Докато четете тези редове, някъде в света се строи поредната гигафабрика за изкуствен интелект. Преди часове стана ясно, че само Meta ще строи дейта център за 27 млрд. долара. Amazon и Google не отстъпват, междувременно Microsoft подписва договори за ядрена енергия. Европейският съюз отпуска безпрецедентни средства, макар и според мнозина – недостатъчни. Едно е ясно обаче – светът е в надпревара и това не е метафора.
Това е може би най-важната икономическа битка на нашето поколение. Моментът е критичен за световната икономика, но е и уникална възможност за България да прескочи десетилетия на изоставане. Въпросът е: готова ли е страната да хване този влак и да се превърне от страничен наблюдател в активен участник в реиндустриализацията на Европа?
AI: Революцията, която се храни с мегавати
Преломният момент настъпи тихо през 2022 г., когато OpenAI представи публично своя генеративен чатбот. За добро или за лошо – времето ще покаже. Но едно е сигурно: навлизането на тази технология тепърва се разгръща, а това изисква огромно количество енергия и изчислителна мощ.
Американските технологични гиганти са в надпревара да строят огромни AI гигафабрики, а Европейският съюз заделя милиарди, осъзнавайки, че дигиталният суверенитет е немислим без собствени, мащабни AI възможности.
Тази експлозия на изчислителна мощ поставя нови, безпрецедентни изисквания пред енергетиката и инфраструктурата. Както Доброслав Димитров, член на консултативните съвети на БРАИТ и БАСКОМ, с право нарича промените, свързани с изкуствения интелект, Четвърта индустриална революция. И тази революция, в която Европа трябва да намери сили да се пребори с доста по-напреднали играчи, като Китай и САЩ, изисква ресурси.
Тук се преплитат темите за AI, енергетиката и трансформацията на икономиката и индустрията. А трябва да се сигурни, че индустрията на бъдещето няма да е просто автоматизирана – тя ще бъде наистина интелигентна, управлявана от AI. Но за да функционират тези „умни“ фабрики и да се случва иновацията, са нужни стабилни, мощни и модерни енергийни мрежи.
Въпросът за енергийната сигурност, капацитета на мрежите и осигуряването на необходимата енергия за новите индустриални потребители, които имат апетити, измерени във футболни стадиони и мегавати, вече не е абстрактен, а екзистенциален за индустриалното развитие на България. Можем ли да привлечем инвестиции в нови фабрики и AI центрове, ако нямаме гаранции за енергията и мрежите за бъдещето?
За да обсъдим тези ключови предизвикателства и да потърсим отговори, на iN Sofia 2025 сме поканили водещи експерти в панела „Новите фабрики, мрежите и енергията за бъдещето“. В дискусията ще участват:
- Министърът на енергетиката Жечо Станков;
- Ангелин Цачев, директор на Енергийния системен оператор (ЕСО);
- Доброслав Димитров, член на консултативните съвети на БРАИТ и БАСКОМ;
- Ивайло Найденов, Executive Director at Bulgarian Federation of Industrial Energy Consumers.
Тяхната експертиза ще ни помогне да разберем каква е пътната карта на България за преодоляване на енергийните и инфраструктурните пречки, за да може страната ни да участва пълноценно в реиндустриализацията на Европа и да изгради икономика, готова за предизвикателствата на AI ерата.
Не пропускайте да се регистрирате за панелите, които смятате за най-полезни и интересни за вас.
Източник: Economic.bg
