Считан за един от актьорите, които най-умело се преобразяват на екрана, британската киноикона Гари Олдман притежава хамелеонски талант да влезе във всяка роля, която пожелае. Член на т.нар. Brit Pack – група от обещаващи британски актьори от края на 80-те години, в която влизат още Колин Фърт, Тим Рот и Даниел Дей-Луис – Олдман вероятно е най-успешният от всички. Неговата актьорска отдаденост е без аналог, а пълното потапяне в образите личи във всеки негов филм.
През кариерата си той е изиграл редица исторически личности като Лудвиг ван Бетовен, Сид Вишъс, Джо Ортън и Уинстън Чърчил. „Имам сравнително добър слух и мога да имитирам хората. Не ги изучавам в детайли, но като имитатор гледам един конкретен източник“, споделя Олдман през 2017 г.
С впечатляваща филмография зад гърба си и съвместни проекти с имена като Майк Лий, Франсис Форд Копола, Люк Бесон, Дейвид Финчър и Кристофър Нолан, както и с режисирания от самия него „Нито залък“ (1997), Олдман има пълното право да определи кои са десетте най-велики филма в историята на киното.
Още: Великият Гари Олдман бе посветен в рицарство от принц Уилям (ВИДЕО)
В скорошната анкета на списание Sight and Sound за 100-те най-велики филма на всички времена, актьорът посочва произведения на Франсоа Трюфо, Федерико Фелини, Франсис Форд Копола, Стенли Кубрик, Роберто Роселини и Джон Касаветис – списък, който потвърждава дълбокото му познаване на седмото изкуство.
Сред тях е класиката на Фелини „Осем и половина“ (1963) – сюрреалистична драма с елементи на комедия за режисьор в творческа криза. Друго заглавие е романтичният шедьовър на Уонг Карвай „В настроение за любов“ (2000) – един от най-съблазнителните филми в историята, въпреки липсата на секс сцени.
Не липсва и Кубрик – Олдман избира „Д-р Стрейнджлав“ (1964), сатира за ядрена катастрофа и некомпетентни политици. Но единственият посочен от него филм, който попада и в личния му топ 5, е „Разговорът“ (1974) на Копола.
Още: Гари Олдман: Мисля за пенсиониране
10-те най-велики филма според Гари Олдман:
„400-те удара“ („The 400 Blows“, 1959) – Франсоа Трюфо
„Осем и половина“ (8½, 1963) – Федерико Фелини
„Разговорът“ („The Conversation“, 1974) – Франсис Форд Копола
„Д-р Стрейнджлав или: Как престанах да се тревожа и обикнах бомбата“ („Dr. Strangelove“, 1964) – Стенли Кубрик
„Съпрузи“ („Husbands“, 1970) – Джон Касаветис
„В настроение за любов“ („In the Mood for Love“, 2000) – Уонг Карвай
„Децата на рая“ („Les Enfants du Paradis“, 1945) – Марсел Карне
„Рим – открит град“ („Rome, Open City“, 1945) – Роберто Роселини
„Възнаграждение за страха“ („The Wages of Fear“, 1953) – Анри-Жорж Клузо
„Вятърът ще ни понесе“ („The Wind Will Carry Us“, 1999) – Абас Киаростами
Източник: БГНЕС
Източник: Актуално
