Бизнес активността в Китай се възобнови през септември. Индексът на мениджърите по покупките (PMI), който отразява тази активност, отново расте както в производствения, така и в сектора на услугите. Производителите на потребителски стоки, междувременно, отбелязаха темп на растеж, който се доближава до този на високотехнологичните компании.
Междувременно анализатори на МВФ отбелязват в новия си доклад, че индустриалният растеж на Китай продължава да разчита на държавни субсидии – обемът на държавната подкрепа вече надхвърля 4% от БВП на страната.
Показателите за бизнес активност за септември сочат леко възстановяване на китайската икономика до края на третото тримесечие. PMI за производството се повиши до 50,1 от 49,8 през август, връщайки се в зоната на експанзия (стойности под 50 показват свиване, а стойности над 50 – разширяване).
Известно подобрение беше регистрирано и в сектора на услугите: PMI се повиши до 50,2 от 49,3 през август. Най-висока активност се запази в телекомуникациите, финансовите услуги и застраховането. Търсенето на услуги обаче остава слабо: индексът на новите поръчки се повиши до 46,7 от 44,5, все още под 50. Недвижимите имоти също продължават да се свиват.
Високотехнологичното производство остава един от най-динамичните сегменти на китайската индустрия.
PMI за индустрията през септември беше 52,5 в сравнение с 52,9 през август. Въпреки лекия спад, цифрата остава значително над средната за производството.
В същото време условията се подобриха в потребителски ориентираните индустрии. Индексът там се повиши до 50,7 – петмесечен връх, след 49 през август. По този начин разликата между високотехнологичния и потребителския сегмент на индустрията леко се сви през септември.
Авторите на доклада на МВФ „Китай: Към нов модел на растеж“ отбелязват, че тази разлика може да се дължи не само на слабото вътрешно търсене, но и на спецификата на политиката на китайското правителство. Те посочват, че индустриалният растеж на Китай остава до голяма степен зависим от държавната подкрепа. Правителството предоставя на бизнеса субсидии, данъчни облекчения, заеми с намалени лихви и земя на намалени цени. Според оценки на МВФ, общата стойност на тези мерки надхвърля 4% от БВП на страната.
Субсидиите, получени от компаниите, им позволяват да произвеждат повече стоки,
но това се случва в контекста на слабо вътрешно търсене. „Компаниите започват да произвеждат повече, отколкото би било оптимално от гледна точка на икономическата ефективност“, заключават авторите на доклада.
Размерът на подкрепата варира значително в различните сектори.
Компаниите, произвеждащи високотехнологични продукти, като полупроводници, инструменти с изкуствен интелект и автомобили, получават най-много субсидии. По-малко субсидии са на разположение на производителите на потребителски стоки и компаниите за недвижими имоти. Според анализатори, производствените компании плащат средно с приблизително 0,4 процентни пункта по-малко по заеми, отколкото компаниите в други сектори.
От МВФ изчисляват, че неефективното разпределение на държавната подкрепа и прекомерната концентрация на стимули в специфични индустрии намаляват общата икономическа производителност в Китай с приблизително 1,2 на сто. „Концентрацията в индустрията трябва да се намали приблизително наполовина. Намаляването на интензивността на индустриалната политика и подобряването на нейното насочване биха могли да стимулират натрупването на капитал в страната и да увеличат растежа на производителността“, заключават авторите на доклада.
Отбелязва се, че
като подкрепя специфични индустрии, правителството ограничава конкуренцията в тях чрез търговски и регулаторни правила.
Такива компании, защитени от конкуренция, отбелязват анализаторите на МВФ, получават по-голяма „пазарна сила“ и, противно на очакванията на китайското правителство, могат да възпрепятстват индустриалния растеж вместо да го стимулират – чрез ограничаване на производството и поддържане на цените по-високи, отколкото биха били при нормална конкуренция.
Източник: Banker.bg
