Европейският съюз е изправен пред един от най-определящите моменти в новата си история – дебатът около Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028 – 2034 г. Шестото издание на Годишния доклад на ЕС за състоянието на регионите и градовете за 2025 г., публикуван от Европейския комитет на регионите (КР), не просто очертава най-належащите проблеми на континента, но и отправя категорично предупреждение срещу предложената от Европейската комисия нова бюджетна рамка.
Президентът на КР, Ката Тютьо, беше изключително рязка в своето обръщение по повод доклада.
Този доклад показва болката и точките на напрежение… Но Кохезионната политика е най-конкретният, децентрализиран и дългосрочен стабилизиращ инструмент на Европа, който ни свързва чрез споделени инвестиции. Това е стратегията на Европа за устойчивост. Новото бюджетно предложение заплашва да я национализира, обезкръви и откъсне от Брюксел, принуждавайки регионите и фермерите към „Игри на глада“ (Hunger Games) за ресурси.“
КР алармира, че предложеният уклон към централизирана система за развитие, с идеята за „по един план за всяка държава членка“, не е пътят напред и представлява „определящ момент“ в историята на ЕС. Комитетът настоява, че само ориентиран към местните условия подход може да гарантира сближаване и устойчивост.
Конкурентоспособност
Въпреки десетилетията на инвестиции по Кохезионната политика, които са помогнали за въвеждането на над 170 стратегии за интелигентна специализация в целия ЕС, икономическата мощ на много региони е подкопана.
Най-тревожната констатация е, че почти две трети от европейските региони са загубили конкурентоспособност през последните години. ЕС е на прага на амбициозно преосмисляне на своя Единен пазар и прилагане на „Сделката за чиста промишленост“ (Clean Industrial Deal). Ако регионите не могат да поддържат конкурентоспособността си сега, те няма да могат да се възползват пълноценно от тези нови политики и да се адаптират към индустриалния преход.
Уязвимостта е силно концентрирана в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), както и в традиционни индустриални зони в Западна Европа. За България, картата демонстрира висока степен на риск поради заетостта в индустрии, които са под натиск от прехода към зелена икономика и индустриализация.
КР е категоричен, че за да се обърне тази тревожна тенденция, ЕС трябва да загърби „универсалния“ подход. Необходим е „ориентиран към местните условия подход“ (place-based approach), който изисква:
- Децентрализирани стратегии за иновации: Настояване за децентрализирани стратегии за енергетика и иновации. Инвестициите трябва да се съсредоточат върху специфичните нужди и потенциали на всяка област.
- По-голяма гъвкавост: За да могат регионите да реагират бързо на глобалните икономически сътресения и да поддържат конкурентоспособността на своите малки и средни предприятия, те се нуждаят от по-голяма гъвкавост при пренасочването на фондове на ЕС.
Справедлив преход (Just Transition)
Преходът към въглеродно неутрална икономика създава огромно напрежение върху регионите с индустрии с високи емисии и енергоемкост. Заплахата от деиндустриализация и мащабни социално-икономически сътресения е реална.
Докладът цитира като емблематичен пример автомобилното производство, което е отбелязало 46% спад в периода от януари 2019 г. до декември 2024 г. Този спад води до пряка загуба на работни места в основни за ЕС региони, които зависят от този сектор. Както показва и анализът на индустриалния риск, регионите, силно зависими от традиционни или енергоемки производства (включително български региони), са подложени на най-силен натиск за преструктуриране, което изисква мащабни инвестиции в обучение и нови икономически ниши.
Картата ясно показва, че регионите, силно зависими от индустрии под натиск, са концентрирани в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и в традиционни индустриални зони в Западна Европа (напр. Германия и Испания). Българските региони се открояват като силно рискови поради високия дял на заетост в застрашени индустрии. Този риск изостря демографската и финансова криза в страната, правейки я особено уязвима при липса на адекватна подкрепа.
Предложението за новата МФР би прекратило целта за справедлив преход (Just Transition objective). КР смята, че това е политическа и финансова грешка, тъй като регионите се нуждаят от този механизъм повече от всякога.
КР настоява обхватът на Фонда за справедлив преход да бъде разширен, за да включи не само въглищните региони, но и всички региони, изправени пред сериозно преструктуриране поради екологичните и икономическите предизвикателства – включително тези, засегнати от спада в индустрии като автомобилната и други енергоемки сектори.
Социални и достъпни жилища
Жилищната криза, някога смятана за локален проблем, се е превърнала в нарастваща структурна тревога в Европейския съюз, която пряко засяга целите за сближаване и благосъстояние на гражданите. КР алармира, че близо 1.2 млн. души са бездомни в ЕС, което е еквивалент на населението на голям европейски град като Амстердам. Тази цифра е най-яркият показател за провала на пазара на достъпни жилища.
Жилищната криза не е временна, а структурна – тя пряко засяга териториалното сближаване, икономическата конкурентоспособност и благосъстоянието на милиони европейски граждани. Липсата на достъпни жилища прави регионите по-малко привлекателни за работна ръка и увеличава социалното неравенство.
Картата, показваща „Брой години, необходими за изплащане на ипотека за жилище от 75 кв.м. , разкрива значително териториално разделение в достъпността на жилищата в ЕС. За България е видно, че столичните и големите градски центрове са зоните с най-голям натиск и най-дълъг период на изплащане – над 30 години.
Регионите и градовете спешно се нуждаят от по-силна подкрепа от ЕС, за да преодолеят огромния инвестиционен дефицит в жилищното строителство, който се оценява на 270 млрд. евро годишно.
Чрез целеви механизми и фондове, ЕС трябва да помогне за запълването на годишния дефицит от жилища, който възлиза на 2.3 млн. единици. Инвестирането в социални и достъпни жилища е пряка инвестиция в човешкото достойнство и социалното сближаване на Европа.
Енергетика
Енергийната криза и предизвикателствата на климатичния преход поставят тежко бреме върху градовете и регионите, като създават безпрецедентна енергийна бедност в целия Европейски съюз. Докладът алармира, че цели 47 млн. души в Европа не са били в състояние да отопляват домовете си достатъчно през последната зима. Това е пряк резултат от високите цени на енергията и недостатъчната енергийна ефективност на сградния фонд, като засяга най-уязвимото население.
Енергийната бедност е концентрирана предимно в Южна и Източна Европа. България се откроява с най-високите нива в ЕС.
КР е категоричен, че битката срещу енергийната бедност и за енергийната независимост трябва да се води на местно ниво, като се използва децентрализираният капацитет на Кохезионната политика. Тя трябва да продължи да бъде основният инструмент за разпределяне на средства за енергийна ефективност (ремонт и изолация на сгради) и възобновяеми източници (соларни панели, геотермални системи), за да се намали енергийната зависимост и да се смекчи въздействието върху най-уязвимото население.
Инвестициите трябва да бъдат насочени към общностите, които са най-засегнати от енергийната бедност, за да се гарантира, че никой не е изоставен в енергийния преход.
Демографски промени
Докладът на КР за 2025 г. подчертава, че този проблем не е равномерен, а изостря териториалното разделение и застрашава принципа на близост. Прогнозите показват, че населението на две от всеки три региона в ЕС се очаква да намалее до 2050 г. Този проблем е особено силно изразен в селските райони – четири от всеки пет селски региона ще бъдат засегнати, срещу само два от всеки пет градски региона.
Тези демографски дисбаланси водят до драматични социални неравенства, които са най-яркият показател за провала на сближаването. Разликите в продължителността на живота в ЕС достигат 12 години – дете, родено в Северозападен България, може да очаква да живее 12 години по-кратко (73.9 години) от дете, родено в района на Мадрид (86.1 години).
КР призовава ЕС да разглежда демографията като централен елемент в бъдещата МФР и да използва Кохезионната политика за преодоляване на тези структурни слабости. ЕС трябва да засили своите социално-икономически политики, за да подпомогне регионите в техния демографски преход. Основният фокус трябва да бъде върху задържането на младите хора и осигуряването на достъп до качествени работни места и услуги в районите, които страдат от най-голямо обезлюдяване.
Климатични кризи, сигурност
Устойчивостта на европейските региони е подложена на сериозно изпитание от климатичните и външните кризи. Уязвимостта към климатични бедствия нараства, като щетите само от наводнения през 2024 г. достигат приблизително 18 млрд. евро. КР настоява ЕС да инвестира в природни решения (nature-based solutions) и кръгови водни системи за смекчаване на климатичните рискове. Освен това, КР подчертава, че новият дневен ред на ЕС за сигурност трябва да инвестира повече в регионите и градовете, тъй като 6 от 10 европейци се чувстват неподготвени за извънредни ситуации.
Услуги и неравенства
Принципът на близост е подкопан от структурно недостатъчното финансиране на основните услуги в целия Съюз. Разходите на ниво ЕС за общи обществени услуги са намалели от 9.5% от БВП през 1995 г. до 5.9% през 2023 г., което оказва най-тежко влияние върху селските райони. КР призовава за целенасочена подкрепа от ЕС за местните власти за поддържане на инфраструктура и услуги от общ интерес.
В социален план, преодоляването на разликата в заетостта между половете (която е 10 процентни пункта) е критично, като КР изчислява, че целево финансиране за равенство може да отключи до 3.15 трлн. евро в БВП на ЕС до 2050 г.
Българската специфика
„Регионалният и местен барометър България“ (базиран на 55 интервюта) показва, че българските региони са подложени на екстремен демографски и финансов натиск. За 80% от местните лидери справянето с демографските промени е абсолютен приоритет (два пъти повече от средното за ЕС), което е разбираемо предвид 12-годишната разлика в продължителността на живота в най-бедния регион.
Освен това, 60% дават приоритет на увеличеното финансиране (спрямо 41% за ЕС), като същевременно настояват за по-голяма гъвкавост и контрол (56%–51% като ЕС). Тези данни подчертават, че за България Кохезионната политика е критичен инструмент за оцеляване, а не за лукс.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
