Очакваното до края на 2025 г. и в началото на 2026 г. по-интензивно депозиране в банковата система на свободни парични наличности от нефинансовите предприятия и домакинствата с цел последващо автоматично превалутиране в евро и освобождаването на значителна част от задължителните минимални резерви на търговските банки след присъединяването на България към еврозоната от началото на 2026 г. ще повлияят за допълнително увеличаване на високата ликвидност в банковата система. Това отбелязват от БНБ в периодичното издание на централната банка „Макроикономическа прогноза“, декември 2025-а.
В този брой е представена прогнозата за основни макроикономически показатели, изготвена към 4 декември. Тримесечното издание на БНБ представя годишни прогнози за тези показатели за България през тази и следващите две години.
„В резултат на тези процеси до края на 2026 г. прогнозираме лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити общо за неправителствения сектор да се запазят без съществена промяна спрямо нивата, достигнати през третото тримесечие на 2025 г.“, посочват от централната банка
Според експретите на БНБ, в средносрочен хоризонт може да се очаква засилване на трансмисията от паричната политика на ЕЦБ към българската икономика с тенденция към постепенно приближаване на лихвените проценти по привлечените средства до средните за еврозоната.
От БНБ прогнозират лихвените проценти по новоотпуснати кредити за нефинансовите предприятия да продължат да се понижават до средата на 2026 г., след което да започнат плавно да се повишават в съответствие с пазарните очаквания за динамиката на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната.
Очаква се годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор да се ускори до 14.6% в края на 2025 г.
главно в резултат на продължаващото по-интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система в периода непосредствено преди присъединяването на България към еврозоната. Очакванията на БНБ за годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор през 2026 г. са да се забави и в края на годината да възлезе на 9.1 на сто. Това ще се определя главно от високата база в края на 2025 г. и от вероятното частично изтегляне от банковата система на допълнително депозираните през втората половина на 2025 г. и началото на 2026 г. парични средства. „Прогнозираме годишният растеж на депозитите да се забави допълнително до 8.6% в края на 2027 г. в резултат на очакваното през този период забавяне на годишния темп на нарастване на заплатите в икономиката“, отбелязват от Българската народна банка.
Растежът на кредита за неправителствения сектор се очаква да възлезе на 14.7% на годишна база
в края на 2025 г., след което да следва тенденция към забавяне до 11.6% в края на 2026 г. и до 10.0% в края на 2027 година.
Низходящата динамика се очаква да се определя главно от кредита за домакинствата в условията на прогнозираното забавяне на растежа на частното потребление и на растежа на цените на жилищата.
Източник: Banker.bg
