„Европейската централна банка заложи цел от 2% средногодишна инфлация за Еврозоната и засега я достига. България като член на Клуба на богатите ще трябва да се съобрази с това и поскъпването за тази година не бива да се отклонява много от средното ниво”. Това каза специално за „Банкеръ” икономистът Румен Гълъбинов.
Какво можем да направим? Първо да се опитаме да съкратим дългите вериги на доставки, при които всяко следващо звено добавя стойност. Второ, да се въведе намалена ставка за ДДС при храните и лекарствата. Защото България е единствената държава в ЕС, която няма диференцирани ставки за тези две групи стоки, обясни Гълъбинов.
Той смята, че за лекарствата и храните (но не тези в ресторантите), ставката на ДДС трябва да е наполовина или не повече от 12-15 на сто. Освен това удължителният бюджет влияе благотворно на процеса, защото парира опитите за вдигане на заплати и разхищения на средства по министерства и общини.
Прогнозата за свиване на инфлацията през тази година се споделя от доста икономисти. Бившият финансов министър, а сега председател на Фискалния съвет Симеон Дянков, е категоричен, че инфлацията, свързана с приемането на еврото, вече е изконсумирана. Според него голяма част от търговците вече са увеличили цените още преди да влезем в еврозоната. „Затова инфлацията от юли се вдигаше. Декември е първият месец, който се поуспокои”, изтъква Дянков.
Асен Василев обаче обръща внимание, че в удължителния закон за държавния бюджет е записано заплатите да бъдат индексирани с натрупаната към края на декември 2025 г. инфлация, която възлиза на 5.2 процента. „Това, за съжаление, е два пъти повече от инфлацията, която оставих като финансов министър през април 2024 година, когато тя беше 2.3 процента„, отбелязва председателят на „Продължаваме промяната“.
Василев обясни, че при тези нива на поскъпване всички доходи трябва да бъдат индексирани с 5.2%, за да се компенсира реалната загуба на покупателна способност. По думите му основните фактори за ръста на инфлацията са увеличението на цените на електроенергията за битови потребители, водата, както и на произведените в България стоки и услуги.
Но негови опоненти съветват да не се подминава с лека ръка и инфлационния натиск на улицата. Учителите например настояват (и подготвят протестни действия) заплатите им да бъдат увеличени с 10-15 процента. И то над петте процента, които им се полагат по удължителния бюджет за тази година.
Войната в Украйна, политическият и военен авантюризъм на Доналд Тръмп, процесите по разединение на Европа пък са външните фактори, които могат да объркат оптимистичните прогнози за инфлацията в България. Затова е необходимо да си оправим вътрешните работи, да си напишем домашното, което отлагаме вече 3 петилетки.
„Ако имаме мнозинство в новия парламент, когато се изготвя държавният бюджет за 2026 година, ще настояваме за административни реформи, с които да бъде намален драстично броя министерства„, заявява Василев.
Мнението му е, че „Тази година инфлацията ще е по-ниска от 2025-та – някъде средно около 4%, вместо 5 – 5.5 процента. Това не е ефект, че сме в еврозоната и нещата са по-добри, а ефект, че търговците вече вдигнаха цените и няма да ги свалят независимо от глоби и нови закони„.
Според него страната може да има редовен бюджет едва в средата на годината. Служебен кабинет едва ли ще се заеме с тази задача, особено след лошия опит с последния служебен бюджет и „до тогава вървим по стария бюджет плюс увеличението от 5% за държавните служители, които вчера се увеличиха. Защо 5% – защото инфлацията към декември е 5 процента.“
Други аналитици са по-умерени в прогнозите си. Те смятат, че инфлацията у нас ако не намалее, поне няма да се ускори значително спрямо по-високите нива през 2024–2025 година. Това не означава, че цените ще падат (реална дефлация), а че процентът на годишното им увеличение ще бъде по-нисък.
Европейската комисия прогнозира, че инфлацията в България ще намалее до около 2.9% през 2026 г., спрямо около 3.5% през 2025-та. Което означава, че темпът на повишаване на цените ще се забави.
Други външни прогнози сочат задържане на умерени до високи нива, вариращи между 3% и 3.8% средно за годината. Според МВФ се очаква инфлацията да е около 3.5% през 2026-та, преди да започне да намалява. А също затегнат пазар на труда и икономически растеж без значителен ефект от приемането на еврото.
Както казваше един професор от УНСС: „Инфлацията е задрямал тигър, готов за скок”. Да не го будим поради изборен популизъм, тясно партийни интереси и некомпетентност.
Източник: Banker.bg
