Често обвиняваме медиите, че ни заливат с лоши новини – престъпления, катастрофи, бедствия или „просто“ прояви на немислима човешка лошотия. Това наистина донякъде е така по силата на известното правило „лошата новина се продава най-добре“. От друга страна, правят се опити да се показват и положителни, достойни за подражание неща, даже измислиха рубрики от рода на „добрите постъпки“. Но, в интерес на истината, светът около нас гъмжи от страшни, тъжни и отвратителни факти, които даже като че ли се увеличават, или поне стават все по-фрапиращи.
Най-притеснително от всичко е, че в редица случаи отговорът на логичните въпроси „Защо се случи това?“ и „Можеше ли да бъде предотвратено?“ води до извода, че много от трагичните събития поне отчасти са настъпили заради
липса на елементарен социален контрол.
Във всекидневието обикновено чуваме диагнозата „Няма държава!“
В действителност държава има. Всички позиции, отговарящи за защита на живота, здравето, имуществото и достойнството на хората, са заети от хора, които получават заплата за това. Има стотици министерства, агенции, местни органи и всякакви други ведомства, които по силата на закона съществуват с тази цел. Но цялата тази машина, впрочем, изразходваща внушителни ресурси, показва минимална ефективност. Няма контрол и санкции, за превенция да не говорим.
Да вземем за пример само произшествията от последната седмица. Шофьор с една седмица стаж (за която натрупва 6 установени нарушения) се забива в автобус и убива човек. Дете загива на въздушен атракцион заради повредени колани. Младеж с АТВ помита майка с дете в оживен курорт. Във всеки от тези случаи обществото има пълното основание да попита кой не си е свършил работата и най-вече – какво е направено, за да бъде сведена до минимум опасността подобни трагедии да се повторят.
Нашата държава очевидно страда от управленска амнезия,
която е поразила институционалната памет. Тази памет не се ограничава до точното документиране на инцидентите, а е предназначена най-вече да извлича правилни изводи и да дава възможност за превръщане на поуките в необходимите санкциониращи и най-вече превантивни инструменти. При нас тя не работи, поради което едни и същи типове нередности и произтичащите от тях нещастия се повтарят отново и отново.
Да вземем за пример един проблем, който в момента мъчи поне една пета от българите – липсата или тежките ограничения на подаването на питейна вода. Днес във фокуса на вниманието е кризата в Плевен, но нали добре знаем, че това не се случва за първи път. Преди няколко години подобна, дори по-тежка ситуация имаше в Перник. Тогава пак имаше протести, „пожарни“ мерки и извънредни разходи. Но няма доказателства, че държавата и тези, които я управляват (а те са почти същите), са си научили урока. Кризата в Перник отмина, главно защото природата се смили. Така рано или късно ще стане и в Плевен, но хората са в правото си да разчитат не само на Божията помощ, а и на компетентността и отговорността на тези, които са избрали да ни управляват.
В това отношение неблагополучията са очевидни. Въпреки че са породени от множество причини, можем да се съсредоточим върху поне три. Между тях има едно важно сходство – склонността да се имитира енергичност и загриженост, вместо да търсят и намерят ефективни и трайно работещи решения.
Първата причина е
порочната деградация на българската политика,
която практически е отстранила всякаква отчетност и отговорност за реално постиганите резултати (и цената, на която са постигнати). Тук имитацията се изразява в „пожарно“ свикване на комисии и съвети, обилно отразявани от угоднически медии като делова експедитивност. Това видяхме и наскоро – по разпореждане на най-влиятелния в момента български политик и председателят на Народното събрание свика (във ваканцията) извънредно заседание на една парламентарна комисия, която взе решение … парламентът да вземе решение относно безводието в Плевен. Чуха се най-различни предложения, кое от кое по-екзотично. Накрая, експертите предпазливо, за да не дразнят депутатите, обясниха, че тези идеи са неприложими – било в обозримо бъдеще, било въобще.
Никой не си направи труда да предложи преглед на направеното (и изхарченото) през последните десет години, за да се види как са си вършили работата съответните министри и администрации, но и дали има някакъв положителен ефект от безбройните законови поправки и решения на парламента. В момента упорито се опитват да ни убедят, че единствената причина за безводието е окаяното състояние на водопреносната мрежа и свързаните с него големи загуби на вода. Това не е така, но дори отчасти да е вярно, възниква въпросът – защо през годините, въпреки огромните европейски и бюджетни средства, изразходвани за тази цел, положението не само не се подобрява, а се влошава и покрива все по-големи територии? И тук стигаме до втората причина за неспособността на управлението да решава проблемите на хората –
конюнктурното, късогледо мислене,
или, казано по-просто, работата на парче..
Пословично известна е принципната неспособност на българските политици да мислят в перспектива, или както е прието да се казва, стратегически. Такова системно стратегическо осмисляне на проблемите предполага да се достигне до първопричините и да се откроят тези от тях, върху които може да се въздейства.
Няма дори опит да се приеме цялостна програма
за опазване на критично важните за нацията ресурси, като се елиминират или поне ограничат до минимум основните увреждащи ги човешки дейности. А оттук нататък започва действието на третата причина – имитацията на енергична загриженост, докато всъщност става дума за безгранична алчност и подкупност.
В името на парите и политици, и бизнесмени, и дори неправителствени организации си затварят очите за реалните проблеми, подменят ги с измислени или раздути и в резултат на това огромни публични ресурси се изразходват за политики, които в най-добрия случай гасят пожари (и то на неприемливо висока цена, за да може да се отдели каквото трябва настрани).
Така ще бъде дотогава, докогато няма пълноценна отчетност и отговорност на получилите от народа властта да ни управляват. При това – лична отговорност, която не може да бъде заметена под килима на колективната безотговорност.
Източник: Banker.bg
