Чесънът, алкохолът, месото и дори гладуването могат да повлияят на миризмата на тялото ни – и да променят колко привлекателен е ароматът ни за околните.
Всеки от нас има уникален ароматен „профил“, подобен на отпечатък от пръст. Всичко – от типа личност (екстровертност, доминантност, невротизъм) до настроението и здравето ни – влияе на начина, по който миришем.
„През последните десетилетия стана ясно, че миризмата се оформя от нашите гени, хормони, здравословно състояние и хигиена“, казва професор Крейг Робъртс, специалист по социална психология в Университета в Стърлинг, Шотландия. „Без значение дали сме мъже или жени, млади или стари, доминантни или подчинени, овулиращи или бременни, болни или здрави, щастливи или тъжни.“
Много от тези фактори са извън наш контрол – но не всички. Един от най-значимите е храната, която ядем. Тя влияе не само върху общия ни аромат, но и върху това как ни възприемат другите – включително колко привлекателни изглеждаме за тях, показват все повече изследвания.
Дъх и пот
На биологично ниво храната влияе на миризмата ни по два основни начина, обяснява Лина Бегдаче, доцент по здраве и уелнес в Държавния университет на Ню Йорк в Бингхамтън. Това са червата и кожата.
Първо – червата. Когато храносмилате храната, бактериите я разграждат и отделят газове – летливи молекули, които могат да напуснат тялото същия начин, по който храната е влязла. Това често води до неприятен дъх, особено в зависимост от това какво сте яли.
Второ – кожата. Химичните съединения от храната, след като бъдат метаболизирани, циркулират в кръвта и някои от тях се отделят чрез потта. Там те взаимодействат с бактериите по кожата, създавайки специфична миризма. (Самата пот всъщност няма мирис – бактериите, които се хранят с нея, са причината за неприятния аромат.)
Различните храни съдържат различни химикали, които действат по различен начин, но най-миризливите почти винаги имат един общ виновник – сярата.
Плодове и зеленчуци
Броколи, зеле, брюкселско зеле и карфиол – здравословни, но пълни със серни съединения, които често напомнят на миризма на развалени яйца. Когато тези вещества преминат през кръвта и взаимодействат с кожните бактерии, потта ви може да стане доста силно миришеща, обяснява нутриционистът Кери Бийсън.
Храните от семейство лукови (чесън, лук) също имат подобен ефект – при метаболизирането им се отделят вещества като диалилдисулфид и аллилметилсулфид, които излизат през кожата и дъха на различни етапи.
Изненадващо обаче, изследвания показват, че докато чесънът безспорно прави дъха по-лош, той кара потта да мирише по-привлекателно. В експеримент 42 мъже носили подмишнични тампони след различен прием на чесън, а 82 жени оценявали аромата им. Оказало се, че мъжете, консумирали повече чесън, били възприемани като по-секси и по-приятно миришещи.
Според учения Ян Хавличек от Карловия университет в Прага, това може да се дължи на антиоксидантните и антимикробните свойства на чесъна, които подобряват здравето – и така правят миризмата по-приятна.
Изследвания показват също, че мъжете, които ядат повече плодове и зеленчуци, миришат по-сладко и флорално. Това се дължи на каротеноидите (от моркови, домати, папая и др.), които дори правят кожата с по-топъл, жълтеникав тен – също смятан за по-привлекателен.
Интересното е, че диетите, богати на въглехидрати, били свързани с най-малко привлекателна миризма.
Месо и риба
Месото и рибата също влияят на миризмата на тялото, защото съдържат аминокиселини и мазнини, които след разграждането си се отделят чрез потта и взаимодействат с кожните бактерии.
Рибата и някои бобови съдържат триметиламин – съединение с изключително силна миризма. При хора с рядко генетично състояние, наречено триметиламинурия („синдром на миризмата на риба“), тялото не може да неутрализира този химикал, което води до остра миризма.
Изследване от 2006 г. на Хавличек установява, че мъже, които не ядат месо, са възприемани от жените като по-приятно и по-малко интензивно миришещи, в сравнение с периодите, когато същите мъже консумират месо.
„Изненадващо беше – очаквахме обратното“, казва ученият. „Но вероятно в еволюцията ни месото не е било ежедневна храна, както е днес.“
Алкохол и кафе
Алкохолът – особено при честа и обилна консумация – предизвиква неприятен дъх и потна миризма. При разграждането му в черния дроб се образува ацеталдехид – токсично, летливо съединение с характерна миризма на застоял алкохол.
Тъй като алкохолът дехидратира и намалява слюноотделянето, това позволява на бактериите в устата да се развиват и да причиняват лош дъх за по-дълго.
Кофеинът в кафето и чая пък стимулира потните жлези, което може да увеличи изпотяването и съответно миризмата. Някои проучвания дори откриват молекули кофеин в потта – макар че не е ясно дали самият кофеин влияе на аромата.
Любопитен факт: в едно изследване мъже, пили бира, били по-привлекателни само за комари, не за хора.
Гладуване
В друг експеримент Хавличек сравнява миризмата на жени, които постят 48 часа, и на такива, които се хранят нормално. Жените, които гладували, имали по-приятна пот, макар и не с голяма разлика. Но друго швейцарско проучване от 2018 г. показало, че при гладуване дъхът става по-лош.
Няма универсална формула
„Ние сме бозайници и, както при всички бозайници, миризмата почти сигурно има важна роля в социалното взаимодействие“, казва проф. Робъртс.
Въпреки че е трудно да се изолира само ефектът на аромата от други фактори – като визия, поведение или глас – изследванията показват, че храната има реално влияние. Но резултатите често са изненадващи и противоречиви.
„Съществуват множество ароматни съединения, за повечето от които все още не знаем как точно влияят на миризмата на тялото ни“, казва Хавличек. „Но е много вероятно да го правят.“
Четете още: Защо трябва да ядем боб всеки ден
Източник: Banker.bg
