Европейската зависимост от китайски стоки е нараснала дотолкова в определени сектори, че алтернативи на практика вече липсват. Натискът се засили през 2025 г., когато Вашингтон наложи мащабни мита върху китайски стоки, което предизвика опасения, че Пекин ще пренасочи излишното си производство към европейските пазари на силно занижени цени.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи ситуацията като „нов китайски шок“ по време на срещата на Г-7 в Канада миналата година, предупреждавайки, че Пекин залива световните пазари със субсидирано свръхпроизводство, което собствените му потребители не могат да поемат.
Миналата седмица европейският комисар по индустрията Стефан Сежурне също призова компаниите в ЕС да диверсифицират доставчиците си, тъй като търговското напрежение с Китай се засилва. Пекин многократно отправя заплахи към ЕС, докато Брюксел се стреми да укрепи законодателството за защита на пазара от зависимостта от Китай.
Според Евростат, вносът на ЕС от Китай е достигнал 559.4 млрд. евро през 2025 г. – ръст от 89% спрямо 2015 г., което е довело до търговски дефицит от 359.8 млрд. евро. Само през 2025 г. износът на ЕС към Китай е спаднал с 6.5%, докато вносът е нараснал с 6.4%.
Китай е – със сериозна преднина – най-големият източник на внос за ЕС и основният доставчик на т.нар. зависими продукти, като осигурява 47% от тази категория за Блока и приблизително половината от общата стойност на вноса – около 206 млрд. евро от общо 404 млрд. евро.
„Зависими продукти“ са части и суровини, необходими за производството на крайни изделия. Например търсенето на батерии за смартфони зависи от броя смартфони, които дадена компания планира да произведе.
САЩ са вторият по големина доставчик на зависими продукти за ЕС, но делът им е под 10% от категорията и едва 11% от общата стойност на вноса, според последния анализ на Центъра за изследване на икономическата политика (CEPR), публикуван този месец.
В комбинация с други данни, показващи по-широка стратегическа зависимост, се открояват пет сектора, в които зависимостта на ЕС от Пекин е структурна: слънчева енергия, критични суровини, индустриална роботика, химикали, както и текстил и дървесни продукти.
Euronews подготви обзор на причините за изключителната зависимост на ЕС от Китай във всеки от тези сектори.
Зеленият преход – произведен в Китай
От всички зависимости на ЕС от Пекин, най-дълбоко вкоренената в зелената политика на Блока вероятно е и най-съществената.
Според Евростат, Китай е осигурил 98% от всички вносни соларни панели в ЕС през 2024 г. Общата стойност на този внос е спаднала от 19.7 млрд. евро през 2023 г. до 10.9 млрд. евро през 2024 г., не защото обемите са намалели, а защото китайските цени са се сринали.
Пълните данни за вноса на соларни панели през миналата година все още не са публикувани.
Доклад на аналитичния център Loom, публикуван тази година, показва също, че Китай доставя 88% от вноса на литиево-йонни батерии за електромобили в ЕС през 2025 г. – спрямо 75% през 2019 г.
Уязвимостта далеч не се изчерпва с готовите продукти.
Изследователският отдел на Европейския парламент установява, че ЕС доставя 98% от редкоземните си магнити от Китай, включително материали, жизненоважни за електромотори, вятърни турбини и отбранителни системи.
Данни на Европейската комисия показват още, че зависимостта на ЕС от Пекин по отношение на магнезия достига 97%. Минералът е ключов за батериите от следващо поколение – алтернатива на литиево-йонните технологии – и се използва също за съхранение на водород и в лека инфраструктура за възобновяема енергия.
Поради тази почти пълна зависимост от една държава Европейската комисия включи магнезия в списъка на критичните суровини, за да ускори инициативите за добив, преработка и рециклиране в рамките на ЕС.
Накрая – китайските компании контролират над 80% от световния производствен капацитет за соларни фотоволтаици – от производството на полисилиций до готовите модули, според доклад на Geopolitical Intelligence Services.
Накратко – зеленият преход на Европа се основава на фундамент, който тя не контролира.
Възходът на роботите
Индустриалната роботика разказва история не просто за зависимост, а за ускорено изместване на европейските производители.
Между началото на 2025 г. и началото на 2026 г. вносът на индустриални роботи от Китай в ЕС е нараснал с 315%, докато средните цени са спаднали с 29%, според данни на звеното за наблюдение на вноса към Европейската комисия.
Доминиращата позиция на Китай в този сектор не е случайна.
Индустриалната стратегия „Произведено в Китай 2025“, подкрепена от държавни субсидии, евтини кредити и данъчни стимули, е помогнала за утрояване на броя компании в сектора на напредналата роботика спрямо 2020 г.
Свръхпроизводството на вътрешния пазар е тласнало китайските производители към агресивен износ на цени, с които европейските конкуренти не могат да се съревновават.
Според Международната федерация по роботика, Китай вече произвежда повече индустриални роботи от Германия, Южна Корея, Япония и САЩ, взети заедно.
Химикали, текстил и дървесина – стари зависимости, нови мащаби
В химическия сектор данни от наблюдението на Европейската комисия показват, че определени химически съединения са били внасяни от Китай в количества 36 пъти по-големи спрямо предходната година, при цени с до 95% по-ниски.
През март 2025 г. Комисията започна специално наблюдение върху определени химикали на основата на етилен и амоняк, позовавайки се на свръхкапацитет на производството в Китай и рязко увеличаване на пазарния им дял в ЕС.
Текстилът и дървесните продукти очертават сходна картина.
Облеклата и обувките от Китай продължават да формират значителна част от вноса в ЕС извън вътрешното производство, въпреки че част от производството се е изместило към по-евтини конкуренти в Югоизточна Азия, като Виетнам.
Според Евростат, Китай осигурява приблизително между 30 и 35% от общия внос на облекла и обувки в ЕС по стойност.
Дървесните продукти се превърнаха в нова чувствителна тема, след като вносът на сглобяем паркет от Китай е нараснал над десетократно само за година, а цените са се сринали със 77%. Това принуди Европейската комисия да наложи мита между 21.3% и 36.1% през юли 2025 г., за да защити индустрия на стойност 1.3 млрд. евро, осигуряваща работа на над 10 000 души.
Подобна мярка последва и за декоративната хартия през август 2025 г., когато бяха наложени мита между 26.4% и 26.9% с цел защита на над 2000 работни места в Европа.
И в петте сектора реакцията на Европейската комисия до голяма степен остава реактивна – мита се налагат едва след като щетите вече са нанесени.
По-дълбокият въпрос е дали Европа все още разполага с индустриалния капацитет – и политическата воля – да изгради реални алтернативи, преди зависимостта ѝ да стане необратима и съответно да се превърне в инструмент, който Пекин може свободно да използва.
Източник: Economic.bg
