Светът е в нова надпревара – този път не за петрол или злато, а за данни, изчислителна мощ и място на картата на изкуствения интелект. AI се храни от гигантски обеми данни и безпрецедентно изчислително усилие – и в този маратон за центрове за данни държавите водят битка за мегавати и мегабайти. България прави опити да е сред ключовите играчи, водейки преговори с IBM за изграждане на AI гигафабрика, както и с Meta Platforms за големи обекти за данни. Страната ни със сигурност държи някои козове – но въпросът готова ли е остава?
Днес изкуственият интелект не се гради само върху алгоритми, а върху енергия, инфраструктура и изчислителна мощ. Зад всеки напредък стоят мрежи от сървъри, графични ускорители и системи за охлаждане, които поглъщат стотици мегавати електричество. В преговорите с IBM за България се говори за мащаби от над 100 000 GPU чипа и електроенергия до 500 мегавата още в първите етапи. Но дали страната ни е готова за истинската надпревара? Българските условия – законодателство, стабилност, енергийна сигурност, интеграция с местната икономика – остават изпитание. Какво означава това за бизнес средата, за технологичните компании и за страната като играч на глобалната сцена? Дали България е готова за истинската надпревара – онази, в която се решава кой ще захранва бъдещето на изкуствения интелект?
Преговорите с Meta и IBM не гарантират автоматично успех, а реалните действия ще дойдат от това каква инфраструктура можем да предложим, колко стабилна е енергийната ни система и доколко бизнесът вярва в предвидимостта на средата. Именно на тези въпроси потърсихме отговор от сцената на международния форум iN Sofia – с хората, които са част от подготовката ни за следващата технологична стъпка. Събитието се проведе на 31 октомври в х-л Хилтън, София.
Ядрената енергия ли е отговорът?
Дали ядрената енергия е решението, от което толкова отчаяно се нуждаят дейта центровете и в къс хоризонт може ли страната ни да предложи такова на потенциален инвеститор, коментира заместник-министърт на енергетиката Красимир Ненов. Той постави на първо място ключовата роля на таланта, а на следващо – енергията, която по думите му също е изключително необходима, тъй като без нея няма как да работят нито индустрията, нито икономиката, нито гигафабриките, тъй като те разчитат на постоянно и сигурно обезпечаване с електроенергия.
Според него, когато говорим за дейта центрове, колокирането на производство и потребление е изключително важно, защото разтоварва електроенергийната система от необходимостта да пренася огромни количества електроенергия.
От тази гледна точка използването на такава технология в развитието на дейта центрове може да бъде предимство – центровете да се изграждат там, където има надеждно и сигурно производство на достъпна нискоемисионна енергия, в близост до подобни източници, включително до площадката на АЕЦ или други подходящи места за зелена енергия“, каза той.
Според Доброслав Димитров, член на Консултативния съвет на БРАИТ и БАСКОМ, е разбираемо защо енергийното министерство настоява гигантска фабрика да се намира там, където се произвежда ток – например около АЕЦ „Козлодуй“ и в това има логика, но не е единственият критерий.
Специалистът допълва, че „точките“ за изграждане на такива нови фабрики у нас не са една- две и вероятно не са около АЕЦ-а, където липсва и социална инфраструктура. Той подчерта нейното значение, тъй като става дума за хора, експерти, които ще дойдат да прекарат поне година на това място.
Ако ще строим такъв обект, макар работните места да са 100 – 200 и силно специализирани, на тези експерти ще им трябва среда. Когато идва човек от Сан Франциско, няма да избере Лом, реалистично е да предпочете София, Бургас или друг град с културна и градска среда“.
Освен електропроизводство за подобно съоръжение е необходим и наличен терен – един, два, три квадратни километра на едно място, които да са в регулация, където може да се започне строителство веднага, допълни Димитров.
Според зам.-министърът има много площадки в България, където е потенциално възможно да се изграждат фабрики, а ролята на ЕСО е ключова.
По думите му енергийната стратегия на България в Плана за възстановяване стъпва на технологии, които имат перспектива в бъдещето – ниско емисионни технологии, включително усвояване потенциала на възобновяемата енергия, върху гъвкава система за пренос на електрическа енергия и свързаност с нашите съседи в ЕС и извън него.
Надгражда се и върху ядрения опит на страната, като се работи в посока усвояване на потенциала на малки модулни реактори, които имат преимущество на по-кратък хоризонт на разработване и внедряване“.
Козът ни е скоростта
Според експерта, ако България иска реално да привлече производители от ранга на хиперскелери, като Meta, IBM или Google, трябва да действа бързо. По думите му, предимството ни е скоростта затова трябва да излезем с карта: къде има подстанция, къде минава магистрално 400-киловолтово трасе, къде държавата притежава терен от 2 – 3 км2 с готовност за строеж.
Единственото ни истинско предимство е скоростта. Времето никой не може да си купи, но ние можем да го спестим на инвеститорите.“
По думите му, страната трябва да излезе с fast track модел, който да премахне излишните регулации и да ускори процедурите. България разполага с физическа електропреносна мрежа и генеративни мощности, които могат да се използват веднага – за разлика от държави като Германия, които ще се нуждаят от години, за да изградят същия капацитет.
Имаме инфраструктура, но не можем да я използваме пълноценно заради ограниченията на Зелената сделка“, добавя Димитров, според когото е нужно е временно отлагане на някои регулации, защото светът се движи с темпо, което Европа рискува да пропусне.
Той похвали правителството, че има междуведомствена Комисия, която работи целенасочено в тази посока и има целенасочени усилия. Експертът е категоричен, че за такива инвестиции у нас има интерес, дори и от Google, но трябва да сме наясно, че целият регион се опитва по същия начин.
Румънците, когато предложиха на Европейския съюз да се включат в тези 20 млрд. евро за гигафабрики, са използвали същите аргументи като българските – „ние имаме ядрена енергетика, тя е кръстена Black Sea AI Factory, ние сме хъб на Балканите, ние сме със силна IT индустрия“.
Това бяха всичките наши аргументи. Така че конкуренция имаме и тук частта е, че ние трябва да си изиграем добре картите, имаме някакви карти, ама трябва да ги изиграем“.
По думите му, за тези хора България не е първата държава, която им идва в ума, когато се чудят къде да си построят следващата гигафабрика и от нас трябва много проактивност.
Между сега и 2030 г. – дотогава остават четири години и малко – и за този период към световната мрежа ще бъдат присъединени 200 гигавата мощности за изкуствен интелект при съществуващите в момента 60 за четири години, а Съединените щати нямат толкова ток.
Бъдещето е в ръцете на тези, които имат мрежи
На въпроса: ако утре дойде изчислителен център с мощност до 1000 MW, готова ли е мрежата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да поеме такъв товар, отговорът е „да“. Директорът на преносния оператор обясни, че през последните шест месеца у нас е присъединен един дейта център, а през следващите 6 – 8 месеца предстои присъединяването на още шест.
Да, не навсякъде може да се присъединят 500 или 1000 MW, но мрежата е добре развита и има възможности в страната, където още сега могат да се включат такива консуматори със съответната резервираност, включително N -1 и N -2, като при ядрена централа“, каза Ангелин Цачев.
ЕСО не само е готов да присъедини големи консуматори, но може да предостави „две в едно“ – освен електроенергия, и телекомуникационна свързаност и пренос на данни през собствената сигурна мрежа на преносния оператор.
Необходимо обаче е допълнително развитие на мрежата, както и развитие на енергийните коридори и междусистемната свързаност не само в България, а и в Югоизточна Европа. Според Цачев, имаме сериозно неразбиране от страна на ЕК и изоставане по отношение финансирането и развитието на регионалната свързаност в Европа.
Отварянето и изграждането на достатъчно мрежа и капацитет между регионите и системи за съхранение у нас биха създали предпоставки за инсталиране на достатъчно големи консуматори, които да се захранват с чиста енергия; в противен случай рискуваме напрежение между съществуващите големи потребители и бъдещите изчислителни центрове“.
Причината е, че България изостава в развитието на генериращи мощности и в много кратки срокове трябва да предприемем сериозни действия по реализиране на големи проекти, които да осигурят нов потенциал за производство. Това ще даде възможност да привличаме инвеститори и ще създаде среда и предпоставки за изграждането на такива мощности.
Цачев допълни, че паралелно се работи по дигитализация на процесите за управление на електроенергийната мрежа. Автоматизирана е огромна част от процесите в подстанциите, а в следващите години е предвидено всички системни подстанции да бъдат автоматизирани. Изкуственият интелект е полезен и се очаква да стане част от инструментариума за няколко възможни решения, но решението винаги трябва да се взема от управляващите системата. Разработва се софтуер за регионалния център по сигурност в Солун, който ще предлага различни подходи в дадена ситуация, за да може диспечерът да избере най-доброто.
Марияна Янева, оперативен директор в българската IPS, допълни дискусията с гледната точка на бизнеса. По думите ѝ батериите са „машината на времето“ за енергетиката: позволяват да използваме слънчевата енергия от обяд вечер, облекчавайки управлението на мрежата при бързо навлизане на ВЕИ, и дават време да се развият мощности, които ще обезпечават постоянния енергиен глад на бъдещите гигафабрики – за данни и за енергия.
Талантът да остава тук
Първото, което трябва да направим, е да действаме различно от типичния европейски рефлекс, каза още Димитров, допълвайки, че изкуственият интелект е петата индустриална революция и трябва да започнем да говорим за него именно като за такава. Четвъртата индустриална революция (края на 90-те и началото на 2000-те) беше интернетът, мобилните телефони и дигиталната трансформация; ИИ е изцяло нова индустриална революция със свои правила и предизвикателства.
Проблемът на ЕС е, че фокусът е върху „регулация“ – а изкуственият интелект отдавна е напуснал академичната сфера и е икономическа и индустриална област. Ако развиваме само научен потенциал и стартъпи, произвеждаме донорство на мозъци за Съединените щати: талантът се създава в Европа, но при комерсиализацията се мести в Силициевата долина. Така Европа – по-богат континент, с повече учени и по-добра образователна инфраструктура – се превръща в донор за САЩ – това е реалността.
Янева заключи, че данни и енергия са двете ключови думи за бъдещето на икономиката. Пресечната точка са хората – талантът, начинът, по който обучаваме кадрите си, мисленето за енергията, технологиите и иновациите. За да не бъдем донори на чужди образователни системи и компании, трябва да можем да оползотворяваме човешкия талант тук, иновациите да се създават у нас, а това изисква екосистема: политики, подкрепа за родното производство, кадри, които да работят с тези технологии в дългосрочен период, обясни Янева.
Ненов допълни, че трябва сътрудничество между академичната общност, предприемачеството и държавата, с регулации, които намаляват риска за инвеститорите и създават възможности, а не пречки.
По време на дискусията изникна и въпросът дали инсталирането на гигаватови консуматори би могло да създаде пазарни условия за изкуствена конкуренция между сегашните и бъдещите големи потребители? Отговорът на зам.-министърът на енергетиката е съчетание на политики, регулации и правилни решения за развитието на дейта центровете.
Необходими са правилни политики, които да стимулират инвеститорите да съобразяват поведението си на пазарен принцип – от гледна точка на готовност и гъвкавост – така че да не влизат в пряка конкуренция с останалите потребители, индустриални или битови. Нужен е набор от регулаторни и технологични решения“, смята той.
Така подреден, въпросът дали България държи „асо пика“ остава открит, но по-ясен: имаме енергетика, мрежа, терени, интерес от глобални играчи и растяща екосистема. Картите са на масата, а предимството се казва „скорост“.
Източник: Economic.bg
