Може ли стратегически инфраструктурни проекти – като високоскоростна железопътна линия и модерна автомагистрала – да се превърнат в катализатор за съживяването на цели региони, проправяйки пътя към създаването на икономически зони? Именно това е амбициозната визия на Румен Марков, строителен предприемач и управител на българската фирма „Лардж Инфрастръкчър Проджектс“, която изготвя жп проекти, ппредставeна на пресконференция в БТА.
Той очерта планове, които не просто предвиждат по-бързо пътуване, а цялостна трансформация, насочена към икономически подем и социално развитие. Идеята на Марков е проектите да се реализират чрез концесия. По думите му са водени разговори по темата с държави като Испания, Франция, Германия, Гърция и Китай.
Припомняме, че предприемачът отдавна има проект за преминаването на „Струма“ през Кресна и в подкаста на Еconomic.bg от миналата година той посочи, че това може да стане чрез няколко по-малки тунела. И е на мнение, че проектът на Агенция „Пътна инфраструктура“ не предвижда истинска магистрала в дефилето.
Високоскоростна жп линия София – Солун
В основата на икономическата трансформация на региона, според Марков, стои проектът за високоскоростна железопътна линия София – Солун. С обещаната проектна скорост от над 250 км/ч пътуването между двете столици ще бъде съкратено до впечатляващите 1 час и 26 минути. Тази скорост не е само лукс, а икономическа необходимост.
Както подчерта Марков, настоящото състояние на железопътния транспорт в България е далеч от съвременните стандарти, което възпрепятства интегрирането на България в европейските транспортни мрежи въпреки ясните цели на Европейския съюз за свързване на големите градове с такава инфраструктура до 2030 г. Причината е, че тук не се изграждат наистина високоскоростни жп линии.
Проектът на Марков предвижда изцяло ново трасе, което ще бъде с 57 км по-късо от съществуващото. Ключов елемент е и изграждането на нова гара на Летище София. Тя ще действа като централен хъб за всички високоскоростни влакове, обслужващи направления към Варна, Русе, Букурещ, както и южните трасета към Солун и Атина.
Освен пътническия трафик, тази линия е стратегически важна и за товарния железопътен транспорт. Тя ще позволи движението на влакове с дължина до 1050 метра, което е значително по-ефективно и икономически изгодно за превоз на контейнери и нови автомобили, посочи Марков. Проектът предвижда и създаването на две големи „сухи пристанища“ – едно западно от София и друго – северно от Солун. Те ще служат като логистични центрове, свързващи морски и сухопътен транспорт, допълнително стимулирайки регионалната икономика.
Икономическа зона Симитли
Високоскоростната жп линия и модерната автомагистрала не са самоцел, а средство за постигане на по-голяма цел: създаването на нова икономическа зона в района на Симитли. Тя е проектирана като пряк резултат от подобрената транспортна достъпност и може да бъде разположена в близост до ключовия пътен възел Черниче.
Според Марков демографската картина в Благоевградска област е тревожна, с траен спад на населението. Той е убеден, че в комбинация със съвременна инфраструктура, това местоположение може да се превърне в магнит за инвестиции и развитие.
Икономическата зона ще бъде изградена върху нарушени или слабопродуктивни селскостопански земи, което минимизира екологичното въздействие върху околната среда. Плановете предвиждат там да бъдат разположени много нови производствени предприятия, които да осигурят работа за 3050 души.
Зоната ще бъде напълно оборудвана с необходимите комуникации: вода, електроенергия (включително високоволтови далекопроводи), газ и дори минерална вода, както и съвременни спортни съоръжения. Ключов елемент ще бъде и мултимодалният център, който ще предлага:
- търговски площи: Магазини и заведения от големи вериги, както и кооперативен пазар за местни производители, стимулиращ локалното стопанство;
- логистични съоръжения: Големи паркинги за леки коли (260 места) и камиони (125 места), зарядни станции за електрически превозни средства, сервизи и всички необходими услуги за транзитно преминаващите;
- рециклиране и производство: Предприятия за преработка на скална маса, добита от тунелните изкопи, в строителни изделия, които могат да бъдат използвани за нуждите на самото строителство;
- жилищна зона: Нови жилища за част от хората, които ще работят в зоната, създавайки цялостна екосистема за живот и работа.
Тези мултимодални центрове, предвидени също в Бобошево, Благоевград и Сандански, ще се превърнат във възлови точки, свързващи различните видове транспорт и осигуряващи комплексно обслужване за пътници и товари.
Частна инициатива и бърза реализация
Марков предлага тези проекти да бъдат реализирани чрез публично-частно партньорство и концесии за строителство. Марков е категоричен, че това е по-ефективен подход, тъй като частният сектор е ориентиран към икономическа възвръщаемост и ефект, за разлика от административния апарат.
Общата стойност на високоскоростната железопътна магистрала София – Солун е оценена на 6.7 млрд. евро, като по-голямата част от тях (4.8 млрд. евро) са за българския участък. Пътната магистрала се оценява на над 1.4 млрд. евро, а инвестицията в икономическата зона би била около 500 млн. евро.
Финансирането ще бъде осигурено чрез инвестиционни кредити от големи банки, националните бюджети на България и Гърция, както и от концесионери и търговски банки.
Според представения график, строителството може да започне в рамките на 12 месеца след вземане на решение, а участъкът на високоскоростната магистрала (включително пътната и железопътната част) да бъде завършен до 30 месеца. Реализацията на целия проект би отнела около 62 месеца. Марков изрази увереност, че няма да има екологични проблеми, тъй като над 90% от трасето в защитените зони ще минава в тунели и виадукти.
Източник: Economic.bg
