След седмицата на бесни колебания на пазара на щатски държавен дълг, анализаторите на сектора по света държат под око вложенията на Китай в тези инструменти. Някои дори предполагат, без да имат конкретни доказателства, че продажби на Пекин са подгрели най-мощния от пандемията насам ръст на доходността на 30-годишните облигации и съпътстващите ги трусове. Други пък обсъждат дали Китай би могъл да започне дъмпинг на щатски държавен дълг в бъдеще в отговор на най-високите от столетие американски митнически ставки за азиатския колос.
„Китай вероятно продава американски ДЦК в отговор (на екстремните мита)“, пише Атару Окумура – страши стратег за лихвоносните инструменти в SMBC Nikko Securities в Токио – в анализ за клиентите. Ако това е истина, Пекин има стимул да покаже, че „няма да се поколебае да предизвика сътресения на глобалния финансов пазар, за да подобри позициите си за преговори с Вашингтон“.
Американският президент Доналд Тръмп вкара в сила мита от 145% на всички китайски стоки, внасяни на американска земя. А китайският му колега Си Дзинпин, вместо да му „лиже задника“, обложи американския износ за Китай със 125 процента. Тези ответни удари предизвикаха турбуленции на световните пазари и бягство от държавните облигации на Съединените щати, изкачили доходността на дългосрочните книжа до анй-високите равнища от 2020-а насам.
Анализаторите посочват набор от фундаментални показатели и технически фактори за тези движения – от продажби на хеджингови фондове до страхове от стагфлация. Вероятността за участие на китайското правителство в пазарния екшън е един от най-спекулативните варианти предви обстоятелството, че търговската му активност е стриктно пазена тайна.
Експертите обаче не могат да пренебрегнат купищата от американски ДЦК, които Народната банка а Китай има впортфейла си, въпреки че агресивни продажби ще излязат доста солени за китайците, защото ще обезценят сериозно валутните резерви.
Пекин е вторият по големина собственик на американски държавни облигации след Япония и напоследък ги продава, в резултат на което те са паднали до най-ниските си количества от поне 2011-а, по данни на американското финансово министерство от януари. Картината обаче не е чак толкова ясна заради книжата, които притежават държави като Белгия, които са свързани с попечителски сметки в Китай, които са нараснали.
Официална информация за големината на китайските резерви в края на април ще бъдат оповестени от китайските власти на 7 май, но инвеститорите ще трябва да изчакат до 30 май, за да разберат действителната промяна при ценните книжа в портфейла на централната банка.
Много експерти са убедени, че Китай не продава, мотивирайки се с различните движения на доходността на щатските ДЦК с различни срокове до падежа.
Доходността на петгодишните американски облигации се е повишила с 36 базови пункта през тази седмица – най-сериоозният ръст от март 2022-а, а на 30-годишните – с 48 точки, като и размахът на колебанията при тях е по-голям.
Анализатори на „Джей Пи Морган Чейз“ пресмятат, че всеки спад от 300 млрд. щ. долара в официалните чуждестранни вложения в американски дълг може да качи доходността на петгодишните ДЦК с около 33 базови пункта. Последните официални данни за китайските инвестиции са за 700 млрд. щ. долара, което предполага, че Пекин би трябвало да е продал огромно количество книжа.
Дали Китай има или няма пръст в случващото се на глобалния пазар не е ясно, но със сигурност последните резултати показват, че статусът на спасително убежище на щатските държавни облигации е разклатен сериозно.
Източник: Banker.bg
