Ти ела веднъж в Габрово, да те заведа у съседите, да видиш как хората посрещат гости. И габровецът закарал гостите си… на повече от 20 километра в Дряновския манастир „Свети Архангел Михаил“ и живописната местност около него. И хич не сбъркал с избора…
Дори и да сте били вече тук, каним ви отново да го посетите и да се заредите с дух и духовност, с история и памет, да се свържете с мястото, природата и хората:
В пролома, прорязан от Дряновската река, ограден с високи отвесни скали, е разположен Дряновският манастир, който е действащ мъжки манастир. Намира се в подножието на старопланинското плато Стражата, което стига до Габрово и Севлиево. Математици твърдят, че има формата на равнобедрен триъгълник.
Неравният път
Свидетелства сочат, че манастирът е създаден през 1206 г. по време на управлението на цар Калоян, през Втората българска държава. Местността е известна като Църквището. По това време са пренесени мощите на св. Михаил Воин – от Потука (най-вероятно това е днешния Батак), в патриаршеската катедрала „Св. Възнесение“ в столицата Търново. При тяхното пренасяне цялата процесия пренощувала на това място край река Дряновска и след това там е издигнат манастирът.
По време на турското робство манастирът на два пъти е разрушаван и ограбван (ХІV и ХVІІ в.), но и бързо възстановяван. На сегашното си място е възобновен през 1845 г., когато е построена малка, вкопана в земята църква „Св. Архангел Михаил“. През вековете тази света обител е имала важно културно и просветно значение, а по време на Априлското въстание е била с ключова роля. Тук е основан един от революционните комитети, няколко пъти са идвали Васил Левски и Матей Преображенски. Наблизо се води тежка битка, предвождана от поп Харитон. В нея много от българските бунтовници загиват, а манастирът е разрушен. Само две години след Освобождението той отново е възстановен. Там и днес може да видите паметника костница, издигнат в чест на загиналите герои.
По хълмовете на времето
Районът е с дълговечна история. Тук са открити следи от живот още от Старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). В по-ново време обитатели на тези земи са били траките. По-късно са изградени две крепости в близките местности Боруна и Града. Крепостите са изоставени през V век, но когато територия влиза в пределите на българската държава, биват използвани отново.
Водопади
До манастира има няколко водопада, които са лесно достъпни. Единият е Сини вир. До него се стига за около 5-6 минути, като излезете през задната врата на манастира, минете по дървеното мостче над реката и свиете по пътеката вляво. Водопадът не е висок, но картината е приятна. Може да се огледате в живописното езеро под него. Друг водопад е наречен Андъка и се намира по пътеката към пещерата, до която се стига с помощта на указателните табели. Той е малко преди пещерата и се вижда се от алеята. Реката, която образува този водопад, се казва Андъка, тя е дала и неговото име. Нагоре по протежението ѝ има и други водопади. Влива се долу при манастира в Дряновската река.
Пещерата „Бачо Киро“
Само на около 300 метра от манастира е пещерата „Бачо Киро“. Тя носи името на героя от Априлското въстание. През 1962 г. е обявена за природна забележителност. Представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения. За посетителите е оформена благоустроена част с дължина около 700 м. С течение на времето подземните реки са оформили пещерните галерии и зали. После идва „художникът“ – карстовите води. Неуморните капки, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години ваяли сталактити, сталагмити, сталактони. Eфектното осветление предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата: Дъждовната зала, Каменното цвете, Тополите, Езерото на щастието, Концертната зала, Преддверието, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Приемната зала с множество форми и образувания. Пещерата „Бачо Киро“ е сред 100-те Национални туристически обекта на България.
В района на Дряновския манастир преди време е изградена екопътека, по която все още може да се мине. Тя тръгва от сливането на двете реки Дряновска и Андъка в задната част на манастира, продължава към пещерата, после покрай входа ѝ се изкачва нагоре и стига до платото. Там има две панорамни площадки, като на едната се намира романтичната пейка на любовта.
Приятна разходка на всички, които грабнат този маршрут.
Факти
- Дряновския манастир „Свети Архангел Михаил“ е пазил един от първите преписи на „История славянобългарска“. През Възраждането тук е събрана огромна, има голямо килийно училище
- През ХIV в. манастирът е бил едно от главните средища на исихазма и е давал подслон на множество монаси
- Разрушаван е три пъти, последно е разграбен на 10 май 1876 г.
- Манастирът съхранява богата колекция от възрожденски оръжия.
Текстът е част от бр. 127 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
