Протестите срещу беззаконието и корупцията у нас трудно събират десетки хиляди души, но ако се организира бунт срещу правото за варене на домашна ракия, колкото ни душа иска, това ще е революция.
Производството на ракия по българските земи датира от най-стари времена. През 2011 г. български учени откриха ценна находка по време на разкопки на хълма Трапезица в старопрестолния град Велико Търново. Археологът Константин Тотев попадна на фрагмент на съд от XIV век, върху който бе разчетен надпис, съдържащ думичката „ракиня”.
Учените заключиха, че българите са пиели ракия 200 години преди напитката да стане популярна в Европа. Предполага се, че свещеното за нашенеца питие е пренесено в България от Азия по време на чумните епидемии през Средновековието и първоначално се е използвало като лек срещу болестта.
През 2011 г. тогавашният премиер Бойко Борисов нападна с люти обиди предишното правителство, така наречената „тройна коалиция“, че не е защитило достатъчно любимото питие на българите.
„Комунистите пият руска водка, ДПС пият йени ракия, не пият наша, НДСВ пият уиски, така че не е имало кой действително да защити българското производство на ракия“, обясни Борисов и посочи, че ще се бори за по-нисък акциз за гроздовата ракия.
По-късно, през 2015 г., обаче, му се наложи да подкрепи здравната реформа на Петър Москов и запя друга песен. Той защити данъка върху вредните храни и напитки, като заяви, че „този, който пие ракия, пуши цигари, яде сланина и не желае да има хранителни навици, не трябва да чака други да му плащат лечението“.
През 2016 г. се проведоха няколко протеста, след като Народното събрание прие ракия да се вари само в казани до 500 литра от юни до декември, когато е сезонът на плодовете. Депутатите одобриха мярката, като посочиха, че по този начин ще се пресече сивият сектор при алкохола.
Недоволни казанджии обаче обясниха, че забраната всъщност ограничава възможностите им при обрана и подготвена реколта, да приготвят ракията. Разпоредбата за ползването на казани до 500 литра също беше атакувана. Заради нея тогавашният омбудсман Мая Манолова сезира Конституционния съд.
Сега темата отново стана актуална. В изцяло новия законопроект за виното и спиртните напитки са залегнали нови правила за любителите на домашното вино и ракия. Ако искат сами да си направят спиртните напитки, ще трябва и сами да си отгледат плодовете.
Законопроектът е изготвен от Министерството на земеделието и храните и е публикуван за обществено обсъждане до 15 октомври. Целта е да се въведат ясни и строги ограничения върху това колко вино и ракия може да се произвежда годишно в България за лична консумация.
Предвижда се твърд лимит от 500 литра годишно за производство на вино на домакинство за „семейна консумация“. Това е двойно по-малко спрямо разрешеното в момента – до 1000 литра. Сега, ако някой иска до произведе повече от това количество, трябва да подаде декларация към Изпълнителната агенция по лозата и виното.
При производството на домашна ракия досегашното правило, което позволяваше до 30 литра годишно на семейство с намалена акцизна ставка, остава непроменено. То беше уредено в Закона за акцизите и данъчните складове.
Експертите от земеделското министерство обясниха, че промените се налагат, за да се изпълнят изисквания на Европейския съюз, свързани с правилата за производство, етикетиране и представяне на продуктите. Само че този аргумент беше оборен от Петко Събев от Национално сдружение „Българска домашна ракия“. Той заяви, че България е единствената страна в ЕС, която облага с акциз варенето на домашна ракия.
Някои твърдят, че целта на новите мерки е да се спре продажбата на домашен алкохол. Все още виждаме по пазари, дори пред метростанции, да се продава вино и ракия в бутилки от минерална вода, които не се знае от какъв материал и в какви условия са произведени. За целта обаче има много по-лесно решение – строг контрол и солени глоби за предлагането на напитки без етикет, касов апарат и бандерол.
Източник: Banker.bg
