Парламентът на Германия ще одобри военни покупки на стойност над 50 милиарда евро на 17 декември, с което ще завърши една изключително успешна година, в която най-голямата икономика на Европейския съюз продължава мащабното си превъоръжаване. Членовете на бюджетната комисия на Бундестага, която има правомощия да блокира или одобрява всички значителни покупки на оръжие, са били помолени от длъжностните лица да одобрят проекти, включително поръчка за облекло и защитно оборудване за войници на стойност 21 милиарда евро, пишело в документи, които са прочели репортери на „Файненшъл таймс“. Други договори включват сделка за 4 милиарда евро за бойни машини на пехотата Puma и близо 2 милиарда евро за сателитни системи, които трябва да засиля европейските разузнавателни способности на източния фланг на НАТО.
Кристиан Мьолинг – директор на берлинския мозъчен тръст Edina, заяви, че мантрата на германските обществени поръчки е „вземете каквото можете до 2029-а“ – годината, в която властите в Берлин подозират, че Русия може да е готова и амбицирана да атакува НАТО. Високите разходи идват в момент, когато големи и малки артикули – от нови униформи до многомилиарден комплект ракетни системи Arrow 3 от Израел – започнаха да достигат до германските войски след десетилетия на недостатъчно финансиране и неглижиране.
Европейският икономически лидер харчеше едва 1% от БВП за отбрана през първите две десетилетия на нашия век. Нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. накара тогавашния германски канцлер Олаф Шолц да прогласи „Zeitenwende“ – коренна промяна в подхода на страната към сигурността и отбраната. Той представи специален фонд от 100 милиарда евро за реформиране на армията.
Наследникът на Шолц – Фридрих Мерц, отиде по-далеч, след като встъпи в длъжност през май тази година. Той премахна заложени в конституцията кредитни ограничения, за да позволи неограничени разходи за отбрана, и обеща, че ще направи германската армия най-силната въоръжена сила в Европа.
Германия планира да похарчи общо 650 милиарда евро за отбрана между 2025 и 2030 г. – двойно повече от разходите за предишните пет години. Въпреки че бюджетът за 2025-а и 2026-а вече е одобрен от парламента, бюджетната комисия на Бундестага трябва да одобри всеки договор за обществена поръчка на стойност над 25 милиона евро, като плащанията ще бъдат извършени от последващи бюджети през следващите години.
Берлин е направил дълъг списък с големи покупки от 2022 г. насам. Те включват транш от 35 изтребителя F-35, произведени в Съединените щати, които могат да носят американски ядрени оръжия, съхранявани на германска земя, и още 20 изтребители Eurofighter Typhoon. Кабинетът е поръчал и американски системи за противовъздушна отбрана Patriot и германски IRIS-T, повече от 100 модерни танка Leopard 2A8, 60 тежкотоварни хеликоптера Chinook, както и множество нови военни кораби и подводници и боеприпаси на стойност милиарди евро.
Огромният брой договори, подписани тази година, идва в момент, когато министърът на отбраната Борис Писториус се стреми да ускори драстично прословутата с бавността си система за обществени поръчки в областта на отбраната на Германия. Парламентът е една от многото пречки, но чиновниците се гордеят, че са ускорили темпа на одобрение от 46 проекта през 2021 г. до 97 през миналата година.
Това предизвика интензивни дебати в отбранителната индустрия и породи напрежение по въпроса колко оборудване трябва да се купува от американски оръжейни компании в сравнение с европейските и колко трябва да се харчи за „конвенционални“ оръжия като танкове, а не за нови технологии като дронове.
Германските служители от сферата на обществените поръчки заявиха, че дават приоритет на запълването на пропуските в способностите на НАТО, като се съсредоточават върху противовъздушната отбрана, както и върху нападателните способности като прецизни ракети, които биха могли да ударят дълбоко в територията на Русия.
„В крайна сметка бих искал да победя врага си, преди да премине границата ми“, декларира високопоставеният служител на министерството на отбраната Карстен Ставицки на конференция в Берлин през ноември. Той обясни, че „не е динозавър“ и разбира колко е важна подкрепата на иновациите чрез закупуване на по-нови технологии. Но също така оспори твърденията на стартиращите компании от отбранителния бранш, които отбелязват, че Украйна е показва, че НАТО трябва да даде приоритет на войната с дронове. „Украйна не е пример“, каза Ставицки, допълвайки, че Киев е бил принуден да закупи голям брой дронове, защото му липсват конвенционалните възможности на много армии на НАТО.
Франк Зауер – ръководител на изследванията в Института Метис към Университета на Бундесвера в Мюнхен, пък посочва, че Германия несъмнено се нуждае от танкове, артилерийски оръдия, бойни машини на пехотата и други „стари“ оръжия. Но добавя: „Въпросът е какви количества са необходими от всеки артикул и какво мога да получа в какъв срок? В момента определено бих поставил особено силен акцент върху всичко, което е евтино… и налично.“
Зауер изрази загриженост относно бавния темп на доставка на много традиционни оръжия. Първите оперативни F-35 на Германия не се очакват до второто полугодие на 2027-а, а новите ѝ подводници трябва да бъдат доставени в началото на 30-те години на 21-ви век. Поръчката за танкове Leopard 2A8, произведени от KNDS и „Райнметал“, няма да бъде завършена до 2030 година. Първият морски патрулен самолет P-8 Poseidon на страната беше доставен от Boeing през октомври – четири години след поръчката му.
Бундесверът планира да закупи до 12 000 въоръжени дрона за около 1 милиард евро, като доставките ще започнат още следващата година. Но тази сума представлява малка част от общите разходи.
„Ако има война с Русия – и се надявам никога да не се стигне до това – тя няма да изглежда точно както изглежда в Украйна“, каза Зауер. „Но също така няма да изглежда така, както хората в Берлин и Брюксел си представят. Ако руснаците ни накарат да се бием по начина, по който те искат да се бием, тогава сме в голяма беда.“
Превъоръжаването на Германия идва на фона на нарастващата несигурност относно бъдещата подкрепа на Съединените щати за Европа, както и по темата дали Вашингтон ще запази своите 90 хиляди войници, разположени на континента.
Писториус се сблъсква и със сериозни предизвикателства при набирането на достатъчно персонал в стремежа си да увеличи професионалната армия от около 184 хил. военни в момента до 260 хил. до 2035 година. В същото време той се занимава и с няколко нашумели проекта за обществени поръчки, засегнати от забавяния и нарастващи разходи, включително проект за 20 милиарда евро за дигитализация на комуникациите на армията и многомилиарден договор за изграждане на фрегати за борба с подводници.
Източник: Banker.bg
