Жечо Станков е завършил икономика в Университет Регенсбург в Германия. Той е експерт в областта на енергетиката. Има дълъг опит в разработването и защитаването на проекти за енергийната ефективност, възобновяемата енергия и модерната инфраструктура. Като бивш председател на Българския енергиен холдинг той допринесе за развитието на стратегически енергийни инициативи на национално ниво.
Политическата му кариера започва през 2011 г. От 2015 до 2021 г. е заместник-министър на енергетиката, където ръководи множество проекти, насочени към повишаване на енергийната независимост на България. От 2021 г. представлява Бургаска област като народен представител и допринася активно за националните законодателни процеси.
Г-н Станков, събрали сме се на ежегодната ядрена конференция на „Булатом“, виждаме много активно участие тази година без руско присъствие. Какви, според Вас, са перспективите пред България за развитието на ядрената енергетика?
Днес от министерството и от държавните дружества, и по специално от АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“, сме осигурили присъствие както на ниво мениджъри, така и на експертно ниво. Искаме да покажем на нашите партньори в Европа и зад океана, че българската държава в момента има стабилно правителство, което е поставило в програмата си, в част енергетика, изграждането на нови ядрени мощности, а развитието на седми и осми блок в „Козлодуй“ са наш тотален приоритет.
Много често чувам, че ядрената енергетика изживява своя ренесанс, но истината е, че ние в момента с конкретни действия доказваме, че ядрената енергетика продължава да бъде част от бъдещето на България. Защо?
По няколко линии – в този държавен бюджет, който в момента се прие от Народното събрание и беше предложен от правителството, се вижда ясно, че отново сме насочили средства към АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“.
На второ място, още в първия си месец като министър посетих Съединените американски щати, където имах възможност да разговарям с колегите от US Exim Bank. Със задоволство чух, че те са приготвили за нашия проект 8.6 милиарда долара, които да бъдат предоставени. Държавата, от своя страна, ще предостави между 20 и 30% от финансирането. Колегите от корейската банка Exim bank също са готови да подпомогнат проекта.
От гледна точка на финансиране ние сме сигурни как изглеждат нещата.
Остава третата плочка в пъзела, която е свързана с колегите от Европейската комисия. Екипът на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ и Министерството на енергетиката сме започнали разговори с Европейската комисия във връзка с нотификацията за държавни помощи. Това ни дава шанс да подпишем финалното инвестиционно решение и респективно договора за инженеринг и стартиране на ремонта на реалното строителство на седми и осми блок, като естествено седми блок е в по-напреднала фаза. Очакваме буквално през 2034 г. да имаме възможност седми блок да бъде въведен в експлоатация. Това, между другото, ни дава шанса България да бъде първата държава в Европейския съюз, която да има работещ реактор на AP 1000 на „Уестингхаус“.
Не е ли много амбициозен този срок – 2034 г.? Някак си, имайки предвид опита на България с ядрените проекти, има недоверие…
България научи урока си в ядрените проекти. Няма да допускаме грешките, които са допускани назад във времето. Именно заради това Ви споменах трите важни парчета от пъзела, които трябва да сглобим.
Аз мисля, че трябва да бъдем амбициозни. С амбицията показваме, че сме достатъчно, както се казва, добре структурирали нашите идеи, за да постигнем амбицията, която си поставяме. Имаме конкретни мерки, с които ще постигнем поставената цел, и ще покажем на нашите партньори – доставчикът на технологията „Уестингхаус“, строителят „Хюндай“ – че също трябва да са изключително амбициозни в действията си, които ще предприемат на българската площадка в „Козлодуй“.
Да разбирам, че нямаме проблем с финансирането и за седми, и за осми блокове и цената ще се движи около 15 млрд. евро?
Конкретната сума, която в момента е пускана в пространството назад във времето преди да стана аз министър, беше в рамките на около 15 – 16 милиарда евро. В интерес на истината очаквам към края на този месец от консорциума да имаме индикативната цена.
И първото, което ще направя, е да споделя с обществеността, защото аз, като български гражданин, и всички български граждани, първото, което биха искали да знаят, е колко струва един такъв проект, защото това е проект на българската държава, на българските граждани.
Отказахме се обаче от продажбата на оборудването за „Белене“, а то щеше да бъде една свежа финансова инжекция за АЕЦ „Козлодуй“ и да не взимаме, примерно, допълнителен 1.2 млрд. лв. заем. Защо? Защо се случи така и защо отказахме тези пари?
Първо, не сме отказали нищо. Това, което заварих в Национална електрическа компания (НЕК), е, че тепърва се разговаряше на тема средства. Другото, което е, че най-лесното решение би било продажбата на едно оборудване, което държавата притежава.
Според мен имаме достатъчно време, за да обмислим всички възможни сценарии, за които това оборудване може да бъде ползвано.
Още повече, след посещението си в Щатите останах обнадежден, че американски компании и въобще световни компании имат желанието и виждат България като възможност за инвестиции, за центрове за база данни и центрове за изкуствен интелект.
За да се случат обаче тези инвестиции, те ми споделиха, че е необходимо да имаме изключително голямо количество енергия, дългосрочно, постоянно сигурна енергия, по възможност беземисионна, именно такава енергия е ядрената.
А къде може да е по-сигурно място от непосредствената близост до ядрената централа? Дори в момента от действащите 5-ти и 6-ти блок в „Козлодуй“ има възможност да отделим такава енергия като мостова енергия, докато седми и осми блок са готови. В близост до централата и физическата сигурност е на изключително високо ниво. Имаме оптичната мрежа, която се притежава от Електроенергийния системен оператор.
И не на последно място, близо е до река Дунав, която в момента охлажда АЕЦ „Козлодуй“, и има възможност, ако е необходимо, да бъде използвана за охлаждане на дейта центъра.
Така че това портфолио, което можем да предложим на такъв тип инвеститори, включително и с оборудването за „Белене“, е нещо, което винаги съм си мечтал – България не само да бъде нетен износител на енергия, а да бъде място, където тази енергия да остава в държавата и да се използва, да създава добавена стойност.
Какво разбирате под добавена стойност?
Ами да създава допълнителна печалба на държавата чрез всички данъци, такси и да влиза в държавния бюджет, който впоследствие да бъде насочван през общините до българските граждани.
Говорим за оборудването за „Белене“, но не и за площадката. Разглеждан ли е сценарий това оборудване да се реализира на площадката в АЕЦ „Козлодуй“?
Да ви кажа честно, това е твърде експертен разговор, за който аз разчитам на колегите както в „Козлодуй“, така и на експертите в Министерството на енергетиката. Ядрената енергетика е нещо много специфично – не можеш така да пускаш нещо в пространството, без да си сигурен в думите си.
Така че, пак казвам, ние ще разгледаме всички възможни сценарии какво може да се случи с това оборудване.
Нямахме ли прекалено много време да разглеждаме тези сценарии?
Затова казвам, че ако едно време беше подходено по начина, по който подхождаме в момента, а именно подсигуряване на държавното финансиране, което тогава не е било направено, подсигуряване на кредитното финансиране, което е нормално – в смисъл такива големи проекти не се строят само със собствени средства. И на последно място, взимане на разрешение от Европейската комисия, защото тя е част от този пъзел. Ние сме част от Европейския съюз, трябва да отговаряме на определени изисквания.
Реално погледнато, нито едно от тези три парченца от пъзела за „Белене“ не е било готово. Оборудването е било поръчано, без да бъде подсигурено финансирането от държавата; без да е било осигурено кредитното финансиране; без дори да се съобщи на колегите от Европейската комисия какво, как, защо и как да се процедира там.
Така че си има неща, които в момента ние процедираме по правилния начин и съм сигурен, че това е успешният модел.
Можем ли да ги реализираме тези реактори, този проект, имайки предвид геополитическата обстановка, без Русия? Защото експертното мнение е, че това е руско оборудване и трябва да се продължи с руска експертиза. Те, знаем, имат много опит в ядрената енергетика.
Безспорно тук трябва да се говори с нашите партньори от Европа, които също са така вещи в ядрената енергетика – държави като Франция например, с тяхната компания „Фраматом“ – до каква степен биха могли да ни подпомогнат в изграждането на такава централа.
Но пак казвам, това е перспективен проект.
През годините вече имаше разговори с тях. Какво казаха тогава?
Разговорите за времето, в което съм министър, срещите с „Фраматом“ са протичали по-скоро в друга насока, а именно диверсификация на ядреното гориво, като очакваме от тях първите касети със свежо ядрено гориво за шести блок да пристигнат през 2026 г. И възможността тяхната дъщерна компания „Арабела“ да достави за новата централа оборудване за турбинна зала.
По тази тема не сме разговаряли.
Министерството на енергетиката, на първо място, изпълнява задачите, които ни поставя парламента, така че оттам очакваме също в някакъв момент да има ясни индикации в каква посока трябва да вървим.
Ако се върнем на дейта центровете, може ли нещо по- конкретно да кажем – кой има интерес да строи дейта центрове в България? Чухме също амбициозни имена.
Съжалявам, че не мога да спомена в момента конкретни компании или инвеститори, защото в крайна сметка всички тези големи компании са листнати на борсата. Една такава инвестиция е дългосрочна и с анонсирането си тя води до промени в борсовите цени на тези собственици. Така че трябва да бъдем много предпазливи.
Предполагам, че имам Вашето разбиране, че такъв тип проекти се нуждаят и от необходимата тишина, за да могат те да се случат. Но бъдете сигурни, че в момента, в който имаме готовност да съобщим на българската общественост детайли, сме на разположение да го направим.
Нещо много интересно споменахте преди малко, че разглеждате и Маришкия басейн като точка за дейта център.
Точно така. Там имаме обаче един недостатък, в сравнение с всички останали точки – по-голямата запрашеност на въздуха, която предполага район с въглищни централи.
Естествено, инвеститорите сами правят своите оценки, но ние трябва да подадем няколко възможности.
Безспорно, освен ядрената централа, в близост до големи подстанции на Електроенергийния системен оператор, било то на 400 киловолта или на 110 киловолта, също са възможни такъв тип инвестиции.
Но Маришкият басейн е за нас добра възможност, защото разполагаме с държавна земя, рекултивирана, която можем да предоставим незабавно.
Още повече, европейските правила за държавни помощи ни дават възможност да организираме всичко, свързано с довеждащата инфраструктура и всичко, което е необходимо на такъв тип инвеститор.
Така че чрез Вашата медия също се обръщам към всички инвеститори, които все още се двоумят или не са чули, че България е отворила вратите си широко за такъв тип инвестиции.
Говорейки за въглищните централи, какъв е планът до 2038 г. Ще работят както досега и след 1 юли?
2038-а е една година, която е заявена в Плана за енергетика и климат. Но виждате, че на база на това, което се случи в Португалия, Испания и в Северна Македония, Европа все повече започва да преосмисля начина, по който трябва да функционират енергетиките на всяка една държава.
Аз още като заместник министър, между 2015 и 2021 г., винаги съм претендирал пред нашите европейски колеги, че всяка една държава сама трябва да определя енергийния си микс и няма смисъл да бутаме една технология на по-преден план в сравнение с друга.
България има уникален микс – ядрена централа, въглищни централи, водноелектрически централи, ПАВЕЦ и не на последно място – своето слънце и вятър. В тази уникална ситуация в момента не може да се случи това, което се случи в Португалия и Испания.
В тази връзка, през изминалата година над 30% от електроенергията дойде именно от Маришкия басейн. През зимните месеци на моменти достигаше над 50%. Така че през Вашата медия се обръщам към всички енергетици и миньори в Маришкия басейн, които през зимата в кал, през лятото в прах не спират да работят, за да може всяко едно българско домакинство като си натисне копчето, да светне лампата.
Има такива обаче и в ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“…
ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ е централа, в която държавата притежава 27% дял през НЕК. Като дойдох като министър на енергетиката в края на месец януари, направих среща с мениджмънта и те ме уведомиха, че от 1 април смятат да уволняват всички служители. Казах им, че това не е приемливо за държавата и няма как да го разреша. И към ден днешен заетите в централата са все още по работните си места. Преди седмица имах среща с тях, за да ги попитам, защото в крайна сметка не е целта само да държат хора на работа. Тези 200 човека, които са в централата, осигуряват работа на още 6300 човека миньори в комплекса. Това, което получих като ангажимент от тяхна страна, е, че през юли и август те ще направят своята организация, за да може централата да работи. С други думи, да потребява въглища. От моя страна, като министър на енергетиката, ще следя стриктно тази централа да продължи да изпълнява своите функции и да е част от енергийния микс.
Къде ще продават тока – на борсата?
Най-вероятно на борсата. Те ще организират това и си имат, предполагам, отделен микс, в който могат да миксират тази цена. Ангажиментът е на мениджмънта, на база на подходяща цена за централата, тъй като не може държавата да задължи частен оператор да работи на загуба. Но ангажиментът е поет и през юли и август централата ще работи.
Само юли и август или от тогава?
Юли и август със сигурност, оттам нататък зависи от пазарните условия. Вижте, опитът назад в годините показва, че юли и август винаги са били успешни месеци за въглищните централи, защото цената е позволявала те да работят. Същото важи и за ноември, декември, януари и февруари – тези шест-седем месеца в годината централите могат да работят.
Тоест, отпада идеята за продажба, така ли, защото имаше такава?
В първата си среща с тях (компанията собственик ContourGlobal) им казах, че моята визия като енергиен министър е централата да остане част от енергийния микс. Във втората среща те заявиха, че поради зелена облигация, която планират да емитират, самата централа няма как да продължи да бъде оперирана от тях и поеха ангажимент да търсят възможен купувач. След това бяха проведени още няколко срещи, в които си говорехме, от гледна точка на държавата, имат ли нужда от помощ, без да се месим в техните разговори. В интерес на истината даже не знаем имало ли е или не желаещи за купувач.
По тяхно мнение е имало, но на последната среща те ми изпратиха официално писмо, с което казаха, че планират да запазят централата в своето портфолио и да продължат да я оперират, което на мен ми даде сигурност. „КонтурГлобал“ е познат партньор, с който сме работили над 10 години, и си имаме доверие. Така че от тази гледна точка, поне към момента, те като собственици, мажоритарни собственици на дружеството, смятат да продължат да оперират централата.
Може би виждайки това, което се случва в Европа, такива централи са изключително важни и със сигурност ще бъдат оценени и от финансова гледна точка в последствие.
Само след дни предстои КЕВР да обсъди новата цена на тока. Очакваме ли поскъпване на тока?
Добрата новина за всички български граждани е, че проведохме, не мога да я нарека битка, но едни много добри дипломатични разговори в продължение на три месеца и половина с Европейската комисия и ангажиментът, който беше поет назад във времето, а именно битовите потребители да не излязат на свободен пазар, с други думи, да не бъдат изложени на високите цени на електроенергията, особено в ранните сутрешни часове и късните вечерни, успяхме да договорим този ангажимент.
Какво означава това за битовите потребители – че от 1 юли физически за тях нищо не се променя. Те ще знаят на 1 юли до 30 юни догодина каква ще бъде цената, на която ще плащат тока.
Ако хванете назад във времето цените, те винаги са варирали нагоре-надолу в рамките на инфлационните проценти. Но аз не мога да се ангажирам каква ще бъде регулираната цена, защото това е работа на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Да, след дни тази цена ще бъде обществено обсъдена и разгледана на база всички процедури, които и до ден днешен са се правили от тях.
Но на 1 юли ще имаме едновременно цена, която битовите потребители ще плащат, и и пазарна цена, а държавата ще покрива разликата, което и досега сме правили, между другото, но на различно ниво от страна на Националната електрическа компания (НЕК), която осигуряваше тока и плащахме компенсациите към нея. Сега разликата е, че крайните снабдители (ЕРП-тата) ще купуват тази енергия от свободния пазар и ще компенсираме директно крайните потребители.
И тук е важно също да споменем, понеже се получиха спекулации, че в един момент, ако били свършили парите, ако нямало пари в държавния бюджет, битовите потребители директно излизали на свободния пазар – няма такова нещо.
Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е сериозно капитализиран. Той има своите приходи.
Колко сериозно? Няма ли дефицит в него?
Не, няма дефицит. На първо място, той получава 5% от приходите на всеки един електропроизводител в страната. На второ място, всички безплатни квоти, които получава държавата от въглеродни емисии, се продават на борсите чрез колегите от МОСВ и също влизат като приходи във Фонда. И на трето място, аз, като министър на енергетиката, вкарах доклад в Министерски съвет, който обяви лимитите по технологии, над които компаниите също внасят допълнителни средства.
Променихте обаче тези тавани – повече ще взимате от АЕЦ „Козлодуй“ и по-малко от въглищните централи.
Не е така и ще Ви кажа защо. Ако АЕЦ „Козлодуй“ до момента е имала следния микс – 67 лв. на регулиран пазар и 150 лв. на свободен пазар, единият блок работеше за регулиран пазар на 67 лв., а другият – на 150 лв. Ако хванете тези две цени и средно претеглено ги изчислите, се стига до цена от 117 лв. Ние даваме възможност близо още 3 – 4 лв. да получи допълнително, което са около 30 – 40 милиона допълнително приходи в АЕЦ „Козлодуй“.
Напротив, аз като енергиен министър трябва да се грижа за финансовата стабилност на дружествата, така че не съм подценил по никакъв начин тази си роля за ядрената централа. За мен е, както се казва, едно от сърцата на българската енергетика. Не мога да си позволя тя по някакъв начин да бъде ощетена.
Защо обаче тогава увеличихте тавана на въглищните централи?
Таванът на въглищните централи беше увеличен по една единствена причина – колегите от ТЕЦ „Марица изток 2“ буквално се раздадоха през изминалата регулаторна година и работиха на пълни обороти много дълго време. Въпреки това финансовият резултат не беше положителен. Какво се получава – в рамките на 24 часа много често въглищната централа печели в 8 часа от времето, в останалите 16 часа цената е под тази, на която би трябвало тя да работи. И в момента, в който ние вземем твърде много от тази цена, защото взимаме от горницата над 300 лв. + емисиите за изминала година, ние вземаме прекалено много от техния приход в тези печеливши часове и ги оставяме на минус, което не е добра практика. На база на сметките, които направихме, преценихме, че поне с допълнително 100 лева на мегаватчас трябва да бъде вдигнат техният праг.
Има ли слабости новият модел на пазара от 1 юли? Сякаш всичко се случи много бързо, на крак…
Вижте, набързо е за тези, които не са участвали в процеса по договаряне. Тук говорим за три месеца и половина буквално безсънни нощи за целия екип, защото един такъв процес по убеждаване на Европейската комисия, че не е допустимо българските потребители да бъдат изложени на високите цени на тока, подплатено с данни от Комисията за енергийно и водно регулиране, подплатено с данни от Фонд „Сигурност на енергийната система“.
Този модел, по същество, не е по-различен. За битовите потребители от 1 юли нищо не се променя, нито трябва да се редят на гишета някъде, нито трябва да сменят доставчика, нито нещо по-различно.
До 1 милиард лева казахте ще струва това и 7.5 милиарда дотук за бизнеса. Ако бяха останали свободни тези пари в сектор „Енергетика“, къде щяхте да ги вложите?
Току-що приключих срещата си със заместник министъра на енергетиката на Словения. Те са преценили да не подпомагат толкова много домакинствата и бизнеса. И това знаете ли до какво е довело – което още повече ме кара да мисля, че ние сме били прави – голяма част от тяхната тежка индустрия в момента е спряла да работи, а ако не е спряла да работи, се е изнесла в съседна държава, ако не се е изнесла, е ограничила работата си до не енергоемка част.
Така че аз съм на мнение, че и занапред, виждайки колко ще е конкретният буфер във Фонда, трябва да насочим по две линии средства – към небитовите потребители. На първа линия, ако цената за битовите потребители скочи над 220 лева, държавата да има механизъм, който автоматично да се включва и да не оставяме шанс – през производители на хляб до фризьорката и най-малкия бизнес – да плаща висока цена. Защото той пък още следващия месец ще го вкара в сметките.
От друга страна, трябва да защитим и енергоемкия бизнес, на който в държави като Германия дори дадоха компенсация за всичко над 120 лева. Ние не можем да си позволим такова число, но ще търсим нещо подобно с цел да подпомогнем действително енергоемкия бизнес.
Това е за работната група, която е съвместна между Министерството на енергетиката, Фонд „Сигурност на енергийната система“, браншовите и работодателските организации.
Но по-важното е, че ще имаме модел, който да задържи спокойствието и, така да се каже, да покрие нуждите при евентуално повишаване на цените – било то заради войната, било то поради друга причина.
Да разбирам ли, че компенсацията ще остане само за енергоемката индустрия?
Не, ще имаме компенсация над определено ниво. Днес Ви назовавам сумата – 220 лв., но очаквам колегите също да ми назоват – за абсолютно всички битови потребители над 220 лв. Но при този модел цената ще е средна за шестмесечие. Например, ако този месец е 150 лв., а другият 230 – нормално е да осредним и да видим, защото в крайна сметка ние продължаваме да се движим за средна цена под 220 лв.
Тоест да се определя не на месечна база, както беше досега, а на шест месеца?
Разбирайте, че електромерът, както и до момента, е един вид разплащателната сметка, на база на която държавата ще компенсира. Ще го направим така, че в крайна сметка да може бизнесът да не плаща средно над 220 лв. цена на електроенергията. А за енергоемкия бизнес ще разработим, ако трябва допълнителна схема, с която да го защитим.
Защо политиците облякохте либерализацията като нещо страшно, нещо лошо? Защо всички ги е страх да говорят за либерализация?
По-скоро аз разглеждам себе си не толкова като политик, колкото като експерт и искам да ви кажа, че не ми хареса подходът, по който се анонсира, без да упреквам медиите – подходът, по който това се анонсира пред обществото.
„Либерализацията бе отложена безсрочно“ – подобни заглавия звучаха все едно това не е нещо хубаво. Напротив, за всеки един политик би било важно, а за мен като експерт също, да правим това, което биха направили българските граждани, ако са на наше място. Нали за това са гласували за нас?
Кой български гражданин, ако е на мое място, би допуснал цената на електроенергията за битовите потребители да скочи с 60 – 70 – 80%?
Сигурен ли сте в тези проценти?
Абсолютно съм сигурен. Те са на база изчисления, аз си направих моите сметки какво ще се случи, ако от 1 юли е дерегулиран пазарът.
В часовете, когато битовите потребители консумират най-много енергия – между 6 и 8 и половина часа сутринта и вечерта след шест и половина поне до около 23 часа – в този диапазон от време цената на енергията в различните часове варира между три до седем пъти повече, отколкото е регулираната цена. Когато наложите тези числа върху кривата на потребление на битовите потребители, когато те най-много черпят енергия, се оказа, че поне около 60% ще бъде по-висока цената, ако ги оставим от днес за утре на свободния пазар.
Ако на този свободен пазар вземем предвид и дневната, и нощната тарифа, защото към днешна дата нощната тарифа е нещо, което много използват битовите потребители – дали да пуснат бойлера, дали да пуснат пералнята – при премахване на нощната тарифа поне до 80% ще стигне това вдигане на цената.
Така че нямаше как аз, в качеството на министър на енергетиката, и това правителство да защитава някакъв друг интерес освен на българските граждани.
Четири нови ПАВЕЦ-а, с приоритетна ПАВЕЦ „Равногор“. Но кой частен инвеститор би искал да инвестира в централа, знаейки, че после държавата ще му иззема част от приходите?
Преди седмица внесохме документи в Европейската комисия за четири нови ПАВЕЦ-а, които да бъдат признати като проекти от общ интерес. Това дава предимство за 40% допълнително възможност за финансиране по линия на Европа и намаляване на сроковете, свързани с изграждането на тези централи. Имаме следния подход, който аз лично мисля, че е правилният, понеже държавата не може да изкара мигновенно пари за четири ПАВЕЦ-а.
Със сигурност „Равногор“, аз лично му симпатизирам, би бил един проект, който държавата може да си позволи да изпълни. Останалите три ПАВЕЦ-а обаче няма защо да стоят на трупчета и да чакат. Според мен трябва да изберем подхода, който цял свят си избира, а именно да намерим инвеститори, които да се конкурират на база на възвръщаемостта на проекта, да направим прозрачна процедура през Световната банка или Банката за възстановяване и развитие, или Европейската инвестиционна банка, с която да поканим след „роуд шоу“ най-големите световни фирми, които имат възможността не само да трансферират технология, но и да бъдат разработчици и да изградят такъв тип инсталация.
Да ги поканим да направят едно съревнование помежду си, след това държавата да избере най-добрия, с най-добрата норма за възвръщаемост. Когато се сключи договор с един такъв потенциален концесионер след определени години, дали ще са 15, 20, 25, това ще е описано в договор на база на възвращаемостта на тази готова инсталация, изградена от него, тя ще е изплатена с необходимата норма на възвращаемост за инвеститора и тази централа ще остане собственост отново на Национална електрическа компания (НЕК).
С други думи, когато например сме изградили вече ПАВЕЦ „Равногор“, да не чакаме 10 години да съберем пари за следващия в Доспат и още 10 години за този в Батак, а тези централи да са готови и да работят, вместо да чакаме да събираме пари. Когато са готови, ще бъдат предоставени безплатно на държавата, която, естествено, ще получава и концесионна такса.
Мисля, че този подход е правилният.
В последните дни топ темата в сектор „Енергетика“ е новината за картел в частната енергетика, продажби от топлофикации на по-високи цени, въобще една голяма схема макар и в частната българска енергетика. Как ще коментирате това?
За мен топ темата в българската енергетика е стартът на строителството на Вертикалния газов коридор, ускорената работа на седми и осми блок, ПАВЕЦ-ите, това, което правим с разширяването на енергийната мрежа с колегите от Електроенергийния системен оператор, търсенето и проучването на нефт и газ, желанието на държавата да се присъедини в тези блокове.
Така че това са топ темите.
Това, което вие споменахте, е нещо, което е извън държавната енергетика – частни компании. Аз си направих труда да се запозная с информацията, възложил съм на колегите по дружествата да се направят съответните проверки, за да видят.
Но това, което до момента чета и виждам – държавната енергетика няма физическо касателство.
И честно казано, ако има някой назад във времето, който е бил обвиняван от европейската комисия за господстващо положение, но сме го доказали, че не е така, е била държавната енергетика, защото притежава около 80% от енергийните мощности в страната.
Още веднъж казвам държавната енергетика се държи пазарно. Ако има нещо такова, за което говорите, аз съм сигурен, че компетентните органи ще си свършат работата и самият казус не е толкова енергиен, колкото в други сектори.
Източник: Economic.bg
