Парламентът прие и на второ четене промените в Законопроекта за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, отнасящи се до услугата по медиация, след чието реформиране България ще може да получи парите по второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Припомняме, че през 2023 г. парламентът прие да има задължителна медиация, но година по-късно – през 2024 г. Конституционният съд обяви голяма част от промените за противоконституционни. Ето защо се наложи екипът на министър Георги Георгиев да се съобрази с решението на КС и да предложи нови промени, които днес бяха приети.
С тях бе въведена задължителна информационна среща, по време на която основната цел е страните да получат напътствия как доброволно да уредят вече започналия си спор, с който съдът е сезиран, и как да използват следващата процедура – медиацията, за да не ходят на съд.
Задължително е на въпросната информационна среща страните да се явят лично, като имат възможност, при желание, да бъдат придружени и от адвокат. В рамките на информационната среща ще им бъде разяснено какви са ползите от това да прекратят съдебното производство и да постигнат споразумение.
Правосъдният министър Георги Георгиев, дошъл в залата да защити законопроекта, обясни, че целта на медиацията е да помогне за решаването на един от големите ни проблеми – бавното правосъдие. Той припомни, че годишно българската съдебна система разглежда над 600 000 дела. Очаква се, че като се насърчи медиацията, като форма за извънсъдебно уреждане на споровете по 11 групи дела, съдът ще бъде облекчен.
Сред 11 групи дела попада уреждането на ползването на съсобствена вещ. По този повод министърът даде пример как седем братовчеди се съдят седем години и то само на първа инстанция за общ унаследен имот. Той изрази очакване, че чрез информационната среща те ще бъдат стимулирани да разберат какви са ползите от медиацията и ще се споразумеят как да си разделят имота.
Друга група дела са втората фаза на процедурата по делба, трудовите и търговските спорове, семейните отношения (развод по исков ред; упражняване на родителски права; уреждане на въпроси по местоживеене; издръжка и лични отношения на родителите с детето), както и уреждането на облигационните спорове до 25 000 лева.
Министър Георгиев изрази надежда, че по време на информационната среща спорещите страни ще разберат, че с медиацията ще имат възможност да постигнат взаимен компромис, който ще им спести и време, и разноски по делото.
Министърът обърна внимание, че се е съобразил с решението на Конституционния съд и заради това сега е премахната глобата, предвидена от съда в размер от 50 лева до 300 лева в случай че някоя от страните, без уважителна причина, не се е явила на информационната среща.
Сега е предвиден допълнителен бонус – при постигане на спогодба в резултат на проведена медиация на ищеца ще се връщат 85% от държавната съдебна такса. Отстъпката ще се прилага и на втора инстанция, ако медиацията се проведе и бъде постигнато споразумение.
Вместо глоба страните, които не се явят на задължителната информационна среща, ще трябва да поемат разходите по провеждането й, което включва възнаграждението на медиатора за един час и разноските по администриране на срещата. Точният размер на тези разноски ще бъде определен с наредба на Висшия съдебен съвет, но няма да бъде повече от 150 лева, обясни правосъдният министър.
С гласуваните промени се прие и да е ясно разписано колко да е несеквестируемият доход, за да няма поле за тълкуване и разнопосочна практика. По този повод министър Георги Георгиев даде следния пример – при 1500 лева чист доход на длъжника се удържа една трета – 500 лева, но тъй като така за него ще останат 1000 лева, които са под минималната работна заплата, която е 1077 лева, то съдебният изпълнител ще бъде длъжен да събере не 500 лева, а 423 лева.
Източник: Banker.bg
