Безспорната тема №1 на последните дни бе размяната на поредица от реплики между Делян Пеевски и Бойко Борисов. Започнаха догадки дали двамата съюзници не са навлезли в нова фаза на отношенията си – противопоставяне след предходното отричане, а после признаване на връзката помежду им. Един възможен аргумент в полза на ескалацията на напрежението е фактът, че през уикенда в медиите се изсипаха всички известни глашатаи на двамата с неистов опит да доказват, че няма пропукване и всичко продължава да е гладко. Освен това от акцента в славословията се видя ясно кой (коя) в чий лагер се позиционира.
За всеки обективен наблюдател отдавна е ясно, че
сблъсъкът между двамата е неизбежен
и че истинският въпрос е „кога“, а не „дали“. Причината е в непримиримостта на интересите на двамата и на партиите им. На върха на хранителната верига в българската политическа джунгла няма място за два хищника от този тип. Битката обещава да е зрелищна – млад, жаден за победи и енергичен до арогантност срещу стар, уморен, но много опитен и хитър. Тъжно е, че съдбата на българската политика и като цяло на управлението на страната зависи от отношенията между (тези) два индивида, но реализмът изисква да признаем, че на този етап това е неоспорима истина.
Размяната на реплики между Пеевски и Борисов може да се разглежда като изолиран междуличностен епизод, както правят поради повърхностност или предубеденост повечето анализатори. При подобна предпоставка би могло да се приеме, че напрежението ще се успокои и известно време поне няма да има публични проявления. Според някои Пеевски е прекалил с демонстрацията на контрол над правителството и не е оставил на Борисов друг вариант на действие. Наистина, лидерът на „Новото начало“ първо „нареди“ на лидера на партията-мандатоносител да разпореди на премиера какво да свърши, а после отиде и по-далеч, обявявайки се за (единствен) гарант на стабилността на управлението.
Тук Борисов действително трябваше да каже нещо и той го направи доста меко и в известен смисъл самокритично. Ясно е, че
ако разсъждаваме по нормалната парламентарна логика,
Пеевски може да гарантира само, че правителството няма да падне, и то при положение, че някоя от официално влизащите в коалицията партии, най-вече ГЕРБ, не реши обратното. Претенцията, че е гарант означава ни повече, ни по-малко, че „новият началник“ контролира поведението на другите. Ако за БСП и ИТН това е напълно възможно, то за голямата партия ГЕРБ едва ли (все още) е факт, да не говорим, че е крайно оскърбително. Затова Борисов захапа Пеевски за самонадеяността, като смекчи посланието чрез самопризнанието, че и той самият е допускал подобна грешка на младини.
Но Пеевски не е човекът, чийто характер и амбиции биха позволили сблъсъкът да приключи дотук. Той реши да докаже кой кара влака, като изпрати ултимативно отворено писмо до премиера Желязков и тутакси получи крайно уважителен отговор-отчет. Това подхрани коментарите кой е истинският министър-председател. Желанието му да има последната дума не е само израз на характерологични особености, а преди всичко – на увереност в собственото превъзходство. Именно поради това би било по-правилно да се опитаме да разберем динамиката на отношенията между двамата в по-обширен контекст – контекста на неизбежния сблъсък за пълния контрол над държавата. А
изходът на този сблъсък зависи от резултата от битката за ГЕРБ,
или поне – за значителна част от избирателите на ГЕРБ.
Тази констатация не е опит за политическа интрига, а извод, основан на реалностите на българската политика такава, каквато е в момента. Както Пеевски, така и ГЕРБ (а и останалите парламентарни партии) нямат шанс да привлекат трайно негласуващите две трети от българите, тъй като нямат нито идеология, нито наистина атрактивни лица. Следователно борбата ще е за останалата една трета, които по различни причини продължават да отиват до урните. От тях автоматично изваждаме твърдите убедени електорални ядра на ПП-ДБ, „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“. Електоратите на БСП и ИТН не представляват интерес, тъй като при тях решенията на „представителите“ не зависят от волята на избирателите, а от други фактори. Интрига има само във въпроса дали при остра конкуренция между ГЕРБ и „Ново начало“ ще продължи практиката на спасително преливане на гласове, което напоследък държи социалистите и трифоновистите над чертата.
Голямото съперничество ще бъде за тези 10-15%
от „действителните“ гласове, които се осигуряват по „втория начин“ – купен вот, контролиран вот (главно чрез натиск върху местната власт и работодателите) и фалшифициран вот, постиган чрез машинации в изборната администрация. В това отношение реални конкуренти са само ГЕРБ и „Ново начало“, които безусловно са скачени съдове. Досега състезанието бе относително мирно и се свеждаше до някаква договорка, но дали ще бъде така и занапред? Тук установяваме някои видими и все още не толкова видими симптоми, че се задава буря.
Постепенно, един след друг редица кметове напускат орбитата на ГЕРБ (или на подкрепящи ги местни коалиции) и декларират вярност към Пеевски, срещу което бързо получават необходимите им ресурси. Които все още не го правят, са подложени на засилващ се натиск, първо финансов, а след това – заплаха с репресия. Неотдавна възникна и още един прецедент – областен управител, доскоро координатор на ГЕРБ, публично премина към „Ново начало“.
Още по-интересни са
някои симптоми за нова офанзива на по-мащабно ниво.
От известно време се наблюдава „специално внимание“ към Бургаска област и в частност – към община Бургас, ръководена от една от най-емблематичните фигури на ГЕРБ, Димитър Николов. Прави впечатление засилената активност на различни контролни органи, и то към дейността на структури, които са на подчинение на общината (например, говори се, че при една такава проверка са съставени актове на множество директори на училища). Спряга се възможна смяна на ръководството на ОДВР, каквито рокади обикновено са симптом за подготовка на избори.
Като опитен и хитър политик Борисов разбира подтекста на тази динамика и най-вероятно е измислил защитна стратегия – не само срещу реалното пълзящо настъпление срещу ГЕРБ, но и срещу налаганото масово внушение, че решаващата дума вече не е неговата, а тази на Пеевски. Оттук нататък тенденцията в отношенията между двамата е ясна и неизбежна. Пеевски ще иска да взема все повече и повече, докато получи всичко, а Борисов е наясно, че ако загуби образа на силния водач, губи всичко – в преносния и прекия смисъл на думата.
Разбира се, не всичко зависи от поведението на двамата. Както още Димитър Благоев е казал, три четвърти от развоя на събитията в България зависят отвън. Остава да видим дали и как външните фактори ще се намесят в битката между главното „Д“ и главното „Б“.
Източник: Banker.bg
