Ирак е на прага на икономическа криза след колапса на петролния си сектор, причинен от войната с Иран, което задълбочава натиска върху слабото временно правителство, борещо се да овладее последиците от разразяващия се конфликт. Износът на петрол на страната е спаднал от 3.4 милиона барела на ден до около 250 хиляди барела от началото на военния конфликт, а хранилищата за горивото са на почти критични нива, защото ефективното блокиране на Ормузкия проток от Техеран е затворило основния му корабен маршрут. Производството е намалено с близо три четвърти.
Със задачата за справяне с кризата е натоварено временно правителство с ограничени правомощия, което все още е на власт вече пет месеца след последните общи избори. Администрацията се бори и с продължаващите повече от три седмици американски удари срещу подкрепяните от Техеран шиитски милиции в Ирак в хода на борбата на Вашингтон със сенчестия фронт на иранската война на иракска земя. Тази седмица седем иракски войници са били убити при очевиден американски удар по военна база.
„Ирак е много по-уязвим от държавите от Персийския залив в момента“, посочва Ренад Мансур – директор на Иракската инициатива в мозъчния тръст Chatham House. „В нормални времена една фрагментирана държава може да се справи. Но в моменти на мащабен конфликт тя е много по-податлива на сътресения.“ Според икономиста, неуспехът на Багдад да модернизира и диверсифицира икономиката си през последните две десетилетия го е поставил в това уникално тежко положение.
90% от държавния бюджет на Ирак се пълни от приходите от продажби на суров петрол. Страната разчита също и на вноса на 90% от потребителските стоки, храните и лекарствата, по-голямата час от тях – през Ормузкия проток. Електропреносната й мрежа пък зависи силно от вноса на ирански газ, който е паднал рязко поради израелските атаки срещу най-голямото газово находище на Техеран. Ирак – вторият по големина производител на черно злато в ОПЕК, вече е загубил около 5.4 милиарда долара (почти 2% от БВП за 2024 г.) – от затварянето на пролива, пресмята Джъстин Александър – директор на Khalij Economics.
Бюджетът е подложен на сериозен натиск. В него има достатъчно пари за заплати в публичния сектор за следващия месец или два, но изглежда, че проблеми ще възникнат през май, коментира иракският икономист Абдул Рахман ал-Машхадани.
Предизвикателствата пред правителството се задълбочават от нелоялните шиитски милиции, подкрепяни от Иран, които са атакували редица американски цели, включително посолството на Съединените щати в Багдад и военната база в Ербил, както и хотели и нефтени и газови инсталации. Очевидни американски ответни мерки са засегнали обекти в цялата страна, включително удар по жилищен район в центъра на Багдад миналата седмица.
„През последните няколко години правителството се възползва от относителната стабилност, за да строи мостове и пътища, вместо да диверсифицира икономиката си и да създаде съгласуван сектор за сигурност, който би могъл да сложи край на тези атаки“, отбелязва Мансур.
Багдад спешно се опитва да намери алтернативни начини за доставка на петрола си до световните пазари, включително чрез ремонт на тръбопровода, който се използва в момента, и друга повредена тръба на север. Миналата седмица Багдад обяви непреодолима сила за всички петролни находища, разработени от чуждестранни петролни компании.
Правителството се надява да увеличи текущия си износ до 500 хиляди барела на ден, но и това „няма да е достатъчно, дори за да покрие основни задължения като социални помощи, камо ли заплати“, посочва Мансур. Страната е в състояние да изнася само настоящите четвърт милион барела на ден чрез тръбопровод, който минава от полуавтономния регион Кюрдистан до турското пристанище Джейхан. Споразумението обаче е нестабилно поради дългогодишен спор между кюрдските власти и Багдад и е постигнато само благодарение на натиск от Вашингтон, заявили иракски представители пред „Файненшъл таймс“.
През януари външният министър на страната, който е и председател на икономическата комисия, съобщи, че страната е с месечен дефицит, за да финансира раздутия щат за заплати в публичния сектор – ключов източник на покровителство за политическите партии, които представляват около 40% от работната сила на Ирак.
„Правителството няма реални възможности, освен да взема заеми директно от централната банка, а също и от МВФ“, отбелязва Машхадани и припомня, че централната банка се е намесвала по време на предишни кризи, като пандемията от КОВИД-19. Иракските централни банкери твърдят, че има 12 месеца покритие на вноса, но голяма част от ликвидността ѝ се намира в сметки, контролирани от Федералния резерв на Съединените щати. Преди войната Вашингтон заплаши Ирак с доларова криза, ако не успее да обуздае милициите и има сериозни опасения, че ще поднови тези заплахи.
Източник: Banker.bg
