Димитър Радев, управител на Българската народна банка, участва в срещата с Ръководители на дипломатически мисии в България, организирана от Bulgarian Spirit Diplomatic Society в София, съобщават от централната банка. Публикуваме изцяло неговото изказване.
„Ваши Превъзходителства,
Дами и господа,
Благодаря Ви за възможността да се обърна към Вас днес. За мен е удоволствие да говоря пред тази толкова авторитетна дипломатическа аудитория тук, в София.
Срещаме се в момент, в който несигурността остава висока, но вече се проявява и с все по-непосредствена сила. Развития, които доскоро се възприемаха като външни шокове, днес се пренасят пряко върху инфлационните очаквания, цените на енергията, условията за финансиране и по-широкото икономическо доверие.
В този смисъл геополитиката вече не е просто част от фона. Тя се превърна в част от самата макроикономическа среда. Това личи особено ясно, когато военен конфликт взаимодейства с енергийните пазари, логистиката и търговските потоци.
Последните развития в Близкия изток, както и рисковете, засягащи ключови транспортни коридори, отново показаха колко бързо напрежението на енергийните пазари може да се отрази върху европейската перспектива — включително върху еврозоната и върху България като част от нея.
За икономическата политика това означава съществена промяна в средата, в която се вземат решения. Устойчивостта вече не може да се разбира единствено в циклични или финансови категории. Тя трябва да се разглежда и в институционални, стратегически и все по-ясно геополитически измерения.
Позволете ми да структурирам изложението си около три теми:
първо, политическата рамка;
второ, макроикономическата среда;
и трето, приоритетите на икономическата политика.
1. Политическата рамка
Нека започна с политическия контекст.
В цяла Европа провеждането на политики става все по-изискващо. Външната среда е по-волатилна. Полето за грешки е по-тясно. А взаимодействието между геополитиката и икономиката е все по-непосредствено.
За България това има пряко значение.
Нашата стратегическа ориентация остава ясна и непроменена. България е трайно и категорично закрепена в европейската институционална и политическа рамка. Тя продължава да бъде основният организиращ принцип на нашето икономическо и институционално развитие.
Същевременно рисковете, които засягат нашия регион, вече не могат да бъдат описвани като външни в тесния смисъл на думата. Те се пренасят по множество канали – чрез енергията, логистиката, нагласите на инвеститорите и възприятията за сигурност.
При такива условия доверието се превръща в първостепенна променлива на икономическата политика. За по-малките и по-отворени икономики като България доверието не е просто желателно. То е функционално. Намалява несигурността, подкрепя макроикономическата стабилност и укрепва способността на институциите да действат ефективно под напрежение.
Именно затова институционалната последователност има толкова голямо значение. България през последните повече от две десетилетия спечели от рамка, изградена около макрофинансова предпазливост и дисциплина в политиките. Тази рамка послужи добре на страната в периоди на нестабилност – и остава напълно релевантна и днес.
Същевременно настоящият предизборен период отново откроява една структурна слабост в националната политическа среда. България показа стратегическа последователност в своите основни геополитически и институционални избори. Тази последователност не бива да бъде подценявана. В този смисъл стратегическата траектория на страната се оказа по-устойчива от конкретните управленски конфигурации.
Но стратегическата ориентация и способността за ежедневно управление не са едно и също. По-непосредственото предизвикателство се състои в повтарящата се трудност политическата конкуренция да бъде превеждана в устойчива управленска способност. През последните години това се изрази в поредица от избори, фрагментирани парламентарни конфигурации и скъсени хоризонти на политиките.
Настоящият изборен цикъл се развива на фона на по-широко пренареждане на политическия пейзаж, включително нови коалиционни и институционални конфигурации и подновена конкуренция за влияние. Това не означава разпад на институционалната рамка. Но има своята цена. Съкращава хоризонта на политиките, отслабва последователността на реформите и затруднява поддържането на средносрочните фискални и структурни приоритети с необходимата устойчивост.
Значението на всичко това е още по-голямо в настоящата среда. В рамките на еврозоната доверието зависи не само от стратегическата ориентация, но и от способността за ефективно управление. За България членството в еврозоната засилва една опора, която и без това беше централна за рамката на икономическата политика. Променят се степента на институционално участие и равнището на отговорност, което произтича от него.
Проблемът не е в самата политическа конкуренция. Тя е присъща на демократичните системи. Въпросът е дали политическата конкуренция е в състояние да произведе управленска рамка, която е достатъчно стабилна, дисциплинирана и оперативно последователна.
Нека бъда ясен: това не е политическа оценка. Това е макроикономическа оценка. Защото в среда на и без това висока външна несигурност всяка предотвратима вътрешна неяснота има цена. Тя влияе върху очакванията, доверието и в крайна сметка — върху икономическите резултати.
2. Макроикономическата среда
Нека премина към макроикономическата картина.
Световната икономика остана по-устойчива, отколкото мнозина очакваха. Но тази устойчивост трябва да се тълкува с необходимата предпазливост.
Базовият сценарий продължава да предполага умерен растеж и продължаваща дезинфлация, особено в Европа. Същевременно несигурността около този сценарий остава висока – и все по-тясно свързана с геополитическите и енергийните развития.
Последните дискусии на равнище Управителен съвет на Европейската централна банка ясно подчертаха именно това. На заседанието по паричната политика на 18–19 март потенциалните ефекти от конфликта в Близкия изток върху инфлацията в еврозоната бяха анализирани в детайли.
Оценката беше, че краткосрочното въздействие най-вероятно ще се прояви предимно чрез цените на енергията. Средносрочните ефекти обаче ще зависят от продължителността на конфликта и от степента, в която тези шокове ще бъдат пренесени към потребителските цени и икономическата активност.
На този фон Управителният съвет реши да остави основните лихвени проценти без промяна и потвърди ангажимента си за стабилизиране на инфлацията на равнище от 2% в средносрочен план. Същевременно не беше поет предварителен ангажимент по отношение на конкретна бъдеща траектория на лихвените проценти.
Ключовият извод е следният:
Настоящата среда не се определя преди всичко от базовия сценарий. Тя се определя от разширяващия се диапазон на възможните отклонения около него. Преносът от геополитиката към макроикономическите променливи вече не е нито косвен, нито отложен. Той може да бъде незабавен.
Корекции в цените на енергията, смущения в транспорта и търговията или влошаване на по-широката среда на сигурност могат в сравнително кратък срок да повлияят върху инфлацията, растежа и доверието.
Особено важни тук са три канала на пренос.
Първият е енергията: пазарите остават чувствителни към геополитически развития и смущения в предлагането.
Вторият е стратегическата фрагментация: търговията, веригите на доставки и инвестиционните решения все по-често се оформят под влияние на геополитически съображения.
Третият е доверието: икономическите агенти адаптират поведението си още в ранна фаза при нарастваща несигурност.
За България тези канали са особено релевантни. Като малка и отворена икономика в рамките на еврозоната България остава чувствителна към външното търсене, финансовите условия и енергийните развития.
В същото време страната навлезе в този период от относително солидна изходна позиция. Растежът остава положителен. Пазарът на труда е стабилен. А банковият сектор остава добре капитализиран, ликвиден и устойчив.
Същевременно инфлационният шок от предходните епизоди остави траен отпечатък. Дори при продължаващ процес на дезинфлация спрямо предходните пикове, натрупаните ефекти върху домакинствата и бизнеса остават значими.
Успоредно с участието си в Евросистемата Българската народна банка извърши и целенасочена аналитична оценка на потенциалните ефекти от по-високи международни цени на енергията върху инфлацията в България.
Базовият сценарий сочи средногодишна инфлация от около 3.7% през 2026 г., последвана от постепенно забавяне. При по-неблагоприятни допускания обаче инфлацията може да бъде по-висока с между 0.7 и 1.2 процентни пункта през 2026 г., като ефектите могат да се окажат и по-устойчиви в следващите години.
Оттук следва един важен извод.
Рисковете пред инфлационната перспектива не са просто повишени. Те са и асиметрични, и тясно свързани с геополитическите развития.
Именно затова анализът, основан на сценарии, е толкова важен. Не като инструмент за предсказване, а като начин да бъдат разбрани механизмите на пренос и потенциалният мащаб и устойчивост на шоковете.
Тук изпъква и един от ключовите въпроси пред България като нов член на еврозоната. С присъединяването към еврозоната страната на практика завършва институционалния етап на номиналната конвергенция. Реалната конвергенция обаче остава по-трудният – и в крайна сметка по-важният – процес.
Устойчивото сближаване зависи от производителността, конкурентоспособността, качеството на институциите и способността да се генерира растеж с по-висока добавена стойност.
В този смисъл членството на България в еврозоната не намалява значението на тези фактори. То го увеличава. Защото голяма част от напреженията, които наблюдаваме, са структурни, а не циклични.
3. Приоритетите на икономическата политика
Нека накрая да се спра на приоритетите на икономическата политика.
Те могат да бъдат обобщени в три принципа: стабилност, доверие и адаптация.
Първо, стабилност.
Стабилността не е пасивна цел. Тя е условие, което прави възможни останалите политики.
За България членството в еврозоната засилва една опора, която и без това беше централна за рамката на икономическата политика. То не намалява пространството за макроикономическа адаптация в сравнение с предходния режим.
Сега се променя институционалната среда, в която дисциплината на политиките и икономическата адаптация трябва да функционират. Това поставя още по-голяма тежест върху националните политики – фискалната дисциплина, конкурентоспособността и институционалната ефективност.
С особена сила това важи за фискалната сфера. България навлиза в този период с относително нисък публичен дълг, а фискалната предпазливост остава важна част от нейната институционална надеждност.
Същевременно фискалната позиция стана по-малко консервативна в сравнение с периода преди 2020 г. Това означава, че фискалната консолидация трябва отново да се върне в центъра на макроикономическия дневен ред – но по начин, който съхранява способността за реакция в една по-несигурна външна среда.
Това не е лесно упражнение по икономическа политика. То изисква приоритизация, последователност и преди всичко – управляемост.
На практика това означава, че качеството на следващата управленска конфигурация ще има пряко икономическо значение.
Второ, доверие.
Днес доверието зависи по-малко от заявените намерения и повече от последователното изпълнение. В крайна сметка институциите се оценяват по начина, по който функционират. В българския случай това има много конкретно измерение. Българската народна банка е ясен пример за това.
Следващият етап на конвергенция и политическа предвидимост ще зависи по-малко от формулирането на широки стратегически цели – които в значителна степен вече са очертани – и повече от способността на политическата система да осигури последователност в изпълнението.
Предизвикателството вече не е да бъде определена посоката. Предизвикателството е да се управлява ефективно в рамките на тази посока. Именно това е основният вътрешен тест.
Като член на Евросистемата Българската народна банка вече участва пряко във формирането на общата парична политика, преминавайки от позиция на тясно съгласуване към позиция на пълно институционално участие.
Това не следва да се възприема просто като институционален етап. То е трайна отговорност.
Трето, адаптация.
Фокусът на политиките все повече трябва да се измества към фундаменталния капацитет на икономиката – човешкия капитал, инфраструктурата, дигитализацията и иновациите.
Енергийната устойчивост, особено в контекста на последните развития, вече е макроикономически въпрос.
А моделът на конвергенция на България ще трябва все по-силно да се опира на производителността, уменията и качеството на инвестициите.
Ваши Превъзходителства,
Дами и господа,
Определящата характеристика на настоящата среда не е само несигурността сама по себе си. Тя е скоростта, с която несигурността се пренася в икономическите резултати.
Когато геополитическите развития започнат едновременно да влияят върху цената на енергията, инфлационните очаквания и доверието, премията върху надеждността на политиките и институциите нараства значително.
Устойчивостта не може да бъде импровизирана. Тя трябва да бъде изграждана – чрез институции, дисциплина и последователност.
За България, която вече функционира в рамките на еврозоната, задачата е ясна.
Стратегическата посока на страната не е поставена под въпрос. По-непосредственият въпрос е дали вътрешната политическа среда може да осигури необходимата последователност и ефективност в един по-взискателен контекст. Именно там ще се определи следващият етап – не в декларациите, а в управлението.
В днешната среда нестабилността рядко се проявява първо като формална криза. По-често тя се проявява като забавяне, колебание и институционална недостатъчност. А при настоящите условия тази цена става по-видима – и по-значима.
Защото устойчивостта не е даденост. Тя се изгражда.
Благодаря Ви за вниманието.“
Източник: Banker.bg
