В първите декларации за началото на есенната парламентарна сесия опозиционните партии очертаха позициите си спрямо управляващите и отправиха остри критики към кабинета. ГЕРБ-СДС обяви, че променя подхода си към управляващите и преминава от „конструктивна“ към „критична опозиция“. Тома Биков оцени първите 100 дни на кабинета като разочароващи и заяви, че правителството не е показало нова посока или различен начин на управление.
Според Биков кабинетът на Румен Радев се държи като правителство в края на мандата, чиято основна цел е да избегне негативите от управлението. Той предупреди, че кабинетът може да се окаже преходен и да прехвърли страната от една политическа криза в друга.
По отношение на предстоящия избор на ВСС и приемането на следващия държавен бюджет Биков подчерта, че отговорността е изцяло на „Прогресивна България“. ГЕРБ няма да излъчва свои кандидати за ВСС, а при гласуването ще преценява отделните кандидатури.
Биков коментира и предстоящите президентски избори. По думите му евентуалното подчиняване на президентската институция на единен център на властта би довело до управленска криза и обществено напрежение. Затова, според него, опозицията трябва да предложи обща алтернатива, вместо да се атакува взаимно.
От „Продължаваме промяната“ също отправиха остри критики към управляващите. Бившият премиер Николай Денков заяви, че очакванията от началото на управлението са се превърнали в „огромно разочарование“. Той посочи като примери провала на инициативата „кошница с грижа“, приетия бюджет и липсата на реални действия по съдебната реформа.
Денков постави под въпрос и резултатите в борбата с корупцията, като попита има ли задържан олигарх или човек с политическа протекция, както и свален депутатски имунитет. Той предупреди управляващото мнозинство, че ако не оправдае очакванията, през зимата общественото недоволство може да се превърне в „справедлив гняв“.
От „Демократична България“ също настояха за реални резултати от управлението. Надежда Йорданова обвини мнозинството в увеличаване на държавния дълг, партийни назначения, разделяне на обществото и отдалечаване на България от Европа.
Коалицията постави под съмнение и заявките за съдебна реформа, като поиска конкретни гаранции срещу политическото влияние върху съдебната система. Йорданова разкритикува и отношението на властта към средствата за масова информация, като заяви, че обществените медии трябва да задават неудобните въпроси, а не да осигуряват комфорт на управляващите.
От формацията заявиха, че ще оценяват следващите 100 дни според реално постигнатите промени – от независимостта на съда и отчетността на прокуратурата до състоянието на регулаторите, икономиката, здравеопазването, образованието, администрацията и медиите.
В декларацията си от парламентарната трибуна ДПС не представи конкретни политически предложения. Депутатът Айтен Сабри открои основните външни предизвикателства пред България, сред които руската агресия, регионалните военни конфликти, предстоящите избори в редица страни от Европейския съюз и несигурността на международните пазари.
Сабри подчерта няколко пъти необходимостта България да запази стратегическото си партньорство със САЩ и да продължи по европейския си път. По отношение на вътрешната политика от ДПС заявиха, че ще оценяват действията на управляващите според отражението им върху българските граждани.
В декларация от парламентарната трибуна лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че партията му е единствената последователна опозиционна сила в настоящия парламент.
Костадинов коментира декларациите на останалите опозиционни формации и ги съпостави с начина, по който са гласували в пленарната зала. По думите му през първите три месеца и половина от управлението на „Прогресивна България“ в 70% от случаите ДПС е подкрепяло управляващите, ГЕРБ – в 62%, „Демократична България“ – в 61%, а „Продължаваме промяната“ – в 51% от гласуванията. При „Възраждане“ съвпадението било едва 39 процента. „Когато цифрите и фактите говорят, и боговете мълчат“, заяви Костадинов.
Според него като най-малка политическа сила „Възраждане“ няма възможност да определя посоката на управление на страната, но може да посочва грешките и слабостите на управляващите. Той разкритикува и заложеното в управленската програма икономическо развитие, като се позова на данни на Националния статистически институт за производството в България през последните десетилетия.
Костадинов посочи като примери за спад или изчезване на производства мотокарите, хладилниците, цветните телевизори, телефонните апарати, текстила, както и производството на месо, плодове, зеленчуци и мляко. По думите му това показва мащаба на икономическия упадък в страната.
Лидерът на „Възраждане“ определи управленската програма като съставена от общи и притеснителни послания на фона на „катастрофалната ситуация“ в България. Той обвини управляващите, че следват политики на Европейския съюз, които според него водят до закриване на цели икономически сектори и до загуба на националния суверенитет.
В заключение Костадинов заяви, че „Възраждане“ ще продължи да предлага свои решения, да посочва слабостите на управлението и да се противопоставя на неговите политики. По думите му целта на партията е България да бъде „силна, свободна, независима и богата държава“.
Източник: Banker.bg
