Разходите по дългосрочното финансиране на големите икономики достигнаха във вторник най-високите си нива от десетилетия. Цените на държавните облигации са движени от опасенията за инфлацията, страховете около бюджетните дефицити и рязкото нарастване на обема на дълговите емисии, свързани с изкуствения интелект.
Доходността по 30-годишните американски държавни облигации се повиши във вторник до 5.33% – най-високото равнище от 2007 г., след като в началото на миналия месец беше под 5%. Доходността се движи в обратна посока спрямо цените, пише Financial Times.
При дългосрочните европейски облигации също има влошаване. Доходността по 30-годишните германски държавни облигации нарасна във вторник с 0.03 процентни пункта до 3.78% – най-високото ниво от кризата в еврозоната през 2011 г. Френските облигации със същия матуритет се повишиха с 0.03 процентни пункта до 4.9% – най-високото равнище от 2008 г.
През последните дни доходността в дългия край на кривата до голяма степен следва движението на цените на петрола“, каза Мохит Кумар, главен икономист за Европа в Jefferies. „Когато петролът достигне $90 и повече, опасенията за инфлацията започват да доминират.“
Във Великобритания доходността по 30-годишните държавни облигации се повиши с 0.04 процентни пункта до 5.86% – близо до най-високото ниво от 1998 г. насам, достигнато и в първите седмици на войната с Иран.
В Япония доходността по 30-годишните държавни ценни книжа се повиши във вторник с 0.06 процентни пункта до 4.14% – близо до най-високото ниво в историята.
Разходите на правителствата по заемното финансиране се повишиха рязко от началото на конфликта на САЩ и Израел срещу Иран по-рано тази година, след като по-високите цени на енергията породиха опасения от продължителен глобален инфлационен шок.
Цената на петрола сорт „Брент“ приключи търговията в понеделник над $90 за барел – за първи път от две седмици, а във вторник се търгуваше около $91, оказвайки натиск върху държавните облигации.
Освен това Кумар посочи, че „опасенията около фискалната ситуация също остават на заден план“.
Нарастващият размер на държавния дълг оказва натиск върху разходите по дългосрочното финансиране през последните седмици, докато американският дълг се приближава $40 трлн., а инвеститорите се опасяват, че правителствата може да бъдат принудени да увеличат допълнително разходите, за да защитят бизнеса и потребителите от икономическите последици от по-високите енергийни цени.
Внимателно следено проучване на Bank of America сред управляващите глобални фондове показа във вторник, че облигациите са класът активи, към който инвеститорите имат най-ниска експозиция спрямо референтните нива.
Проучването обаче показа също, че делът на акциите в портфейлите на фонд мениджърите е на най-високото ниво от 2021 г.
Влошаващата се ситуация в Близкия изток вероятно е фактор за засилването на опасенията относно инфлацията и фискалната позиция на САЩ“, каза Дерек Халпени, ръководител на глобалните пазарни анализи в MUFG. „В САЩ продължава да няма никакво желание за справяне с фискалната ситуация и това все повече натежава върху дългия край на кривата.“
Подновените във вторник разпродажби на облигационните пазари и по-високите цени на петрола натежаха и върху акциите, като фючърсите върху S&P 500 и Nasdaq 100 се понижиха съответно с 0.5 и 1.2%.
Покачването на доходността по дългосрочните облигации принуди миналата седмица правителството на САЩ да плати най-високите лихви от 2011 г. насам, за да пласира 30-годишни облигации.
Питър Шафрик, глобален макростратег в RBC Capital Markets, заяви, че някои по-слаби икономически данни от САЩ през миналата седмица – включително за заетостта извън селското стопанство и продажбите на дребно – може да са засилили опасенията на инвеститорите относно дългосрочните облигации.
Имаме тези фискални опасения в средносрочен план… как ще поддържате устойчивостта на публичните финанси, ако имате огромни дефицити и в същото време растежът започне да се забавя?“, каза Шафрик.
Той добави, че повишаването на разходите по дългосрочното финансиране е „многогодишна тенденция и тя все още не е приключила“.
Аншул Прадхан, ръководител на анализите за американските лихвени пазари в Barclays, заяви:
Според нас има три фактора в действие (при разпродажбите на американски държавни облигации в дългия край на кривата): перспективите пред бюджетния дефицит, корпоративните емисии, свързани с изкуствения интелект, и променящата се структура на купувачите на американски държавни облигации.“
Големите технологични компании все по-често се обръщат към международните дългови пазари, за да финансират огромните си разходи за инвестиции в изкуствен интелект, като поставят особен акцент върху емитирането на дългосрочен дълг. Barclays очаква общият обем на емисиите с инвестиционен рейтинг през 2026 г. да достигне рекордните $1.9 трлн. спрямо $1.44 трлн. през миналата година.
Прадхан заяви, че „мащабът и матуритетът на корпоративното финансиране, свързано с изкуствения интелект“, в по-дългия край на кривите на доходност допринасят за това „инвеститорите да изискват по-голяма компенсация, за да поемат предлагането на корпоративен и държавен дълг“.
Безпрецедентното търсене на капитал за финансиране на инвестициите в изкуствен интелект също трябва да играе роля тук“, каза Халпени от MUFG.
Разпродажбите при по-дългосрочния дълг са съпроводени с увеличаване на наклона на кривите на доходност по държавните облигации в световен мащаб, тъй като разликата между разходите по краткосрочното и дългосрочното финансиране се разширява.
Някои анализатори посочиха, че популярността на т.нар. „сделка за увеличаване на наклона на кривата“, при която инвеститорите залагат, че тази разлика ще продължи да нараства, сама по себе си допринася за повишаването на доходността в дългия край.
Темата за увеличаването на наклона на кривата продължава ясно да доминира и засега е трудно да се спори срещу инерцията“, каза Евелин Гомес-Лихти, стратег по мултиактивни инвестиции в Mizuho.
Източник: Economic.bg
