Най-големите търговски банки в Швеция участват в правителствена инициатива за подобряване на защитата на страната срещу заплахи от хибридна война, включително кибератаки. 13 финансови институции, включително SEB, Svenska Handelsbanken и Swedbank, ще помогнат за сформирането на звено за управление на кризи, наред с централната банка на страната (Riksbank), органа за финансов надзор и службата за национален дълг, заяви говорител на Riksbank. Шведските дъщерни дружества на Danske Bank и Nordea Bank също са част от плана.
Инициативата трябва да гарантира, че властите могат да действат бързо, когато критични за обществото услуги рискуват да бъдат нарушени, става ясно от изявление на правителството от 11 декември.
„Швеция е в най-сериозното си положение по отношение на политиката на сигурност от втората световна война насам“, каза министърът на финансовите пазари Никлас Викман. И подчерта, че „финансовата система трябва да се характеризира с устойчивост и готовност за кризи.“
Плановете идват на фона на засилени опасения в Стокхолм за уязвимостта на налагащата се все по-активно безкасова финансова система. Riksbank вече е предупреждавала, че враждебни държавни субекти биха могли да нарушат плащанията и други критични услуги и работи с банките за затягане на системите и осигуряване на достъп до пари в брой в случай на кибератака или прекъсване на комуникацията.
Новото мероприятие изисква промени в два закона, които се предлагат да влязат в сила на 1 юли 2026-а, съобщи правителството.
Решението за включване на банковия сектор в инициативата отразява нарастващото значение на киберсигурността в днешния взаимосвързан свят. Тъй като финансовите институции играят ключова роля в икономиката и обществото като цяло, те често са мишена на злонамерени лица, които се стремят да нарушат операциите, да откраднат чувствителна информация или да причинят икономически вреди. Чрез активно участие в усилията за укрепване на националната сигурност, тези банки демонстрират ангажимента си да защитават своите клиенти, акционери и по-широката общност от потенциални киберзаплахи. Чрез сътрудничество и споделяне на информация, те могат да подобрят способността си за ефективно откриване, предотвратяване и реагиране на киберинциденти.
В скандинавските и балтийските страни правителствата са все по-загрижени за руските атаки на „хибридна война“ – нискостепенни, но силно разрушителни тактики, които нарушават инфраструктурата и услугите или водят до паника и объркване в обществата.
„Банковата система е приоритетна област за руснаците“, посочва Маркус Мъри – основател на Truesec, една от най-големите шведски фирми за киберсигурност, помагал на банки в Северна Европа да се защитят от натрапници. Мъри е прекарал повече от две десетилетия в проучване на слабите места на финансовите институции и отбелязва, че злосторниците „разбират колко много щети нанася това на обществото.“
За Швеция – едно все по-безкасово общество, където 90% от транзакциите са дигитални, банковият сектор е особено уязвим. Хората приемат възможността за безпроблемно плащане с карти и онлайн плащания „за даденост, приемайки, че те винаги ще работят“, каза Мария Лундстрьом – ръководител на отдел в шведската централна банка. Тя допълва, че „шведите зависят от плащанията в почти всеки аспект от живота си – за храна, гориво, лекарства, заплати и социални помощи“ и „ако системата се срине, последствията са незабавни и тежки.“
Riksbank е картографирала точките на натиск върху платежната система и е изградила плановете си основно около два основни сценария: мащабни кибератаки и продължителни прекъсвания на електрозахранването и комуникацията на данни. Кибератаките не е задължително да са от вида сложни пробиви или атаки със зловреден софтуер, които са засегнали компании по целия свят, за да създадат големи смущения.
През април BankID – услуга за цифрово удостоверяване, използвана от милиони шведи и основна част от системата за цифрови плащания на страната, е станала обект на разпределен отказ от услуга или DDoS атака – при която нападателите се опитват да претоварят системата със заявки, като я принуждават да бъде офлайн или да я забавят докато стане неизползваема. Резултатът – прекъсване в продължение на часове, направило шведите неспособни да изпращат пари чрез Swish (мобилното приложение за разплащания, използвано за всичко – от разделяне на сметки за обяд до плащане на наем) или да имат достъп до онлайн банкиране и други услуги, свързани с BankID.
Хибридната война може да комбинира кибератаки с психологически операции. Дни преди Русия да нахлуе в Украйна, украинците са получавали текстови съобщения с твърдения, че депозитите им са изчезнали. В същото време банките били засегнати от кибератаки, спрели достъпа на клиентите до сметките онлайн. Или, както обобщава Мъри, „така се създава страх и се нарушава доверието, а банките не могат да съществуват без доверие.“
Източник: Banker.bg
