Върховният лидер на Иран Али Хаменей беше убит при израелско-американска операция. Смъртта на аятолах Хаменей е водещата новина в неделя. Медиите в Иран обсъждат машинациите на ционисти и престъпници, докато извън Иран наблюдатели се опитват да разберат неговото наследство и да разсъждават върху това как един млад мъж, обичал Толстой и Стайнбек, се е превърнал в безмилостен авторитарен владетел, посветил живота си на поддържането на духа на Ислямската революция.
Нур Нюз (Техеран, Иран)
Върховният лидер на Ислямската революция е бил мъченически убит.
Негово Светейшество аятолах Али Хаменей е бил мъченически убит в резултат на съвместна атака на престъпна Америка и ционисткия режим. Великият учен и муджахидин е дал живота си за прогреса на Иран и исляма. По време на мъченическата си смърт той е бил на работа, изпълнявайки задълженията си. Медии, свързани с ционисткия режим, и регионални реакционери, последователно твърдяха, че лидерът на революцията живее в укрепена сграда и убежище. Неговата мъченическа смърт на работното му място за пореден път разкри лъжливостта на тези твърдения и как той винаги безстрашно и смело се е изправял срещу арогантността, докато е бил на фронтовата линия на отговорността. Това мъченичество ще направи страната ни още по-решителна да продължи да следва просветления път на нашия любим Имам Хомейни.
The New York Times (Ню Йорк, САЩ)
Иранците излязоха на улицата, за да отпразнуват смъртта на Хаменей.
Смъртта на аятолаха след близо 40 години авторитарно управление представлява повратна точка за теократичния режим. Много иранци, както в страната, така и извън нея, се радваха, въпреки че заплахата от по-нататъшни атаки от САЩ и Израел помрачи тържествата. За иранските поддръжници на аятолах Хаменей, които го смятаха за уважаван религиозен лидер, както казаха в социалните медии, тържествата бяха обезсърчителни за гледане. Въпреки това, отсъствието им от улиците беше забележимо.
Ал Джазира (Доха, Катар)
Аятолах Али Хаменей: Лидерът, който оформи неподчинението на Иран
Хаменей пое властта през 1989 г. след смъртта на аятолах Хомейни. Докато Хомейни беше идеолог на революцията, която сложи край на монархията Пахлави, именно Хаменей сформира апарата за сигурност, който защитава Иран от враговете му и разширява влиянието на страната далеч отвъд нейните граници. Хората мислят за Иран като за теокрация, защото Хаменей носеше тюрбан, а езикът на държавата беше езикът на религията, но в действителност той беше президент по време на война, убеден, че Иран е уязвим и се нуждае от сигурност. Критиците го смятаха за твърде неразбираем за по-младото поколение, което желаеше реформи и икономически прогрес, а не изолация и живот в сянката на вечните войни със САЩ и Израел.
The Atlantic (Вашингтон, САЩ)
Смъртта на Хаменей и краят на една епоха
Делото на живота му беше да запази революция, която се насочваше към бунището. Аятолах Али Хаменей не е изградил Ислямска република Иран. Той я е наследил. Неговата задача беше да я поддържа жизнеспособна, дори когато обществото, което управлява, е напреднало далеч отвъд своите граници. В това Хаменей беше забележителен и безмилостно успешен. Но мирогледът, който налагаше, никога не беше негов собствен. Хаменей беше един вид говорител на призрак. Смъртта на Хаменей от ръцете на страната, която той толкова упорито се опитваше да унищожи, е повратна точка в историята на 47-годишната революция. Той беше последният от първото поколение основатели на режима.
The Guardian (Лондон, Великобритания)
Възходът и падението на безмилостния и прагматичен аятолах Али Хаменей
Въпреки че е бил известен почитател на западната литература, особено на Лев Толстой, Виктор Юго и Джон Стайнбек, младият Хаменей е бил пропит с антиколониалистическата идеология на времето и антизападните настроения. Той се е срещал с онези, които са се стремели да комбинират марксизма и ислямизма, за да създадат нова идеология. По време на повече от три десетилетия на власт Хаменей се е стремял да балансира противопоставящите се сили в страната, да избегне открита война и да запази наследството на Хомейни. И, разбира се, собствената си власт и тази на най-близките си съюзници.
Източник: Banker.bg
