„Трябва да кажем ясно „Ние искаме властта“. Властта е място – ако там не сложим нашите тела, на това място ще бъдат други.“ Встъпително изказване на бившия председател на „Да, България“ пред Националната конференция на партията.
Именно встъпителното слово на Христо Иванов бе най-интересната част от форума. Някои от идеите на бившия председател звучат предизвикателно и може би дори шокиращо за елитните представители на демократичната общност. Предложението градската десница да направи завой към „граждански патриотизъм“ (каквото и да означава това) е само един от примерите, наред с драматичните признания за допуснатите грешки. Но нито една от неговите тези не намери място по същество нито в политическата резолюция на конференцията, нито в изявленията на новоизбраните съпредседатели. Колкото и важен да е първият председател, все пак той вече е бивш.
Що се отнася за споменатата резолюция, тя съдържа
преповтаряне на клишета, втръснали до болка
и доказано ялови, но с три изключения, за които ще стане дума по-нататък. За предпочитане е анализът да тръгне от организационната промяна, осъществена чрез изменение на устава на партията (въвеждането на фигурата на съпредседателството) и персоналният избор на това ръководно дуо (Божанов – Мирчев).
Още първите изявления на съпредседателите напомнят за афористичния отговор на Илф и Петров на въпроса „Как така пишете двамата заедно?“: „Единият пази ръкописите, а другият тича по редакциите да ги предлага.“ Става ясно, че между двамата съществуват различия, които проличават както от казаното, така и от премълчаното в новото им качество.
В медийното отразяване на конференцията липсва информация относно аргументите за въвеждане на съпредседателството и за евентуалната дискусия по темата. Трябва да се подчертае, че това е не само рядко срещана, но и доста
неустойчива формула на партийно ръководство.
Според Божанов „има много успешни примери за тази форма на управление“, но в действителност примерите не са много, още по-спорно е дали са успешни. Случаят с ДПС показа ясно, как от двама съпредседатели бързо се преминава към две партии, а предстои да видим по-нататъшната съдба на „Продължаваме промяната“.
Макар и индиректно, Божанов и Мирчев предлагат две различни интерпретации на новата конфигурация в ръководствата на „Да, България“. Според Божанов след оставката на Христо Иванов партията е навлязла в „рискован период, в който не е ясно как ще продължи напред“. Решението да има двама съпредседатели е било взето „за да се омекоти този преход“ чрез „продължение на екипния принцип“. Иначе казано, това означава, че двувластието е временен и антикризисен инструмент, който е логично да бъде преразгледан след приключването на прехода.
Според Мирчев обаче, това решение е по същество констатиране и регламентиране на разпределението на силите в партията. С други думи, осъществена е подялба на властта в партията чрез „узаконяване“ на статуквото, при това чрез редуциране на триумвирата (Божанов-Мирчев-Йорданова) до двама съпредседатели. Мирчев отрича в партията да има „две крила“, а само „различен стил на новоизбраните двама съпредседатели“, но в същото време потвърждава, че „след оставката на Христо Иванов, този екип, заедно с Надежда Йорданова, в общи линии и под една или друга форма лидираше процесите в партията.“
Дали и за какъв период ще сработи този подход за овладяване на властовите противоречия в ръководството, не е ясно. Но вече се очертават някои съществени политически, и то не само тактически различия, главно по отношение на
бъдещето на партията и нейните партньорства.
Докато Божанов не коментира тази проблематика, Мирчев лансира тезата за „завършване на интеграцията с ДСБ в рамките на „Демократична България“ и дори смята, че „следващата крачка трябва да е много по-решителна, не бих казал сливане с ДСБ, но хората ще решат“.
В прав текст Мирчев говори и за проблемите в отношенията с „Продължаваме промяната“. Въпреки уточнението, че „няма да има разваляне на коалицията с „Продължаваме промяната“, съпредседателят заявява, че“ трябва сериозно да подобрим работата си и ефективността си в парламентарната група. Това е въпрос на вътрешен разговор с колегите от ПП“. Признава се, че „идеологически различия иначе имаме много – ние сме десни, ПП са център и понякога и по-ляво от центъра“.
Именно тези идеи са повод да се върнем към
нетривиалните моменти в политическата резолюция
на конференцията. Първото, което прави впечатление, е, че в нея не се споменава нито веднъж името на партньора в „голямата коалиция“ – „Продължаваме промяната“.
Вторият важен момент е, че се поставя задачата за „постигане на високо ниво на интеграция с „Демократи за силна България” в „Демократична България”. А над съществуващата коалиция остава само едно по-високо ниво и то е сливане на двете партии, за което по същество говори Мирчев. Друг е въпросът дали тази перспектива се нрави на членовете им.
На трето място, официално се лансира идеята за провеждане на предварителни избори и обединение на силите от демократичното дясно за излъчване на общ кандидат за президент. Тази формулировка (предвид констатацията за идеологическите различия с ПП) създава определена неяснота относно кръга от „сили от демократичното дясно“, които ще участват в процедурата за излъчване на въпросния общ кандидат.
И резолюцията, и изявленията на новоизбраните съпредседатели показват, че „Да, България“ има желание да премести телата си във властта, ако използваме колоритната метафора на бившия председател Иванов. Но за постигане на тази цел желанието не е достатъчно, нужни са способности. А те остават ограничени .
Източник: Banker.bg
