Едва ли има друг сектор, който да е допринесъл толкова за репутацията на Германия като високотехнологична и индустриална сила, както автомобилната индустрия. Още от 1886 г., когато Карл Бенц изобретява първия автомобил с бензинов двигател, Германия се превръща в символ на инженерно съвършенство. Марки като Mercedes-Benz, BMW, Volkswagen, Porsche и Audi не просто произвеждат коли, а въплъщават идеята за прецизност, сигурност и добър стандарт.
В продължение на десетилетия автомобилостроенето беше бижуто на германската индустрия и двигател на следвоенното икономическо чудо. Днес обаче този модел е под сериозен натиск, а причините са много и всички те са свързани с огромни финансови загуби.
Германският индустриален гигант Bosch потвърди на 30 януари плановете си да съкрати 20 000 работни места, защото печалбите му са намалели почти наполовина. Предварителните данни показват, че печалбата преди плащане на данъците е спаднала до 1.7 млрд. евро през 2025 година.
Bosch е най-големия автомобилен доставчик в света, но от няколко години е жертва на геополитическата несигурност заради американските мита и засилената конкуренция от Китай. От друга страна, автомобилната индустрия, която Bosch снабдява с компоненти, също се бори с редица затруднения, като през октомври се сблъска с криза, свързана с недостига на чипове на Nexperia. Китайските доставчици стават все по-силни, а германската компания вече не е конкурентоспособна и трябва да намали разходите си.
Bosch инвестира милиарди евро в нови технологии в сектори като електромобилност, софтуер за автономно шофиране, водород, термопомпи и полупроводници, но тази стратегия не даде очакваните резултати.
Съобщението от миналата седмица предизвика шок и е сигнал за задълбочаващите се проблеми в производствения сектор. Междувременно индустрията обяви, че очаква от политиците в Берлин да намерят решение преди да е станало късно.
Паралелно с това официалните данни показват, че нивото на безработица в Германия се е повишило до 6,6% и е най-високото от дванадесет години. Броят на безработните е надхвърлил три милиона още през януари.
„Икономическата реалност се отразява и в нашите резултати“, призна главният изпълнителен директор на Bosch Щефан Хартунг, определяйки отминалата година като трудна и много болезнена.
Спадът в автомобилната индустрия вече води до масови съкращения. Проучване на консултантската компания EY от 2025-та показва, че само през предходната година в Германия са били закрити над 50 000 работни места в сектора.
През последните месеци общият брой на съкратените надхвърля 20 000, като две от най-големите автомобилни компании обявиха сериозни намаления на персонала. В навечерието на Нова година трета компания – ZF Friedrichshafen, потвърди, че ще съкрати около една четвърт от звеното си за генератори за ток до края на десетилетието.
Причината е, че доставчиците от Китай предлагат еквивалентни продукти с 20 до 30% по-евтино и вече са покорили германския пазар. Така кризата удари не са само производителите, а и ключовите доставчици. Делът на китайските автомобилни производители на пазара на нови автомобили в Европа достигна през декември рекордните 9.5 процента.
От правителството на канцлера Фридрих Мерц се очаква спешно да намери работещи мерки, защото автомобилната индустрия е изключително важна за икономиката. През 2024 г. германската автомобилна индустрия генерира над 536 милиарда евро приходи, което е около 6% от БВП на страната и осигурява работа на над 773 000 души.
Все пак Германия остава водещ автомобилен производител в Европа с около 4.1 милиона произведени превозни средства годишно, въпреки че това е значителен спад спрямо пика от 6 милиона в началото на 2010-та.
Около 70% от произведените автомобили се изнасят (експортът е на стойност 372.2 милиарда евро), което прави сектора силно зависим от външните пазари, включително Китай.
Едно от най-сериозните предизвикателства пред германските производители е преходът към електрически превозни средства. Те изпитват затруднения да се конкурират с по-бързите, по-евтини и по-модерни играчи, особено китайски. Продажбите на основните марки – Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz, бележат спад в периода 2017–2023 г., а през 2024-та и трите компании отчетоха по-ниски печалби и предприеха агресивни мерки за намаляване на разходите.
Volkswagen обяви през 2025-та, че митата на Тръмп са добавили 1.3 милиарда евро разходи през първото полугодие. За да облекчи положението си на пазара производителят съобщи, че строи фабрика в САЩ за производство на SUV и пикапи с марката Scout, както и че обмисля да създаде местно производство за Audi.
Междувременно Берлин лобира силно пред Брюксел да отмени ефективната забрана на двигателите с вътрешно горене от 2035 г. и да предложи по-голяма гъвкавост на автомобилните производители в прехода към по-чист транспорт. В крайна сметка Европейската комисия се съобрази с искането на Германия и още шест страни от блока и през декември промени мярката.
Преходът към електрическа мобилност се усложни допълнително след внезапното премахване на субсидиите за покупка на електромобили в Германия в края на 2023-та. Това доведе до спад от 27% в продажбите на изцяло електрически автомобили през следващата година.
Преструктурирането на фабриките и пренасочването на инвестиции за милиарди евро изискват време. Затова производителите се оплакват, че тежестта да осъществят амбициите на ЕС за електрически превозни средства и чиста среда пада само върху тях, а правителствата не правят особено много, за да приложат политики, които да направят технологията по-привлекателна за гражданите.
Друга причина за неволите на германските производители са изключително високите разходи. Средната месечна заплата в автомобилния сектор в Германия достига около 5300 евро, като разходите за труд са най-високите в световната индустрия – около 62 евро на час.
След началото на войната в Украйна през 2022 г. и спирането на доставките на евтин руски газ, цените на енергията рязко нараснаха и остават три до пет пъти по-високи от тези в САЩ или Китай, което се отразява на цялата верига – от стоманодобива до малките доставчици на компоненти.
Показателно е, че не само германската автомобилна индустрия, но и тази в цяла Европа, е изправена пред болезнен, но неизбежен преход. Въпросът, на който отговорът все още липсва обаче, е как производителите от Стария континент ще запазят конкурентоспособността си?
Източник: Banker.bg
