Инфлацията в Германия се ускори рязко през март, след като войната в Иран повиши цените на енергията, подкрепяйки мнението, че Европейската централна банка ще трябва да повиши лихвените проценти. Предварителната оценка на хармонизирания индекс на потребителските цени в икономическия мотор на Стария континент показва, че той се е повишил с 2.8% спрямо същия период на 2025-а – доста по-бързо от февруарския си ръст от 2%, съобщи статистическата служба на страната Destatis на 30 март. Това е най-високото ниво за повече от година насам. Увеличението спрямо февруари е 1.2 процента.
Цените на енергията са скочили със 7.2% – първият ръст от декември 2023 година. Базовият инкес на потребителските цени, от който са изключени силно променливите артикули като горива и храни, е непроменен – 2.5 процента..
В резултат на продължаващите вече пета седмица военни действия в Близкия изток, ефектът от по-скъпия петрол и газ се проявява в европейските цени и вижданията на потребителите за посоката на инфлацията. Докато шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард обеща да действа решително и бързо, ако е необходимо, служителите казват, че няма да бързат, докато не оценят пълните последици.
Паричните пазари очакват бърза реакция и са склонни да заложат на повишаване на лихвените проценти още на срещата през април. Те предвиждат до три възходящи лихвени промени до края на годината.
Данните за Германия следват скок на инфлацията в Испания до 3.3% годишно, въпреки че увеличението е под прогнозите на анализаторите. Данните от Франция и Италия се очакват на 31 март, когато ще бъдат огласени и показателите на еврозоната. Очакванията са годишната инфлация в блока на еврото да достигне 2.6% през март- най-високото ниво от юли 2024 година.
В Германия битуват нагласи, че енергийните проблеми няма да се разрешат бързо. Проучване на института IFO, публикувано на 30 март, показва, че все повече фирми се готвят да повишат цените. Отделно изследване на Европейската комисия, огласено същия ден, постави инфлационните очаквания сред потребителите на най-високото им равнище от 2022 г. насам.
Паричните стратези „са задължени“ да не допускат затвърждаването на подобни убеждения, заяви пред вестник „Стампа“ ръководителят на „Банк дьо Франс“ Франсоа Вилроа дьо Гало. А гръцкият му колега Янис Стурнарас предупреди, че по-продължителна война може да предизвика стагфлация и отклонение от базовия сценарий на ЕЦБ, който предвижда повишаване на цените в рамките на целевите 2% годишно в средносрочен план.
ЕЦБ беше критикувана за твърде бавната си реакция на енергийния шок, последвал руската инвазия в Украйна преди повече от четири години. Тогава инфлацията изскочи над 10% и паричните стратези бяха принудени да повишат агресивно разходите по заеми, за да я намалят. Макар че корените на сегашната криза – скок на цените на енергията – са подобни, официални лица подчертават, че еврозоната не е толкова уязвима, защото търсенето е по-слабо, пазарът на труда е стабилен, а паричната политика е по-неутрална.
Източник: Banker.bg
