Две от водещите инвестиционни банки на Уолстрийт – Goldman Sachs Group („Голдман Сакс“) и Morgan Stanley („Морган Стенли“) предупреждават, че въздействието на съдебната отмяна на „реципрочните“ мита и на „наркотичните и имигрантските“ налози на американския президент Доналд Тръмп може да се окаже ограничено, защото Белият дом има и алтернативни начини за облагане на вноса в Съединените щати.
„Митническите ставки, които имахме вчера, вероятно ще бъдат същите като утрешните, защото има толкова много различни органи, до които да стигне администрацията, за да ги върне облатно“, коментира на 29 май Майкъл Зизас – шефът на звеното за тематични проучвания и инструменти с фиксиран доход на „Морган Стенли“.
Алек Филипс от „Голдман Сакс груп“ пък посочи в анализ за клиентите си в късните вечерни часове на 28 май, че „присъдата е пречка за митническите планове на Вашингтон и увеличава несигурността, но не би могла да промени крайния резултат за повечето основни търговски партньори на Съединените щати“.
По сметки на Филипс, решението на американския Съд за международна търговия да обяви за незаконни и да отмени „реципрочните“ мита и налозите на Канада, Мексико и Китай, блокира 6.7% от въведените през тази година митнически равнища и Белият дом може да използва други митнически инструменти, за да ги компенсира“.
Такава е оценката и на Зизас. Силата на Тръмп да „повдига и ескалира може би се движи бавно, но все още съществува“. И преговорите с държави като Япония винаги изискват време, отбелязва банкерът. И допълва, че докато те продължават, Вашингтон ще може да върне отменените мита по други закони.
Засега Белият дом не дава признаци, че планира да ползва други инструменти.
„Има различни подходи, които могат да отнемат няколко месеца“, за да бъдат приложени, коментира директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет на 29 май за „Фокс бизнес“. Той допълни, че сред тях са „процедури, одобрени в миналото или при предишната администрация“, но засега управляващите не предвиждат да ползват тези права, защото са „дълбоко убедени, че не е правилно“.
Една от алтернативите са налозите по Раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962-а, използван за налагане на митата за вноса на стомана, алуминий и автомобили от съображения за националната сигурност. Той дава извънредни пълномощия на президента да въвежда търговски ограничения като мита или квоти за внос на стоки, които застрашават националната сигурност след като разследване на Министерството на търговията (продължаващо до 270 дни) докаже, че такава заплаха. Тъй като понятието „национална сигурност“ не е дефинирано в законовия акт, то позволява широка интерпретация от съдилищата и законодателите.
Икономистите на „Голдман Сакс“ са пресметнали, че ако разследванията приключат с 25-процентни ставки и се прибавят към съществуващите налози по раздела, само те ще добавят 7.6% към митническите равнища.
Щатската администрация има и други опции за обмитяване.
Една от тях е Раздел 122 от Търговския закон от 1974-а, който дава права на президента да въвежда квоти и мита до 15% за срок от 150 дни на една или повече държави, които имат „големи и сериозни“ излишъци по текущата сметка със Съединените щати. Вносът от такива страни (като Китай) би могъл да е потенциална мишена за подобни мерки.
Другата възможност е започване на разследване по Раздел 301 от Търговския закон от 1974-а. Според него, ако се установи, че друга държава е отрязала правата на американците по търговско споразумение или ползва търговски практики, които са неоправдани, неразумни или дискриминационни и обременяват или ограничават американската търговия, то САЩ могат да въвеждат мита или квоти на вноса на тази страна. Разследванията по Раздел 301 се провеждат от Службата на американския търговски представител, която е овластена да налага мита и квоти и да отменя облекченията, предоставени на американски търговски партньори по търговски споразумения.
Филипс не очаква съдебното рещшение да окаже особено влияние върху фискалния пакет в Конгреса, защото „митническите приходи никога не са били включвани като способ за компенсиране на разходите по пакета и мнозинството законодатели никога не са правили ясна връзка между двата въпроса“.
Банкерът обаче предупреждава, че митническите ставки, отменени от съдебния състав на 28 май, вероятно ще струват почти 200 млрд. щ. долара годишно – приблизително със сумата, с която фискалният план ще увеличи дефицита през 2026-а и над размера на въздействието през следващите години. Той смята, че „засега администрацията на Тръмп ще намери други начини за въвеждане на мита, за да може по-голямата част от тези приходи да влязат в хазната“.
Източник: Banker.bg
