Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще се забави през тази и следващата година. Това се посочва в най-новите глобални прогнози на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикувани в сряда. Според тях, растежът на българския БВП ще се забави от 3.1% през 2025 г. до 2.5% през 2026 г. и 2.3% през 2027 г.
Причината е, че частното потребление, което е основен двигател на икономиката, ще спомогне в по-малка степен заради забавения ръст на заплатите и социалните трансфери. В същото време по-високата инфлация и разходите за енергия ще намалят реалните доходи.
Очаква се годишната инфлация да достигне 4.3% поради високите цени на енергията, преди да се забави до 3.4% през 2027 г.
По-нататъшна ескалация на конфликта в Близкия изток може да задържи инфлацията на високи нива и да натежи върху икономическия растеж“, предупреждават от ОИСР.
Ден по-рано европейската статистическа служба Евростат публикува данни, според които годишната инфлация в България през май е най-високата сред страните в еврозоната, достигайки ниво от 6.2%. Самият гуверньор на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев предупреди, че овладяването на инфлацията може да стане трудно, ако инфлационните очаквания сред домакинствата и фирмите в България останат завишени.
Напомняме, че само преди дни компанията за кредитно застраховане „Кофас“ занижи очакванията си за представянето на българската икономика заради уязвимостта ѝ към негативни последици от кризата в Близкия изток и по-конкретно – блокирането на Ормузкия проток.
Добра новина обаче е, че от ОИСР очакват постепенно възстановяване на българския износ в съответствие с външното търсене на ключови пазари в Европейския съюз, като допълнителен тласък ще дойде от по-високия износ на отбранителна продукция, който се е утроил от 2021 г. насам.
Предстои фискално затягане
Разходите по заемите за домакинствата и фирмите леко намаляха след присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. Бюджетният дефицит надхвърли 3% от БВП, тъй като силният ръст на социалните и здравните разходи, заплатите в публичния сектор и инвестициите изпревари увеличението на приходите от ДДС и постъпленията по Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз.
Ако се изключат тези еднократни постъпления от европейски фондове, основната фискална позиция е по-слаба, отколкото показва официалният дефицит“, посочват от организацията.
Оттам имат очаквания, че новият бюджет за 2026 г. ще ограничи ръста на заплатите и социалните плащания и ще затегне фискалната политика през 2027 г. Въпреки това официалният дефицит се очаква да нарасне до 4.1% от БВП през 2027 г., тъй като еднократните постъпления от европейски фондове ще отпаднат, а доставките на военно оборудване ще се увеличат.
Източник: Economic.bg
