Пламен Димитров е управител на „Кофас България”. Той има над 16 години опит в банковия сектор. Започва кариерата си в ОББ като специалист микрокредити. През 2004 г. постъпва в „Райфайзенбанк”, където е специалист по малки и средни предприятия, а след това става управител на клон на банката. Пламен Димитров има магистърска степен по Икономика на търговията от Университета за национално и световно стопанство в София, а понастоящем следва за MBA в Cotrugli Business School.
Г-н Димитров, 2025-а наближава своя край. Кои, според Вас, са глобалните събития, които белязаха текущата година и как се отразиха те конкретно на България?
През 2025 г. световната икономика бе белязана от търговски конфликти, инфлационен натиск и политическа нестабилност, които оказаха умерено, но осезаемо влияние върху България – особено върху индустрията, потреблението и инвестициите.
Ескалацията на търговската война между САЩ и Китай доведе до повишени мита и протекционистки мерки, които от своя страна доведоха до срив в глобалните вериги на доставки и несигурност в международната търговия. България и повечето икономики от Централна и Източна Европа имат ограничени преки търговски връзки със САЩ, което ги предпазва частично от американските мита, но косвеното въздействие от глобалната търговска война се усеща чрез спад в търсенето и конкуренцията от китайски износ.
Именно засилената конкуренция от Китай е основна заплаха пред европейската икономика, особено пред автомобилостроенето в Западна Европа, от което пряко зависима е и България. Българската индустрия остана под нивата от 2019 г., с ограничен ръст в производството и износа, особено към ЕС и Азия. Китай увеличава износа си към развиващи се региони (Африка, Латинска Америка, Близък изток), което засилва натиска върху местните производители и глобалната конкуренция. Това може да доведе до загуба на пазарен дял за европейски и американски компании, както в чужбина, така и на вътрешните им пазари.
Ще се пренесе ли несигурността и през следващата година?
Да, икономическата несигурност се очаква да продължи и през 2026 г., макар и с известна стабилизация в някои области. Основните рискове остават свързани с глобалната търговия, инфлацията, политическата нестабилност и структурните слабости в региона.
Търговските конфликти между САЩ и Китай ще продължат да оказват влияние върху веригите на доставки и цените на суровини а политическата нестабилност в Европа, особено във Франция и Германия, ще продължи да създава несигурност за бизнеса и инвеститорите.
Влизането ни в еврозоната през 2026 г., може да донесе стабилност, но и нови предизвикателства – особено при адаптацията към фискалните и парични правила.
В един от панелите на конференцията за управление на риска „България между ръст и риск“ засегнахте темата за държавните и секторните рискове. Бихте ли разказали по-подробно за тях и какво трябва да се направи, за да не се материализират? Къде тези рискове са по-големи – в Европа или България?
Държавните рискове в България произтичат основно от политическа нестабилност, регулаторна непредвидимост и структурни слабости в институциите. Секторните рискове са най-осезаеми в индустрията, в частност тежката промишленост и металургията, земеделието и туризма, които са уязвими към външни шокове и вътрешни неефективности.
Въпреки че мащабът на рисковете в Европа е по-голям, свързани с индустриалната трансформация, енергийната зависимост и политическата фрагментация (напр. Франция, Германия), в България те са по-дълбоки и устойчиви, свързани с институционална слабост, ниска производителност и ограничен капацитет за управление на кризи.
За да не се материализират, са нужни структурни реформи, предвидима регулаторна среда и активна роля на бизнеса в управлението на риска.
През 2025 г. станахме свидетели на няколко негативни тенденции в България, а и в Европа – индустриалното производство продължава да е в режим на свободно падане; инвестициите намаляват; инфлацията расте, заедно с държавните разходи и дефицит. Успяха ли компаниите да калкулират тези рискове и да ги предотвратят в голяма степен или вече се наблюдава негативно отражение върху финансовото им състояние?
През 2025 г. много компании в България и Европа не успяха напълно да калкулират и неутрализират икономическите рискове, което вече води до осезаемо влошаване на финансовото им състояние. Индустриалното производство в България и ключови европейски икономики (Германия, Франция, Италия) продължи да спада, особено в машиностроенето, металургията и автомобилния сектор.
Чуждестранните инвестиции в България намаляха, особено в дяловия капитал и реинвестираните печалби. Инфлацията остана устойчива – около 5.3% в България, което повиши разходите за труд, енергия и суровини. Бюджетният дефицит и държавните разходи нараснаха, което ограничи фискалното пространство за подкрепа на бизнеса.
Големите и технологично напреднали компании предприеха мерки като диверсификация на пазарите си, автоматизация, управление на веригите на доставки. Финансово устойчивите фирми изградиха буфери и оптимизираха разходите си. От „Кофас“ наблюдаваме и ръст във фирмите в България, които искат да внедрят кредитна застраховка и решения за управление на риска към пакета си от мерки в защита на бизнеса и вземанията си. За съжаление, малките и средни предприятия (МСП) често не разполагат с капацитет за стратегическо управление на риска.
Какви са очакванията Ви за инфлацията през 2026 г.? Ще се ускори ли тя след въвеждането на еврото?
По време на конференцията ни, от „Кофас“ представихме малко по-негативна прогноза по отношение на инфлацията до края на 2025 г. спрямо други източници, а именно 5.6%. Въвеждането на еврото през 2026 г. няма да предизвика драстична инфлационна вълна, но може да доведе до леко ускорение на цените, особено в услугите. Очаквана от нас инфлация през 2026 г., с тенденция за умерено забавяне, но все още над целевите нива (около 3 – 4%) Общата прогноза е за умерена инфлация между 2.2 и 3.8%, в зависимост от глобалната икономическа среда и вътрешната фискална политика.
Какъв риск за фирмите е заложеното увеличение на минималната работна заплата с 12%, на осигурителната тежест и, евентуално, дори на преките данъци? Калкулират ли се вече тези вероятности и как ще реагират компаниите на всичко това – откъм работна сила, инвестиции и т.н.?
По време на дискусионния панел на конференцията ни, всички финансисти и представители на бизнеса се обединихме около тезата, че увеличението на минималната работна заплата, осигурителната тежест и евентуалните данъчни промени представляват сериозен риск за фирмите в България, особено за малките и средни предприятия. Много компании вече калкулират тези фактори, но се очаква негативно отражение върху заетостта, инвестициите и конкурентоспособността. През 2025 г. забелязваме един „изкуствен“ растеж в БВП, подкрепен основно от двуцифрен ръст в работните заплати и стимулиране на крайната консумация, за сметка на драстичен спад в индустриалното производство.
Увеличението на минималната работна заплата с 12% от 1 януари 2025 г. би довело до по-високи разходи за труд, особено в сектори с ниска добавена стойност като търговия, услуги и производство. Повишената осигурителна тежест допълнително натоварва работодателите, особено тези с голям брой служители на минимално възнаграждение.
Евентуално увеличение на преките данъци (напр. корпоративен или подоходен) би могло да намали инвестиционната активност и да засили отлива на капитали.
За да се избегне материализация на риска, е необходим баланс между социална защита и икономическа устойчивост, както и по-активен диалог между държавата и бизнеса.
Бизнесът вече калкулира тези фактори и очакваме реакция, изразена в оптимизация на персонала – автоматизация, съкращения или прехвърляне на дейности към външни изпълнители, както и забавяне на нови назначения, особено при нискоквалифицирани позиции.
Кои са секторните предизвикателства за страната ни и може ли еврозоната да ги изостри или смекчи? Кои биха спечелили и кои – загубили?
Влизането на България в еврозоната през 2026 г. ще има разнопосочно въздействие върху секторните предизвикателства, като някои отрасли ще спечелят от стабилността и интеграцията, а други ще се сблъскат с допълнителни рискове и натиск.
С най-големи предизвикателства в момента се среща производствената индустрия, поради ниската си производителност, зависимост от външни пазари и намален експорт, както и недостига на квалифицирани кадри.
До голяма степен, еврозоната може да облекчи индустрията, чрез по-голяма финансова стабилност, изразяваща се в по-ниски лихви, достъп до по-евтини кредити и по-голям инвеститорски интерес. Очаква се това да доведе и до по-добра интеграция в европейските вериги на стойност – особено за износно ориентирани сектори. С еврото от януари, стимулът за бизнеса би бил и липсата на валутен риск и по-ниски транзакционни разходи.
Изострянето в предизвикателствата за бизнеса се изразява в по-голяма фискална дисциплина и ценови и конкурентен натиск – възможно е ускорение на инфлацията в някои услуги и потребителски стоки, а по-слабо подготвените сектори, могат да загубят пазарен дял.
Какви са Вашите очаквания за икономиката на България през 2026 г.?
Очаквам умерен растеж и стабилна инфлация, но същевременно с това и повишени рискове, особено в контекста на глобалната несигурност и предстоящото присъединяване към еврозоната. С две думи – ситуацията няма да бъде по-лоша, но не и по-добра.
В обобщение на казаното до сега, имаме огромен проблем с намаляващия износ на българска продукция, поради забавянето на индустрия на Западна Европа. Като следствие – в България влиза по-малко свеж капитал, недостига такъв и за модернизация. Очаква се влизането в еврозоната да направи държавата ни по-желана дестинация за чуждестранни инвестиции, но има и редица фактори, които биха могли да възпрат това, като ръстът в минималните заплати, липсата на квалифицирана работна ръка и цялостната политическа нестабилност.
Кои са основните рискове пред българската икономика в средносрочен план?
Вече споменах намаления икономически растеж и политическата и институционална несигурност като основни рискове.
По време на конференцията ни обърнахме особено внимание и на предстоящото приемане на държавния бюджет – първият вече в еврозоната.
Бюджетът в момента не отговаря на дългосрочните цели на страната. На този етап България функционира в режим на фискално разширение, който наподобява живот на кредит – модел, който не може да се поддържа устойчиво. За да се гарантира финансова стабилност, държавните разходи трябва да бъдат ограничени в рамките на неповече от 37 – 40% от БВП. Превишаването на този праг води до необходимост от нови заеми или повишаване на данъците, което създава допълнителен натиск върху икономиката. Страната ни се нуждае от ясна политическа воля за преструктуриране на икономиката, с фокус върху повишаване на производителността, ефективността и устойчивостта.
Източник: Economic.bg
