Зловонната криза с битовите отпадъци в София вече излезе от рамките на административен проблем и се превърна в открит обществен конфликт. На 11 януари недоволни граждани от кварталите „Люлин“, „Красно село“, „Слатина“ и „Подуяне“ излязоха на протест пред Столичната община, за да покажат нагледно как изглежда ежедневието им през последните месеци – торби боклук, препълнени контейнери и усещане за безпомощност на институциите. Макар да не бяха допуснати до самата сграда на общината на ул. „Московска“ 33 заради засиленото полицейско присъствие, протестиращите оставиха боклука на метри от вратите на властта.
Столичният кмет Васил Терзиев многократно повтори, че е необходимо търпение и гражданите го проявяват, дори част от тях чистят доброволно. Само че, вместо решение, боклукът се увеличава и вече превзема част от шосетата и градинките. Заради силен вятър пък боклуците се качиха и на дърветата.
В редица столични райони, най-вече в големите и гъсто населени квартали, натрупването на отпадъци се превърна в хронично явление. Потребители в социалните мрежи качват снимки и клипове, на които се виждат непроходими тротоари и алеи, превърнати в импровизирани сметища. Миризмата и рисковете за здравето обаче няма как да бъдат снимани. Именно това усещане за изоставеност изкара гражданите на улицата и доведе до искания за оставката на Терзиев.
Очевидно е, че кризата не може да бъде сведена до чисто битов дискомфорт. Тя оголва дълбоки проблеми в управлението на отпадъците, натрупвани с години. По думите на самия кмет темата за боклука не е политически спор, а „проста сметка“ за близо 400 милиона лева разлика в разходите.
Терзиев твърдо защитава позицията, че отказът да бъдат подписани договори за сметосъбиране на цени между 348 и 379 лв. на тон е единственият начин да се избегне бъдещ разход над 1 милиард лева за чистота, без гаранция за по-добра услуга. Според него временният дискомфорт е по-малкото зло в сравнение с дългосрочното финансово бреме, което би било прехвърлено върху всички софиянци чрез по-висока такса „смет“.
Тази аргументация обаче трудно достига до хората, които живеят в безобразна градска среда. За тях дебатът за милиони левове и тонове е абстрактен, когато контейнерът пред блока не е почистван с дни или дори седмици. Най-показателен е примерът с „Люлин“, който е най-големият квартал в София. Там всеки ден се генерират около 80 тона отпадъци, а 1500 контейнера би трябвало да се обслужват ежедневно. Но реалността е различна. Някои от тях се чистят веднъж седмично, други остават преливащи с десетки дни. Доброволците, които в началото се включиха в почистването, постепенно намаляват, защото тези хора все пак трябва да ходят на работа, а и не бива да им се вменява задължение да са на разположение на обществото всеки ден, при положение, че краят на проблема не се вижда.
Районният кмет на „Люлин“ Георги Тодоров определи ситуацията като „бедствена“, а не просто кризисна. Според него общинското предприятие „Софекострой“, което пое почистването, увеличава капацитета си и полага усилия, но страда от остър недостиг на хора.
Тук се появява още един пласт на проблема. Освен сметопочистването, „Софекострой“ отговаря и за снегопочистването. Снеговалежът в дните на кризата допълнително натовари системата, като наличната техника не може да бъде използвана пълноценно заради липсата на достатъчно хора.
Подобна е картината и в други райони. Районният кмет на „Красно село“ – Цвета Николаева, заяви миналата седмица, че битовият отпадък се извозва ежедневно, но едрогабаритните отпадъци, листата и разпилените боклуци създават усещане за занемарена среда. Там, както и на други места, проблемът не е само в честотата на сметосъбирането, а в цялостната координация на общинските структури. Самата община признава, че „Софекострой“ разполага със срок до три месеца за пълно окомплектоване с техника и персонал. Това на практика означава продължаващо напрежение за жителите.
На фона на това Столичната община твърди, че се опитва да стабилизира ситуацията зона по зона. В същото време проблемът със сметопочистването в столичните райони „Слатина“, „Подуяне“ и „Изгрев“, обособени в „Зона 3“, се усложнява, след като обществената поръчка за избор на фирма изпълнител беше обжалвана в съда.
В публикация във Фейсбук кметът на район „Изгрев“ Делян Георгиев пояснява, че опасенията му за подобно развитие, изразени още в началото на кризата през декември, са се потвърдили. Въпреки че Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла в полза на Столичната община, фирмите, участващи в процедурата, са решили да обжалват решението пред съдебна инстанция.
Преди дни от „Спаси София“ внесоха в общинския съвет доклад за промяна на наредбата за местни данъци и такси, която да позволява хората, засегнати от кризата с боклука, да бъдат компенсирани. Аргументът е, че задължението за такса битови отпадъци не е безусловно и се дължи само когато има реално изпълнение на услугата. Когато от купчините всевъзможен отпадък излизат плъхове с големината на котки, едва ли можем да говорим за адекватна услуга.
Столичната община обаче отговори, че според действащото законодателство не съществува правна възможност за общо или частично освобождаване от такса за битови отпадъци поради временни затруднения, прекъсвания или влошено качество на услугите.
Въпросът сега е по кой път ще тръгнем. Заявката на Терзиев е за отказ от „лесния път“, тоест подписване на скъпи договори и прехвърляне на разходите към гражданите. От друга страна е реалността в кварталите, където търпението се изчерпва. Аналитичният прочит показва, че проблемът няма бързо и безболезнено решение. Той е резултат от години на зависимост от ограничен брой изпълнители, от недостиг на общински капацитет и от липсата на последователна политика в управлението на отпадъците.
Впрочем истинският въпрос е дали сегашната криза ще доведе до по-прозрачна, ефективна и справедлива система за чистота в София, или ще се превърне в поредния случай, в който цената на реформите се плаща единствено от гражданите?
Източник: Banker.bg
