът припомни и множество неотложни въпроси, чието решаване беше забавено от разместването на правителството. Сред тях например беше необходимостта от споразумение за бъдещето на френската тихоокеанска отвъдморска територия Нова Каледония. Прието в Париж, то беше отхвърлено на самия архипелаг. Проектът е в задънена улица и трябва да бъде съживен. „Пътят към помирението трябва да бъде залегнал в конституцията“, каза Льокорню.
Кратката, почти делова реч на Себастиан Льокорню беше рядкост за реч от такъв калибър.
Премиерът се стремеше не да впечатли, а да се държи. И изглежда, че постигна целта си, като върна парламента в играта.
Сега съдбата на правителството ще зависи от това дали може да приеме бюджета, без да загуби подкрепата на онези, които в момента са готови да го подкрепят, въпреки всички резерви. Френската Неподчинена партия (LFI), която предварително обяви война на правителството на Льокорню, Зелените, които не бяха убедени от речта му вчера, и съюзниците на Марин льо Пен, които мечтаят за разпускане на парламента, със сигурност ще гласуват против него. Социалистите обаче се поколебаха, като с право смятат отстъплението на правителството за победа. А без социалистите съдбата на евентуални гласове е под въпрос.
За Льокорню, който беше назначен за първи път на поста си само преди месец, това вече не е никак малко постижение. Самият той заяви в интервю предния ден: „Нямам друга програма освен мисията си – да дам на Франция бюджет. Аз съм свободен.“ Свободен – но само толкова свободен, колкото му позволяват президентът Макрон, от една страна, и Националното събрание, от друга, където всеки глас може да бъде решаващ.
На 16 октомври ще бъдат гласувани два вота на недоверие,
внесени от крайнолявата „Непокорна Франция“ и крайнодясната „Пинисти“. Само резултатът ще определи дали правителството на Льокорню е издържало първия си тест.
(по материали от чуждестранния печат)
Източник: Banker.bg
