Батериите са критичен компонент за ефективното използване на енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) като слънцето и вятъра. В Европа капацитетът за съхранение варира значително в различните държави, но много от тях вече планират мащабно разширяване на своите мощности.
Повечето страни се стремят към диверсификация на източниците си и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. В този преход батериите играят централна роля, тъй като те определят колко енергия може да бъде съхранена и подадена обратно към мрежата при необходимост.
Докато някои държави вече разполагат с работещи мощности, много други тепърва разкриват амбициозни инвестиционни планове.
Лидерите по оперативен капацитет в Европа
Според доклада на Ember „European and Türkiye Electricity Review 2026“, Германия е лидер в Европа с 2.8 GW оперативен капацитет, следвана от Италия с 2 GW.
Останалите държави се подреждат в следните групи:
- Между 0.5 GW и 1 GW: Ирландия (0.92 GW), Швеция (0.75 GW), България (0.56 GW) и Франция (0.52 GW);
- Под 0.5 GW: Румъния (0.49 GW), Белгия (0.47 GW), Финландия и Нидерландия (по 0.39 GW) и Турция (0.21 GW).
Турция: Недостижима амбиция
Ако към сегашните мощности се добавят и проектите в процес на разработка (строящи се, одобрени и обявени), картината се променя драстично. Турция се очертава като абсолютен лидер по амбиции в Европа.
С портфейл от проекти в размер на 32.8 GW, Турция планира капацитет, който е три пъти по-голям от този на най-близките ѝ конкуренти: Германия (10.5 GW), Полша (10.4 GW) и Италия (10.2 GW).
Уфук Алпарслан, регионален ръководител в Ember, обяснява този успех с политическо решение:
Турският регулатор отвори неограничен достъп до мрежата за вятърни и слънчеви проекти, интегрирани със системи за съхранение, което предизвика огромен инвеститорски интерес.“
Ако тези планове се реализират, общият капацитет на Турция ще достигне 32.97 GW. За сравнение, прогнозните лидери след нея – Германия (13.26 GW), Италия (12.15 GW) и Полша (10.42 GW) – ще разполагат с едва една трета от този обем.
Защо секторът расте толкова бързо?
Д-р Беатрис Петрович, старши анализатор в Ember, подчертава, че основният двигател е драстичният спад в цените на батериите.
През 2025 г. цените на батериите за електроенергийната мрежа достигнаха рекордно ниски нива, отчитайки спад от 45% спрямо предходната година. С подобряването на икономическите показатели, тези проекти стават рентабилни дори без държавни субсидии.“
Тя отбелязва още, че докато технологиите и икономиката са налице, финалният мащаб на проектите зависи от политическата воля. Стабилната законова рамка осигурява предвидими приходи, което е ключово за привличането на капитал.
Петрович обясни, че няколко държави от ЕС, сред които България, Италия и Испания, вече показват как политиките могат да ускорят внедряването.
Германия също е пример за това как политическата несигурност може да забави напредъка. Предложеното преференциално третиране на газа в търговете за резервно електроснабдяване и несигурността относно промените в таксите за използване на електропреносната мрежа рискуват да подкопаят доверието на инвеститорите“, добави тя.
Предизвикателства и специфики
- Случаят с Франция: Франция изостава в тази класация (прогнозен капацитет от едва 1.12 GW), главно заради фокуса си върху ядрената енергетика, която покрива близо 70% от нуждите на страната и изисква по-малко краткосрочно съхранение в сравнение с ВЕИ;
- Рисковете пред Турция: Алпарслан предупреждава, че одобрението на проект не е гаранция за неговото завършване. Ако тези мащабни планове не се реализират навреме, те могат „запушат“ мрежата, блокирайки достъпа за нови вятърни и слънчеви мощности;
- Продължителност на съхранение: Интересен детайл е, че докато средната продължителност на съхранение в световен мащаб е 2.5 часа, повечето проекти в Турция са проектирани за краткосрочно балансиране от около един час.
Източник: Economic.bg
