Години наред германските партии спорят за социалните помощи. Левите искаха повече пари за социална защита, а десните твърдяха, че помощите са толкова високи, че не стимулират търсенето на работа, а точно обратното – държат милиони хора на хранилка.
Вече има пробив, след като управляващата коалиция, оглавявана от канцлера християндемократ Фридрих Мерц, се споразумя за дълго обсъжданата реформа на системата за социални помощи. Промените ще засегнат около 5.5 милиона души, които в момента получават държавна подкрепа и имат за цел да ограничат разходите и да стимулират повече хора да се върнат на пазара на труда.
Стремежът на християндемократите е поне около 100 000 безработни да бъдат допълнително мотивирани да започнат работа и да подкрепят стагниращата икономика. Според прогнозите реформата ще донесе икономии от 1.3 до 1.5 млрд. евро на година.
Новата система, която ще носи името „Базисна защита“, заменя досегашната програма „Граждански доход“. Тя ще продължава да гарантира минимални средства за живот, предвидени от конституцията, но с по-строги изисквания и санкции за безработните, които отказват да започнат работа.
В момента несемейни получатели на помощи взимат по 563 евро на месец, като им се оказва подкрепа и за плащането на наем. На малките деца до седем години се полагат по 357 евро месечно, на децата до 14 години – по 390 евро, а на ненавършилите 18 години – 471 евро.
За да се случи реформата, е предвидена проста и ясна система от наказателни мерки. При първо неявяване на среща в бюрото по труда следва незабавна втора покана. Ако и тя бъде пропусната без уважителна причина, помощта се намалява с 30 процента. При трето нарушение лицето губи правото на социална помощ напълно. В особено тежки случаи пък държавата може да прекрати и покриването на наемите.
Работодателските организации и бизнесът подкрепиха реформата и я нарекоха „крачка в правилната посока“. „Който работи, трябва да получава значително повече от онзи, който не работи“, изтъква лидерът на Християнсоциалния съюз Маркус Зьодер.
Десните и крайнодесни партии посрещнаха решението с ентусиазъм. Част от тях отдавна упрекват системата, че работи за безгрижен живот на мигрантите. По данни на Федералната агенция по труда за 2024 г. социални помощи са получавали 2.9 милиона германски граждани и 2.6 милиона чужденци, от които 480 000 украинци.
Други цитираха системни измами с отпусканите помощи. Разследващи в провинция Северен Рейн-Вестфалия и от Берлин установиха през лятото, че злоупотребите се извършват от добре организирани структури, подобни на мафиотските.
Схемата действала по-следния начин: най-напред измамниците, които били предимно от Южна и Източна Европа, намирали семейства с повече деца – най-често от България или Румъния. Те регистрирали пълнолетните като работещи, но с ниски възнаграждения, например почасова помощна дейност в строителството, почистването или като помощници в кухня. Официално се декларирали доходи до 556 евро месечно на човек, но в действителност хората работели на пълен работен ден, като заплатата извън тези 556 евро се получавала на черно. Съответно обявените ниски доходи позволявали на тези специално доведени в Германия хора да получат социални помощи.
За разлика от десницата, от левия спектър се чуха остри критики. Председателката на левицата Хайди Райхинек определи реформата като „масивна атака срещу социалната държава“ и „нехуманна, дори съмнителна от правна гледна точка“.
Синдикалните организации също са скептични. Представители на Германския синдикален съюз (DGB) твърдят, че политическият дебат около социалните помощи засенчва по-сериозните икономически проблеми на страната, като стагнацията, липсата на инвестиции в индустрията и инфраструктурата, и нуждата от дългосрочна иновационна стратегия.
Евросъюзът също така предупреждава, че акцентът върху предполагаеми масови злоупотреби със социални помощи легитимира реториката, която е типична за крайнодесните политически партии. Това само ще задълбочи общественото разделение. Специално синдикатите смятат, че реалният обем на злоупотребите е минимален и не оправдава толкова драстични мерки.
Според икономически анализатори реформата е част от по-широка европейска тенденция за модернизация на социалните системи в контекста на застаряващо население и динамичен пазар на труда.
През 2024 година Германия е отделила 4.8 милиарда евро допълнително за финансирането на системата за социални плащания. Причината е най-вече високата инфлация. Това решение доведе до сериозен ръст на бюджетния дефицит, планиран за следващата година.
Правителството на Мерц обеща да наблюдава внимателно ефекта от реформата и да прави корекции при необходимост.
Източник: Banker.bg
