Икономическата перспектива за Европа и еврозоната е неясна поради търговското напрежение и глобалните рискове, включително заплахите от мита от страна на САЩ. Въпреки че глобалните и регионални икономически развития са важни, хората се интересуват преди всичко как тези фактори влияят на ежедневието им. За домакинствата инфлацията е едно от най-големите притеснения, пише Euronews.
През 2024 г. годишната инфлация в еврозоната, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е била 2.4%, според Евростат. Тази базова инфлация отразява общия ръст на потребителските цени.
Според юнските прогнози на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2025 г. се очаква инфлацията в еврозоната да се понижи до 2% през 2025 г. и до 1.6% през 2026 г., преди да се върне на 2% през 2027 г.
В същото време се прогнозира инфлацията при енергията да остане отрицателна до края на 2026 г., а след това да се повиши през 2027 г. поради „фискалните мерки, свързани с изменението на климата“, според ЕЦБ.
Инфлацията ще се повиши в половината от Европа през 2025 г.
Докладът „Икономическа перспектива“ на ОИСР предоставя прогнози за инфлацията на ниво държава. Сред 30-те европейски държави с налични данни, в почти половината от тях се очаква инфлацията да се повиши до края на 2025 г. спрямо 2024 г. В някои случаи обаче промяната – било то увеличение или намаление – е много умерена – с 0.3 процентни пункта или по-малко.
Най-голямата очаквана промяна в процентни пунктове се предвижда в Литва, където инфлацията ще се повиши от 0.9% на 4%, следвана от Латвия (от 1.4% на 3.6%). Въпреки това, те няма да бъдат сред първите пет по инфлация през 2025 г.
В Литва покачващите се цени на храните и енергията имат значително влияние върху повишаването на инфлационния процент. В Латвия основната инфлация — която изключва енергията и храните — ще остане висока поради силния ръст на заплатите, свързан с недостига на работна сила, докато цените на храните също се покачват, според доклада на ОИСР.
Увеличението на инфлацията ще надхвърли 1 процентен пункт и в България (1.4 п.п.) и Унгария (1.2 п.п.) през този период.
В Италия, Финландия и Ирландия се очаква инфлацията да нарасне с 0.8 процентни пункта или повече.
Източник: Euronews
Топ икономики
През 2025 г. сред петте най-големи европейски икономики, се очаква Великобритания да регистрира най-висок инфлационен процент от 3.1%. Това се дължи на „увеличенията на националната минимална заплата, вноските за социална сигурност на работодателите и сметките за комунални услуги“, според ОИСР.
За разлика от нея, Франция ще има най-ниска инфлация през 2025 г. – 1.2%, благодарение на намаляването на митата за електроенергия. „Митата върху вноса от САЩ имат само ограничено въздействие поради ниската експозиция на Франция към американския пазар“, отбеляза ОИСР.
Инфлацията се прогнозира да бъде 1.88% в Италия, 1.91% в Испания и 2.13% в Германия.
Прогноза за инфлацията между 2025 г. и 2026 г.
Очаква се инфлацията да спадне през 2026 г. спрямо 2025 г. в повечето европейски държави, като само в пет се предвижда увеличение. Прогнозира се най-голямо увеличение да има в Швеция, следвана от Франция. Въпреки това, Франция все пак ще има втория най-нисък инфлационен процент сред всички държави.
Освен изключението Турция (-12.9 п.п.), най-големи спадове се очакват в Естония, Хърватия и Литва, като всяка от тях ще се понижи с повече от 1.5 процентни пункта.
Както фискалните, така и паричните политики допринесоха решително за неотдавнашния спад на инфлацията“, обясни ОИСР, но Турция остава явно изключение.
Инфлацията ще остане под 2.8% в 27 държави през 2026 г. ОИСР прогнозира, че, с изключение на Турция (18.5%), инфлацията няма да надвиши 3.7% в никоя друга европейска държава през 2026 г. Очаква се процентите да варират от 0.6% в Швейцария до 3.6% в Унгария, следвана от 3.4% в Румъния. В останалите 27 държави инфлацията се очаква да остане под 2.8%.
Източник: Euronews
Как митата на Тръмп биха повлияли на инфлацията
Докладът на ЕЦБ посочва, че по-високите мтиа, наложени от администрацията на САЩ, заедно с повишената несигурност в търговската политика, оказват влияние върху глобалната икономическа перспектива.
Ако митата на САЩ се увеличат и търговските партньори отговорят с контрамерки, това може да ограничи глобалната икономическа активност и оттам чуждестранното търсене в еврозоната, и да увеличи инфлацията“, посочва ЕЦБ.
Забавяне на реалния разполагаем доход през 2025 г.
В еврозоната реалният разполагаем доход нарасна с 2.2% през 2024 г. спрямо 2023 г. Според ЕЦБ този ръст се очаква да се забави до 0.8% през 2025 г., преди леко да се повиши до 1% през 2026 г.
Разполагаемият доход на домакинствата са парите, които остават на домакинствата за харчене или спестяване, след като са платени данъците и осигуровките. Хората използват този доход, за да покриват ежедневните си нужди или да го заделят като спестявания.
Източник: Economic.bg
