Тази вечер, от 19.00 часа, в Club Mixtape, група „Атлас“ ще има концерт, посветен на 40-годишнината от създаването й. На него ще бъде представен новият й албум Rex Machina. Броени часове преди отбелязването на 40-ия рожден ден разговаряме с основателя на „Атлас“ – Петър Писарски.
Атлас е титанът, който крепи небето на раменете си. През тези 40 години какви облаци плуваха във вашето и кога то бе най-тежко за носене?
– Много по-лесно ми е да изброя кога е било най-леко – това е началото на 90-те години, когато имаше страхотна вълна от нови български групи, с които се конкурирахме. Имаше музикална критика в лицето на списание „Ритъм“, „Меридиан Рок Шоу“, „Рок булевард“ и пресата се интересуваше много от нас. И електронните медии също – нямаше нито едно предаване в националната телевизия, което да е било младежко и да не е завършвало с музикален гост, което ни даваше възможност да представяме пред широка публика новите си песни и по-качествените от тях се превръщаха в любими и до ден днешен публиката ги пее с нас на концертите ни.
Помните ли първия концерт на „Атлас“?
– Със сигурност е бил през 1985 г., в Плевен или в Ловеч, и със сигурност сме свирили кънтримузика. Малко след това – през 1986 г. и през 1987 г. – основахме първия кънтриклуб. Там всеки понеделник басистът ни Румен Александров изнасяше 15-минутна беседа за различните изпълнители в кънтримузиката, след което свирихме около час пред около 200 души.
Каква е рецептата за издръжливостта на „Атлас“?
– През тези 40 години група „Атлас“ не е спирала да записва нови песни, да прави концерти, да заснема видеоклипове, да свири по клубове – и в България, и в чужбина. Рецептата е много любов към музиката, много идеализъм и много вяра, че сме необходими с това, което правим на почитателите на българската музика и разбира се, през всичките тези години много ни е помагало приятелството между колегите.
Атлас е и сборник от карти – има ли географска точка, която ви се е искало да „монтирате“ във ваш клип?
– В наши видеоклипове сме снимали Нюкасъл във Великобритания, Гьотеборг в Швеция и по пътищата на Дания, които ни водеха към пристанищата, където ни чакаха корабите, на които свирехме около 8 години.
Обичан клип е този към „Капка от любов“, който снимахме в пещера Проходна край река Искър, известна още като „Очите на Бога“. Друг пример е клипът към „Така се събужда денят„, който е сниман на Белоградчишките скали и беше един от първите стерео видео клипове.
Като заговорихме за клипове, къде е сниман този към песента „Кукла“?
– В една кариера – близо до София, над Нови хан и може би беше първият видеоклип, заснет абсолютно професионално не на видео, а на филмова лента, с професионални оператори и с професионален режисьор – Станимир Трифонов.
Колко души са свирили в групата през всичките 40 години?
– Честно казано трудно ми е да ви отговоря, но певците мога да изброя – започнахме с Бойко Трифонов, Дони, Жоро Сидеров, Веско Зерлиев, Христо Ангов, Явор Кирин, Игор Шабов, с когото записахме социалните „Прегазени цветя“ и „Яхнем ли метлата“, Георги Арсов -Гопето и настоящия – Петър Маринов, с когото записваме вече втори албум.
Кои са ви най-тежките раздели с бивши членове на групата?
– Най-тежките ни раздели са с Дони, с Веско Зерлиев, макар че с него, надявам се да не сме се разделяли, той, заедно с Пепи Маринов ще бъде тази вечер на сцената. Но след Дони ние сменихме стила – доста го втвърдихме с Жоро Сидеров, с когото записахме два албума, един от които е „Не се предавай“, станал много любим на новите ни почитатели. Така че разделите сме ги преодолявали бързо, като всеки нов певец е идвал със своята енергия и е оставял отпечатък.
Правили ли сте кастинг за изпълнители или за музиканти?
– Правили сме кастинги – особено за барабанисти, защото добър барабанист се намира изключително трудно, а той е много важен за една група. Певците си сме ги намирали чрез приятели. За да станеш член на група, която доста време е свирела заедно, е необходимо освен много добре да познаваш инструмента, на който свириш, и да се синхронизираш с групата, като изградиш приятелски отношения. И това е едно от много ценните неща, към които сме се стремели – първо да бъдем приятели, а след това колеги.
Помните ли най-големия си хонорар и в какво го вложихте?
– Най-големия си хонорар спечелихме в Австрия, където ни посрещнаха като някакви супер звезди на летището. Получихме по 500 долара на човек, които ни ги дадоха в пликчета – явно, без данъци. Тогава излизахме от соца и тези пари ни се сториха много сериозни. Изхарчихме ги с огромен кеф във Виена и не знам дали изобщо нещо остана за България.
Големи хонорари получихме и в Харков, където правихме по два концерта на ден в зала, която събираше 5000 човека и за петте дни, в които бяхме там, не видях нито едно празно място. Получавахме по 240 рубли на ден, при положение че там заплатата на директор на предпирятие беше 180 рубли на месец! Наистина това бяха огромни пари и ние дарявахме на всеки, който е пожелал това от нас – включително на местния зоопарк.
Това ли са били най-запомнящите се ваши концерти?
– Незабравим беше концертът ни в зала 1 на НДК, който беше оранизиран от нашата приятелка и колежка Жулиета Конфорти. Залата беше пълна догоре и този концерт ще остане в душата ни като невероятно изживяване, защото разбрахме, че хората ни познават, харесват и пеят песните ни.
През годините сте създали песни, свързани със социални каузи като „След Нирвана“ (посветена на наркозависимостта), „Прегазени цветя“ (свързана с катастрофите по пътищата), „Зелени очила“ (алармираща за все по-пагубните последици от унищожаването на природата), ако ви предоставят стена, на която със спрей да напишете едно изречение от тези песни, кое ще е то?
– Пазете се, пазете и другите – постъпвайте с другите хора така, както искате и с вас да постъпват и те.
Коя песен на „Атлас“ бихте препоръчали на момиче с разбито сърце?
– „Моят пролетен ден“ – в припева й се пее: „Мога и с теб, мога и без теб. С теб не свършва светът„. Тъй като и аз съм бил с разбито сърце и съм се интересувал как човек може да се справи с подобна чудовищна болка. Някои психолози препоръчват да се слушат любовни песни, за да може чрез музиката болката да се осмисли и преодолее. Човек трябва да повярва, че светът не свършва и някъде има човек, който е направен от Бог за неговото разбито сърце и той трябва да го намери.
В различни интервюта сте споделяли, че част от текстовете ви са вдъхновени от лични преживявания. С какво е свързана песента ви „Не се предавай„?
– Създадохме я в тежък момент за групата, когато се разделихме с Дони и започнахме с новия певец – Георги Сидеров. Реално всяка песен от нашите албуми е създадена по лични преживявания, иначе няма да е жива.
Разкажете нещо повече за песента Rex Machina, която дава име на албума, с който ще отбележите 40-тата годишнина на „Атлас“. Защо тази песен е важна за вас?
– Тя е посветена на изкуствения интелект – на вероятните ползи и на сигурните вреди, които той ще причини на човечеството. Rex Machina означава „Владетелят машина“, имайки предвид надписа на монетите, на които след Rex се изписва името на владетеля.
Имам сериозни притеснения, че ИИ ще се отрази много отрицателно на човечеството, защото злоупотребите вече ги виждаме и чуваме. По-конкретно идеята дойде, след като за пореден път се вбесих, че има сайтове, до които нямам достъп, ако не отговоря на изискването на един робот – да определя на няколко картинки колко пешеходни пътеки, мотори или велосипеди има! И това трябва да го направя, за да докажа на робота, че аз не съм робот! Да не говорим, че с ИИ вече се прави „изкуство“, което реално няма нищо общо с идеята, която влагаме в него.
В изкуството творците изливат чувствата си, а ако една машина започне да чувства, тя повече няма да е машина и последиците от това могат да бъдат фатални.
Целият ли ви последен албум е посветен на изкуствения интелект?
– Не, той е посветен на музиката от 80-те години – една част от песните са в стил ню уейв, а другата – фънк и соул, като са създадени с технологичните възможности и звученето на ХХI век и настоящите модни тенденции в музиката, които се изразяват в много текст и в много пеене – накратко изтормозихме певеца ни, който имаше доста работа.
Но си го бяхме решили преди две години с нашия басист Иван Несторов. Песните в албума са направени от него и от мен, като имаме и една обща – с пианиста ни Асен Драгнев. Искахме музиката ни да е в стиловете на 80-те години, но да е пречупена през тенденциите на 2025-та година.
Напълно разбираемо – все пак това е албумът, който издавате за 40-годишнината на „Атлас“. Какво си пожелавате за този кръгъл рожден ден?
– Да сме здрави, да си запазим приятелството и през следващите години и за следващите концерти. Всичко друго си го имаме или можем да се преборим за него, или можем да го преодолеем. Пожелаваме си и още нови, сънувани песни, защото в „Атлас“ музиката ни се ражда в сънищата.
Източник: Banker.bg
