Икономистите на Обединена българска банка (ОББ) завишиха прогнозите си за представянето на българската икономика през текущата година, следвайки примера на УниКредит от миналата седмица. В икономически бюлетин от октомври финансовата институция посочва, че завишава оценките си леко от 2.8 на 2.9% за 2025 г.
Въз основа на данните за първото полугодие повишаваме прогнозата си за ръста на БВП от 2.8 на 2.9% за 2025 г., оставайки консервативни. Основната причина е силното влияние на бюджетните разходи върху растежа на БВП за полугодието, което го прави неустойчив на нива над 3%“, посочва д-р Емил Калчев, главен икономист на банката.
Сред другите аргументи за ревизията на банката е по-силното от очакваното представяне на българската икономика през първото полугодие, когато тя нарасна с 3.3%, подкрепена от крайното потребление с доминиращ относителен дял от 80.9% в структурата на БВП. Напомняме, че през 2024 г. БВП на България нарасна с 2.8%.
Макар и завишени, оценките на ОББ не достигат оптимистично заложените 3.3% ръст за цялата година от УниКредит. Миналата седмица търговската банка изненада с най-добрата прогноза за икономическия растеж на България през тази и следващата година. За сравнение, пролетната икономическа прогноза на финансовото министерство е доста по-консервативна – 3% за 2025 г. и 2.5% за 2026 г. Българската народна банка (БНБ), с доклада си от юни, е още по-консервативна – 2% растеж през тази и 2.5% през следващата година.
Накъде ще вървят цените
От ОББ посочват, че ръстът на цените е продължил и през август, с което хармонизираната инфлация в страната се е ускорила до 3.5% за година при 3.4%, отчетени през месец юли.
По национална методология инфлацията през осмия месец се е запазила на високо ниво от 5.3 на сто.
Според ОББ основният мотор за бързото покачване на цените е продължаващият двуцифрен ръст на възнагражденията в страната. Той ясно поражда завишени инфлационни очаквания от домакинствата и бизнеса, а те се материализират в ускорена фактическа инфлация“, става ясно от бюлетина.
В него се посочва още, че решението за въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г. също е подсилило инфлационните нагласи, „но не е основната причина за тях“.
Какво ще стане след 1 януари 2026 г.
Специален фокус в тазмесечното издание на бюлетина е пазарът на имоти. Според най-скорошните данни на Националния статистически институт (НСИ), през второто тримесечие на 2025 г. цените на жилищата са нараснали с 15.5% спрямо същия период на миналата година, като темпът им леко се ускорява спрямо първото тримесечие. Сред факторите, изтласкващите цените нагоре, са:
- Интензивно търсене (особено в големите градове);
- Бавна реакция от страна на предлагането;
- Ликвидност на банковата система;
- Психологическа динамика около еврото.
Факторите, които пък ще продължат да стимулират търсенето, включват бързия ръст на заплатите, ниските лихви по ипотеките, миграцията към столицата и други големи градове и други.
От ОББ обаче успокояват, че след въвеждането на еврото догодина, ситуацията ще се успокои и страховете ще отслабнат.
След присъединяването към еврозоната, интензивните емоции и страхове, тласкащи пазара нагоре, постепенно ще отслабнат, а по-широката парична и инвестиционна отвореност на страната ще създаде допълнителни инвестиционни възможности за домакинствата. От своя страна, високите цени са естествен охладител на търсенето, а и ускоряващото се предлагане също предполага тяхното забавяне в средносрочен план.“, обобщи главният икономист на ОББ.
Източник: Economic.bg
