Делегация от шефове на гръцки компании под ръководството на гръцкия министър на труда Ники Керамеос обикаля Европа – от Лондон до Амстердам, за да убеди съгражданите си да се върнат обратно и да се влеят в работната сила на страната повече от десетилетие след като хиляди гърци емигрираха в търсене на по-добро бъдеще по време на дълговата криза в южната ни съседка. Посланието е: Гърция вече не е страната, която те навремето са напуснали.
„В началото атмосферата беше негативна“, коментира Керамеос за „Файненшъл таймс“. Тя обяснява, че гръцките емигранти са ги приемали като представители на държавата, която ги е изгонила. И че „предизвикателството е дори по-голямо – да ги убедим, че днешна Гърция няма нищо общо с онази от 2010-а или 2012-а“.
Гърция изпитва сериозен недостиг на работна сила и на опитни кадри. Над 600 хиляди, повечето млади и високо образовани гърци, са напуснали страната между 2010-а и 2021-а след като тя потъна в най-тежката рецесия от която и да било друга развита икономика в мирно време. Ниското заплащане и ограничените възможности за кариерно развитие, както и пословичната липса на равни възможности за реализация са основните причини, които възпират мнозинството емигрирали да се върнат обратно, показва проучване на платформата BrainRegain от миналата година.
Налице са обаче и първите признаци, че отливът на хора започва да се обръща. През 2023-а – последната година, за която има официални данни, гърците, пристигнали обратно в страната си са били повече от напусналите – за първи път от 2009-а насам. Не е ясно обаче колко от тях са с висока квалификация, но 60% от върналите се са били между 20 и 44 години – най-активната работна възраст, според Тасос Анастасатос – главен икономист в гръцката Eurobank.
Гръцкото правителство има цял набор от инициативи да стимулира възвръщенците, включително 50-процентна редукция на ДОД за период от седем години за онези, които са работили зад граница пет или повече години. Около 6 хиляди гърци са се възползвали от тази възможност през 2020-а. Официалните власти обаче посочват, че усилията им са най-вече утвърдена политика. Министър Керамеос ще прехвърли обиколките си и в Ню Йорк по-късно през тази година.
Акцията се провежда от 2024 година. Гръцки компании като Aegean и Piraeus Port Authority, успоредно с чуждестранни фирми като Deloitte и Lidl, „ловуват“ за нови служители и понякога им предлагат работа на място. Трудно е обаче да се привлече високо квалифициран персонал когато заплащането е сред най-ниското в Европейския съюз. Средните трудови възнаграждения в Гърция са се увеличили с 28% от 2016-а насам, но доходите на професионалистите с над 1600 евро на месец не успяват да догонят инфлацията.
„Не може да се постигне усточиво възстановяване, ако заплащането на професионалистите не е конкурентно“, посочва икономическият съветник в Гръцката централна банка Димитрис Малиаропулос. Той допълва, че „няма растеж без човешки капитал“ и „без сериозни инвестиции в доживотното обучение, което все още е под средното за ЕС, има риск за по-нататъшно изоставане“.
Емоционалните връзки остават най-силният мотив. Повече от половината гърци са били мотивирани от лична и семейна обвързаност, констатира в проучването си неправителствената организация BrainRegain, която се е посветила да върне обратно в родината им изтеклите мозъци. Топлото време липсва на 32% от емигриралите.
„Те започват да мислят за езика, който децата им ще изучават в училище“, посочва Керамеос. „И осъзнават, че им липсва дома“.
За други връщането е по-скоро възможност. Такъв е случаят с електроинженер, който се е прибрал след 11 години работа във Франция, за да постъпи в интерконектора Крит-Атика – базов инфраструктурен проект.
Източник: Banker.bg
