Парламентът подкрепи 4 от 5 законопроекта за промени в Наказателния кодекс. С първия законопроект – на Георги Кръстев от ГЕРБ-СДС – се предвижда да се инкриминира изхвърлянето на отпадъци в големи размери (битови, производствени или строителни) на неразрешени за това места. Това деяние понастоящем е само административно нарушение. С приетите промени се предвижда деянието да придобие характер на престъпление, като „виновникът“ може да отиде в затвора за 5 до 20 години. Той може да бъде глобен с между 10 000 до 50 000 лева.
Признакът „големи количества“ ще се преценява във всеки конкретен случай от правораздавателните органи, но при преценката му ще се съобразява практиката на съдилищата по приложението на този признак по отношение на други видове посегателства.
Деянието ще се наказва и когато е извършено по непредпазливост, като предвиденото наказание обуславя приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Депутатите приеха и двете предложения за промени в Наказателния кодекс с вносител Министерския съвет.
Първото се отнасяше до преодоляване на противоречията, констатирани от Конституционния съд, когато става въпрос за отнемане на моторно превозно средство, послужило за извършване на престъпления. По-конкретно изразът „и принадлежи на виновния„, в случаите когато вещта, която служи като средство за осъществяване на престъплението, е изключителна собственост на извършителя на престъплението, ще бъде променен на „собственост на дееца“.
Второто предложение за промени в Наказателния кодекс, внесено от Министерския съвет, се отнасяше до давността на престъпленията, свързани със сексуални посегателства. С приетите промени жертвите на подобен вид престъпления, ще разполагат с достатъчно време след навършване на пълнолетие да извършат преценка дали спрямо тях е извършено престъпление и да съобщят за извършеното. Досега давността течеше от момента на извършване на престъплението, а сега тя ще тече от навършване на пълнолетието на пострадалия. Освен това се въвежда и квалифициран състав за престъпления със сексуален характер по отношение на лица до 10-годишна възраст.
Мнозинството прие и промените в Наказателния кодекс, предложени от Хамид Хамид и Станислав Анастасов от „ДПС-Ново начало“. Те предвиждат увеличение на размера на наказанията, свързани със сексуално посегателство спрямо малолетни и непълнолетни, а по-конкретно при случаи, когато се използват малолетни и непълнолетни лица за изготвяне на материали с порнографско съдържание.
Така, когато наказанието е било до една година, то вече ще бъде от една до пет години, а глобата ще се увеличи от хиляда до 3000 лева на хиляда до 10 000 лева. Най-тежкото наказание сега – лишаване от свобода от 3 до 10 години ще се увеличи на лишаване от свобода от 5 до 15 години, а глобата от 20 000 лева ще стане от 20 000 до 50 000 лева.
Мнозинството не прие предложенията за промени в Наказателния кодекс, внесени от Божидар Божанов от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“. Те предвиждаха потвърждаване на неистина или затаяване на истина пред нотариус да стане престъпление и да се наказва като лъжесвидетелстването пред съда – с до пет години затвор.
По време на дебатите по приемането на петте законопроекта за промени в Наказателния кодекс Николета Кузманова от „Има такъв народ“ призова депутатите да ограничат популизма в оставащите дни от 51-ото Народно събрание. Тя даде конкретни примери за това как неговата законодателна дейност не е била особено ефективна.
По отношение на Наказателния кодекс Кузманова отбеляза, че има две решения на Конституционния съд, с които вече приети норми се обявяват за противоконституционни. В едното от решенията, при което някои от нормите не се обявяват за противоконституционни, петима от конституционните съдии са представили особено мнение, като тези петима души в предишната си битност са били съдии, част от тях – наказателни.
Освен това във времевия период от юли 2025 г. до декември 2025 г. 51-ото Народно събрание е изменило Наказателния кодекс общо шест пъти, като последното изменение е влязло в сила на 31 януари 2026 година. Три от тези шест изменения са направени през преходни и заключителни разпоредби в други закони – Законът за несъстоятелност на физическите лица, Законът за движението по пътищата и Законът за гражданското въздухоплаване.
По време на дебатите възникна спор коя партия има по-големи заслуги в борбата с незаконните сметища – „Величие“ или „Възраждане“. Красимира Катинчарова от „Величие“ отбеляза, че те са били първите, които са ходили на място и са сигнализирали за тоновете боклуци, изхвърляни на нерегламентирани места, като освен това подчерта, че именно „Величие“ са внесли вот на недоверие към правителството на Росен Желязков за несправяне с проблема с незаконните сметища. Тя упрекна другите парламентарни групи, че в своите акции не са били толкова активни, а са ползвали снимки от Google Earth.
Петър Петров от „Възраждане“ отхвърли обвиненията на Катинчарова, давайки пример, че неговите питания, посветени на незаконните сметища по време на парламентарния контрол, са били много повече от всички въпроси, зададени по темата от депутатите на „Величие“.
Източник: Banker.bg
